Изказване на адв. Вл.Шейтанов на Международната конференция „Европейски измерения на джендър-политиките“ - 25.03.2023г. София
Дами и господа, уважаеми гости,
Позволете ми и от свое име да ви приветствам с добре дошли на II-та международна конференция на РОД по въпросите на джендър-идеологията и нейното разпространение в България и ЕС.
Днешната конференция се провежда в тревожен етап от развитието на ЕС. Свидетели сме на дълбоки деструктивни процеси на европейската идентичност и неспособност на ЕС да решава като равноправна общност проблемите на европейското развитие. Един от тези процеси е породен от нео-либералната концепция за пола и половата идентичност, известна като джендър-идеологията. Задълбочаваща се демографска криза във всички европейски страни, за която джендър-политиката има безспорен принос, е процесът на процесите, който вече поставя въпроса за състоятелността на ЕС.
Въпреки този ужасяващ ефект върху демографските реалности от Скандинавия до Италия и от Нидерландия до България, ЕС е превърната в територия на джендър-политиката. Агресивността, с която джендър-идеологията се натрапва на европейските народи десетилетия наред въпреки нейната демографска деструктивност свидетелства за истинските цели на тази идеология. За нас, българите, възниква дилема – изчезване на нацията или подчиняване на европеската джендър-политика.
Джендър-идеологията не е българско явление. Тя е чужда на българската нация и нейното рационално светоусешане. Преди три десетилетия нейните постулати биха предизвикали единствено снизходителни усмивки. Днес тя се е превърнала в реална политика и в нашата страна.
Формално, тя е представяна от своите поддръжници за правозащитна концепция за защита правата на жените и на приравнени към тях хора с нестандартна сексуална ориентация. Няма специални международно-правни актове за защита правата на хората с нестандартна сексуална ориентация. Тези права не са кодифицирани в отделен акт. Такава идея едва ли ще събере широка международна подкрепа сред държавите, за да се стигне до изработване на универсален международно-правен акт в ООН и неговите специализирани организации. На този етап това може да стане на регионално ниво. Поради това, бе лансирана инициативата за европейска конвенция в лицето на Истанбулската конвенция.
Тактиката за защита правата на тази категория хора се реализира чрез принципа на недискриминация (равноправно третиране) при прилагане на всички международно признати права на човека. Този правен подход от десетилетия е възприет в ЕС и ООН и системата от специализирани организации към ООН. Презюмира се, че хората с нестандартна сексуална ориентация били „недозащитени“ и че към тях трябва да се прилагат всички права от общите правозащитни конвенции за правата на човека, в т.ч. специалните международноправни актове за защита правата на жените и правата на децата.
Най-разпространените претенции за нарушения на правата на ЛГБТИ лицата, т.е. тези с нестандартна сексуална ориентация, тиражирани в ЕС и международните организации от системата на ООН, са: насилие, изтезания, несправедливо отношение, език на омразата, ограничаване свободата на изразяване и свободно изразяване и мирно сдружаване.
Навлизането на джендър-политиката в България се стимулира от чужбина, активно, дори агресивно. Обществото като цяло няма представа за нейната същност и съдържание, но е принуждавано да приеме чуждата идеология. Подпомага се консолидацията на една малобройна, незначителна, незряла на възраст част от обществото, която се стреми да получи статут на малцинство.
Проблемът обаче е в това, че не само във вътрешното право, но и в международното право, липсва утвърдена и общоприемлива дефиниция на джендър-политика. Опит за някаква дефиниция е направен, на регионално ниво, при това доста неуспешно, в чл.7 от Истанбулската конвенция:
Джендър политика е политиката на държавно ниво, обхващаща всички мерки за превенция и борба с всички форми на насилие, описани в Истанбулската конвенция, както и цялостен отговор на насилието над жени.
На подобна правна дефиниция не може да се гледа сериозно. Тя с право може да бъде определена като антидефиниция от гледна точка на правното си съдържание.
