По едно време разбрах, че докато ние сме спали по жълтите павета и сме давали дежурства по палатки там, в онази сграда отсреща, в Президентството вече са ни кроили шапката и са нареждали първото служебно правителство с целия мръсен, долен предателски боклук в него. От тогава избягвам да минавам от там. Познавам всяко паве и помня пукнатините по всяка плочка, но това предизвиква само носталгия и омраза.
Всъщност не го разбирам чак сега. Знаех го още тогава, но си мислех, че някой подготвя светлото бъдеще. Дръжки! Нито беше бъдеще, нито беше светло. Докато нас ни биха и преживяхме ужаса на "Кървавата сряда" там горе от прозорците някой е гледал, потривал е ръце доволно и е проектирал "Пътя на Копринката". При Баце нямаше как. Имаше само "Пътя към Банкя". Отбивки от него не бяха възможни. Ние от площада свършихме тази работа.
На 10 ноември 1989 г. един номенклатурен списък се смени с друг. И от тогава все така. И всеки следващ списък е по-тъп и по-нагъл от предишния. Иначе и тези избори май няма да са последни. ОСВЕН....освен ако стълбата и парапета не водят към шкафчето с пачките и кюлчетата.
Boyan Durankev
Непълна демокрация:
Лишени сме от права да гласуваме за човек, който е в затвора, но можем да гласwваме за такъв, който е за затвора.
Затова към 60% не искат и насила да гласуват!