В обществото обаче се е сформирало, по-скоро интуитивно, отколкото обосновано, разбиране че това е политика на размиването на половата индивидуалност на човека, на различията между мъжки и женски пол, на медицински експерименти с половата определеност на човека. От това произтича най-естественият въпрос – какви са демографските последици от тази изкуствена създавана и насаждани политика.
Джендър-политиката е особено видима в няколко обществени области: правото, образованието, социалната сфера, здравеопазването, културата. Сред тях, най-осезаемо е настъплението в правната сфера, като обхваща както законодателството, така съдебната власт и съдебната практика. Усилията на привържениците са фокусирани в следните направления:
Легализация на брак или безбрачно съжителство между еднополови двойки, сключен в чужбина;
Легализация на еднополови бракове чрез правна промяна на пола.
Легализация на еднополови бракове чрез искания за издаване на документи за раждане и за самоличност на деца на единия родител, припознати от втория родител или партньор в двойката.
Легализация на еднополови бракове или съжителства чрез право на свободно придвижване и право на настаняване/устройване на еднополови двойки в ЕС;
Легализация на еднополовите безбрачни двойки чрез смяна на фамилното име на единия член на основание фамилно име на другия член.
Легализация на пол, различен от бинарния, чрез забрана на дискриминация на основата на пол, сексуалната ориентация, социална роля на пола, половата идентичност на човека;
Легализация на пол, различен от бинарния, чрез забрана на насилие, основано на някаква социална роля на пола.
Легализация на пол, различен от бинарния, чрез забрана на домашно насилие и насилие над жени.
Легализация на дееспособност на малолетно и непълнолетно дете.
Легализация на правата на ЛГБТИ чрез придобит статут за бежанец.
Опити за промяна на съдебната практика в областта на семейните отношения чрез съдебни дела, чрез сезиране на ВКС, КС.
Този списък съвсем не е изчерпателен.
Опитите внедряване на елементи на джендър-концепцията в българското законодателство се основават на две правни основания:
нарушения на личния и семейния живот и
дискриминация на основата на пола, половата идентичност и сексуалната ориентация.
Джендър-политиката се разработва и внедрява в законодателството под силното влияние на чуждестранни правно-аналитични центрове. Правната концепция се привнася от чужбина заедно с конкретните проекти за законодателни актове, внасяни от политически партии, финансирани от чужбина. Известен координатор на тази дейност е УНИЦЕФ, която активно работи с десетки български НПО. Признанието за това прозвуча дори в Комисията по труда, социалната и демографска политика в НС през 2023г. във връзка с проекта за ЗИД на ЗЗДН. Активен участник за това е и ЕК, чрез различни свои програми като Програмата „Права, равенство и гражданство“, Програмата „Човешки ресурси“ и др. Реципират се почти буквално образци на правни актове от ЕС и страните-членки. Народното събрание почти буквално копира образци от страни, където джендър-идеологията е приета като официална държавна политика. Подобни текстове навлизат и от съдебната практика на ЕСПЧ и СЕС.
В момента, внасянето на отделни елементи на джендър-идеологията в българското законодателство се осъществява под претекст за правна реформа, в т.е. за промяна на Конституцията.
Атаката на Конституцията от позиции на джендър-идеологията върви главно против чл.6, ал.2, равенство на гражданите без никакви ограничения, чл.46 и чл.47 – бракът е доброволен съюз между мъж и жена и отглеждането и възпитанието на децата е право и задължение на техните родители, чл.85, ал.1, т.1 и т.9 – правото на НС да ратифицира и денонсира международни договори. Тази атака се осъществява на основание чл.5, ал.4 на КРБ - конституционната регулация за съотношение на международното и националното право, чрез приоритет на европейското право над българското национално право съгласно първичното право на ЕС - Договора за европейския съюз, и вторичното право на ЕС -Регламенти и Директиви.
Най-силната атака срещу Конституцията бе осъществена чрез внесеното предложение в НС за ратифициране на Истанбулската конвенция, както и по линия на присъединяването на ЕС като общност към тази конвенция.
В кампанията по ратифициране на Конвенцията изплува отново въпроса за примата на европейското право над националното право на държавите-членки. Това е старият спор между привържениците на отстъпения суверенитет и привържениците на принципа на субсидиарност на право на ЕС. През последните години започва да взема връх първата позиция, като се стигна дори до отричане на принципа на конституционна идентичност. Все по-често се появяват норми, които задължават държавите да изменят и допълват своите Конституции в определена насока. Такава е нормата на чл.4, т.2 от ИК, която в нарушение на принципа за конституционна идентичност, съдържа задължение държавите да включат незабавно в своите конституции принципа на равенство между половете. Призиви за промяна на КРБ във връзка с ИК са идвали многократно от европейските институции - ЕК и ЕП, от Председателя на ЕК Урсула фон дер Лайен. Въпреки сериозния отпор, чийто най-ярък израз бе отхвърлянето на предложението за Европейска конституция на референдумите във Франция(54.68%) и Нидерландия(61%) през 2005г., тази тенденция днес е доминираща в ЕС. Неин израз бе и натискът на високопоставени служители на ЕС, като Зам.Председател на ЕК -Ханс Тимерманс, зам.председателя на ЕК Вера Юрова, Председателите на ПЕС Сергей Станишев и Стефан Льовен, служители и на ООН, като Дубравка Шимонович, Спец.докладчик на ООН по въпроса на насилието над жени,ръководители на УНИЦЕФ, ЮНЕСКО и др.
Това не е просто казус ultra vires, а неправомерна намеса в конституционното устройство на България. При това нарушението идва от законодателния орган на ЕК и съдебния орган ЕСПЧ. Игнорират се на чл.4, ал.1 и ал.2 от Договора за ЕС, решения на Съда на Европейския съюз, Решения на ЕСПЧ. Натискът за промяна на Конституцията в България в частта, уреждаща брака и отглеждането и възпитанието на децата подкопава самата правна основа на ЕС. Колко струват вече принципите на върховенството на Конституцията, като синоним на върховенството на правото в една общност, която принуждават насилствено да си сменя Конституцията. За каква независимост на магистратите можем да говорим, когато тяхната Конституция не е независима. За каква правна сигурност може да се говори, когато самата Конституция не е сигурна.
В самото създаване на ЕС бе заложено разбирането за запазване независимостта на националните правни системи при условията на отстъпен суверенитет в строго определени сфери на дейност. Израз на това разбиране бе изработването на национални механизми за осигуряване защитата на конституционния ред на отделните страни-членки. В тяхната основа залегна принципът на „конституционна идентичност“, вписан в чл.4, ал.1 и ал.2 от Договора за Европейския съюз - ДЕС. В някои страни-членки, този защитата на този принцип бе вменен на системата на общите съдилища, но в повечето страни-членки бе специално създадена нова система за контрол - системата на конституционни съдилища на държавите в ЕС(Германия, Франция, Италия, Испания, Чехия, Полша, Унгария, България и др.). Същият принцип бе приложен и от КС в България к.д.№3/2018г. за съответствието на Истанбулската конвенция на Конституцията на РБ.
Днес обаче ситуацията е променена в полза върховенството на общностното право над вътрешното и това има своите негативни последици. Принципът на примата на европейското право все по-често се използва манипулативно за налагане на нова джендър-регулация на темата за пола, половата идентичност, равенството между половете в т.ч. на лица с нестандартна сексуална ориентация, забрана на дискриминацията на полов признак. Проява на подобни опити е писмото на джендър-общността в лицето на НПО „НИЕ ИДВАМЕ“ от 13 март 2023г. до Зам. Председателя на ЕК, до Еврокомисаря на правосъдие, Еврокомисаря по равенство на ЕК, където се настоява за започване на наказателна процедура срещу България във връзка с Тълкувателното Решението на ОСГК от март 2023г. срещу правно промяна на пола.
С този аргумент си служат и представители на политическите партии. Техни депутати подготвят и внасят законопроекти, а техни привърженици осъществяват открит лобизъм в полза на джендър-законодателството.
Второто направление е овладяване на съдебната власт.. Усилията са насочени както към магистрати на средно и най-високо ниво, така и към преподавателите по правни науки в Правните факултети на ВУЗ. Целта е да се овладее официалното образование за подготовка на юристи, а така също и тяхната допълнителна квалификация и преквалификация. Процесът върви постоянно. Такова обучение на магистрати и юристи се проведе през февруари 2023г. в х-л Маринела, София, друго бе обявено за 27.03.2023г. от „Билитис“, в х-л Централ, в София. За обучение и семинари се предоставят значителни суми от чуждестранни спонсори на ЛГБТИ движението. „Купуване“ на професионални юристи се извършва и с различни програми за обучение, като Програмата „Фулбрайт“ на Държавния департамент на САЩ.
Свое „запазено място“ в разпространението на джендър-идеологията имат и чуждестранните посолства в София. От първите прояви на джендър-движението в България преди повече от 20 години досега те открито го подкрепят. Ръководители на дипломатически представителства оглавяват ЛГБТИ прайдовете в София. В продължение на десетки години, няколко чуждестранни посолства издават специални Декларации в подкрепа на София-прайд. Същевременно игнорират инициативите на родителското движение срещу които РОД ИНТЕРНЕШЕНЪЛ е изразявало официален протест. Всичко изброено е флагрантно нарушение на правото на приемащата държава, на международното дипломатическо и консулско право, на правото на ЕС.
Третото направление на опитите за джендардизиране на съдебната система е по линия на интерпретативна съдебната практика. Засега тук „успехите“ са най-скромни. Българските магистрати защитават достойно правния суверенитет на страната. В това направление се открояват четири важни решения на висшата съдебната власт.
Решение №3/27.07.2018г. на КС по к.д.№3/2018г. – делото за несъответствието на Истанбулската конвенция на КРБ
Решение №15/26.10.2021г. на КС по к.д.6/2021г. – делото за понятието пол
ТР от 20.02.2023г на ОСГК по т.д.№2/19.02.2020г. – делото за недопускане на промяната на пола в документи за гражданска регистрация на лица, определящи себе си като транссексуални
Решение №2185/01.03.202023г. на ВАС по адм.д.6746/2022 0- дело за бебето Сара, за отказ да се издаде акт за гражданско състояние и документ за самоличност на дете от еднополова двойка
Решение №3/27.07.2018г. на КС по к.д.№3/2018г. – делото за несъответствието на Истанбулската конвенция на КРБ
Решението парира опитите на джендър-движението за отваряне вратата на националното законодателство за джендър-идеологията чрез интерпретативната функция на Конституционния съд(КС). КС реши, че поради чл.3, б.В и на чл.4§3, Истанбулската конвенция не съответства на КРБ, поради разпоредбите на. Мотивите на КС са ясно изложени – разминаване между ОБЯВЕНИТЕ ЦЕЛИ - ЗАЩИТА НА ЖЕНИТЕ ОТ НАСИЛИЕ И СЪДЪРЖАНИЕТО НА КОНВЕНЦИЯТА. Според КС, Конвенцията прокарва пътя за внедряване на понятията пол и идентичност, основана на пола в българската правна система в разбирането на понятието „пол“. Мотивите на КС бяха подкрепени от анализа на трима авторитетни конституционни юристи. Решението е прието с мнозинство от 8/4 гласа на съдиите.
Тълкуванията на КРБ на КС са задължителни, според чл.149, ал.1, т.1 на КРБ. Заедно с КРБ, те осигуряват Върховенството на Конституцията на страната. В защита на своето становище КС се позова на принципа на „конституционната идентичност“, по чл.4, ал.2 на ДЕС.
Решението бе взето с 8 гласа „за“ и 4 гласа „против“.
Решение №15/26.10.2021г. на КС по к.д.6/2021г. – делото за понятието пол
Това конституционно дело бе образувано по искане на ВКС, в която върховните съдии се обърнаха с молба към специализирания орган за защита на Конституцията на страната за задължително тълкуване на конституционно-правното понятие „пол“. Искането бе правно издържан отговор на зачестилите молби за легализация от общите съдилища на един или друг елемент от джендър-идеологията.
КС реши, че понятието „пол“ според КРБ следва да се разбира единствено в биологичен смисъл. Това становище се споделя от категоричното мнозинство на участниците, допуснати до участие в това производство – ВАС, ВАДвС, Св.СИНОД на БПЦ, Католическата църква, авторитетни научни работници в областта на естествените науки, известни научни работници, юристи, адвокати.
С оглед задължителната сила на тълкуването на Конституцията от КС, уредена в чл.149, ал.1,т.4 КРБ, Решението на КС ще има много широко правно значение в цялата съдебна практика, както и за защита на българските интереси на международни форуми от страна на българската дипломация и представители на изпълнителната власт и президента.
Едно от най-ценните страни на Решението на КС е правната аргументация на принципа на конституционната идентичност. Прави се задълбочен анализ на този принцип. Изтъква се неговото място в практиката на КС. Подчертава се неговото широко прилагане от държавите-членки като основополагащ принцип на правото на ЕС. Заявява се, че конституционната регулация на семейството и семейните отношения са пряко свързани с бинарното разбиране на пола и че това е израз на българската конституционната идентичност. КС, най-високата трибуна на съдебната власт в страната, напомня, че ЕС признава тази идентичност като неотменима част от Върховенството на закона на всяка страна-член. Цитира се изрично нормата на ДЕС по този въпрос:
(съгл. чл. 4, пар. 2 ДЕС Опазването на националната конституционна идентичност - е принцип на ЕС, прокламиран и в Преамбюла наХартата на основните права на ЕС).
Изключително важно новаторско отношение на КС към джендър-идеологията е още един непреходен мотив на Решението. Съдът категорично изтъква демографското значение на правилното отношение към дефинирането на пола като елемент на процеса на възпроизводство на населението. Това е същностен елемент на конституционния анализ на понятието „пол“. КС отваря пътя за правилно разбиране на същността на теории, концепции и политики, основани на разбирането на небиологичното съдържание на понятието пол, за тяхната деструктивна роля за демографията в страната. Този аргумент на КС има ключово значение за една правилна демографска политика не само в РБ, но и в ЕС като цяло.
Сезиран по този въпрос от ВКС, КС дава разгърната правна оценка на съдебната практика на ЕСПЧ по чл.8 на ЕКПЧ за правото на личен и семеен живот. В тази част, решението на КС ще има много широко приложение дела по правото на личен и семеен живот на ЛТБТ лица жалбоподатели от България пред ЕСПЧ.
Решението бе взето с 10 гласа „за“ срещу 2 други - един с особено мнение и един – със становище.
ТР от 20.02.2023г на ОСГК по т.д.№2/19.02.2020г. – делото за недопускане на промяната на пола в документи за гражданска регистрация на лица, определящи себе си като транссексуални.
ТР уеднакви разнородна съдебна практика в България по въпросите на допускане по реда на Закона за гражданската регистрация на промяна на данни в актовете на гражданско състояние, на молител, който твърди че е транссексуален.
ОСГК реши, че обективното материално право в РБ не предвижда възможност съдът да допусне по реда на Закона за гражданската регистрация промяна на данните относно пола, името и ЕГН в актовете за гражданско състояние на молител, който твърди че е трансексуален.
С оглед на зачестили съдебни дела на ЛТБТ лица пред български съдилища за правна промяна на пола по Закона за гражданската регистрация, ТР също има много важно значение. Съдът прегражда по тълкувателен път възможността за злоупотреба с правото на гражданска регистрация с цел легализация смяната на пола. Това явление е изключително широко разпространено в САЩ, Великобритания, Холандия, Белгия и др. страни от ЕЧ. Последиците от допускането на смяна на пола, дори и не физически, а само правно, отваря пътя за медицински практики с много тежки последици както за пълнолетни лица, така и за деца. Един съдебен прецедент, разрешаващ смяната на пола, може да създаде съдебна практика и на основание – забрана за дискриминация, да обхване и други категории, освен трансджендъри и така да се разпространи широко, по примера на САЩ и Великобритания. Може да се създаде и правна възможност за правна промяна и на други естествени вродени характеристики на личността като възраст, етнос, произход и др. На практика, един подобен прецедент би отворил неограничено вратата за най-разнообразни злоупотреба с това право.
Решението бе взето с 28 гласа „за“ срещу 21 гласа „против“.
Решение №2185/01.03.202023г. на ВАС по адм.д.6746/2022 0- дело за бебето Сара, за отказ да се издаде акт за гражданско състояние и документ за самоличност на дете от еднополова двойка
С решението си ВАС отхвърля възможността за легализиране на деца от еднополови бракове или безбрачни двойки. ВАС отказа да узакони съставянето на Акт за раждане на дете от еднополови двойки. Лица от един и същи пол В.Ангелова (българска гражданка) и К.Кинг (британска гражданка) са се регистрирали като родители на детето С.Ангелова, с родители, съгласно Регистър за гражданско състояние в Барселона. В Удостоверението за раждане обаче не е посочено коя е биологичната майка на детето. В хода на административното и съдебното производства в РБ, жената – родител от български произход отказва да предостави документ, удостоверяващ, че тя е биологичната майка. Но в Писмена защита на процесуалния представител на жалбоподателя пред първоинстанционния съд е посочено, че биологична майка на С.Ангелова е британската гражданка.
При тази фактическа и правна страна по делото, ВАС отказва да постанови решение, задължаващо адм. орган да издаде Акт за раждане на детето. Мотивите са следните – българското законодателство признава за биологична майка жената, която е родила детето. Законът за гражданското състояние изисква всяко дете да бъде регистрирано с имената на двамата си родители – майка и баща. Но за майка се признава само лице от женски пол, а за баща – лице от мъжки пол. Законът в България не признава за родители на детето лица от един и същ пол. Поради това, Съдът не признава на В.Ангелова статуса на родител – майка на детето С.Ангелова. На това основание, неоснователно е да се твърди, че чл.8 от Закона за българското гражданство има приложение в случая. Поради недоказаност на статуса на майка на българската гражданка В.Ангелова, то и детето не може да бъде признато за български гражданин.
Така, ВАС пресича възможността с фиктивни бракове или безбрачни връзки, регистрирани в чужбина да се легализира статута на деца от еднополови двойки или бракове и така да се заобиколи конституционната разпоредба, че бракът е доброволен съюз между мъж и жена и че отглеждането и възпитанието на децата е право и отговорност също на мъжа и жената – техни родители.
* * *
Така съдебната власт в България, със свои обвързващи становища, прегради на този етап пътя на джендър-идеологията към съдебната практика в България. Но обвиненията в хомофобия, закостенялост, ретроградност, назадничевост, език на омраза не престават и малко по малко ерозират правното пространство.
Привържениците на джендър-политиката не са се отказали да създадат своя GENDER CORPUS в българското и европейското законодателство и опитите им не бива да се подценяват.
На вратата чукат нови правни спорове по проблеми на насилието над жени, домашното насилие, признаване на еднополови бракове и конкомбинати, признаване на деца от еднополови бракове, взаимно признаване на родителство между страните-членки, сурогатно майчинство, декриминализацията на педофилията и др. Българските юристи стоят пред трудни времена. Политическото лоби на джендър-идеологията има след изборите за 49 НС на 02.04.2023г. получи значително парламентарно представителство. Лобисти се готвят да превърнат България в поредната покорена страна от джендър-идеологията, с политическа, финансова, теоретична и експертна подкрепа от чужбина. Борбата няма да бъде лесна, но залогът е голям.