Автор: Файненшъл Таймс
Необходимият трудов стаж за пенсиониране трябва да зависи от професията.
Възрастта не трябва да бъде основен критерий
Целта е високоплатените служители да работят до по-късно от нископлатените
Прекарах голяма част от зимата, следейки дебата във Франция за правилната възраст за пенсиониране, пише Саймън Кюпър за Файненшъл Таймс. Страната прие законопроекта на правителството за повишаване на възрастта от 62 на 64 години. Спорът бушуваше навсякъде - от шествия в Париж до жестове в парламента. Изникнаха изненадващи истини, които са в сила далеч отвъд Франция. Основното ми заключение е: по-ниските социални класи трябва да могат да се пенсионират около десетилетие преди по-високите.
Има два вида работници: нископлатени и високоплатени. Високоплатените са склонни да учат до към края на двадесетте си години и след това може да прекарат години в избор на кариера. Те имат много автономия в работата си, понякога с офис и дори собствена тоалетна. Те контролират графика си, увеличават заплатата и статуса си с течение на времето и се отпускат по време на ваканции край басейна. Някои никога не искат да се пенсионират. Високоплатените служители обикновено живеят над 80 години.
Сега помислете за нископлатените служители като чистачи, касиери и строителни работници. Те често влизат в професионални училища в юношеска възраст и започват работа на 18 г. Те имат малка автономия: преди бяха управлявани от хора, а сега все повече от алгоритми, които отчитат неща като това колко обаждания правят. Мнозина прекарват години без работа. Те имат работа, а не кариера. На 60 г. още може да търкат подове за минимална заплата. Когато се потопих в този живот по време на студентска ваканция, сортирайки каси с мляко на поточна линия, всяка минута ми се струваше като час. Някои от моите колеги вероятно го бяха търпяли 40 години.
Присилия Лудоски, водач на френското движение на жълтите жилетки, ми каза, че най-лошият момент от живота в парижките предградия е претъпканият влак за центъра в понеделник сутрин. Триумф е да се върнеш вечер, смазан, преди децата да заспят. Ако това е вашият трудов живот, пенсионирането се усеща като освобождение. Но много от нископлатените работници получават увреждане или хронично заболяване до началото на шестдесетте си години и умират на седемдесет и няколко.
Жестоко е двете групи да работят до една и съща възраст. Френският икономист Тома Пикети твърди, че вместо да определяме възрастта за пенсиониране, трябва да броим отработените години. Ако всички работят 43 години, боклукчията може да се пенсионира на 60, а адвокатът на 67. Националният дебат във Франция убеди правителството в това.
Ревизираният му план отчита „дългите кариери“: хората, които са започнали работа преди 16 г., могат да се пенсионират на 58 г., тези, които са започнали на 18 г., могат да се пенсионират на 60 г. и т.н.
Но като се има предвид класовата пропаст, възрастта за пенсиониране вероятно трябва да бъде още по-градуирана. Това би направило пенсионната система по-сложна. Вероятно ще се наложи да бъде определян трудовия стаж за всяка професия. Но в този случай сложността е по-справедлива.
Другото заключение от френския дебат: повечето работници не харесват работата си. А работата изглежда става все по-интензивна, може би поради технологията, която следи почивките и клавиатурите на служителите. В анализ за 15 държави Мариан Риго от университета в Дюселдорф установи, „че стресът на работното място се е увеличил между 1995 г. и 2015 г. и че това се дължи най-вече на психологически изисквания. Хората от професии с по-ниска квалификация са имали по-високи напрежение в работата и дисбаланс между усилията и възнаграждението“. В доклад на „Галъп“ 44% от работниците посочват, че са преживели „много“ стрес през предходния ден. Само 21% са ангажирани с работата си.
Не е чудно, че в някои страни има „голямо напускане на работа“. Ако има нужда хората да работят по-дълго, трябва да подобрим работния им живот, може би като намалим наблюдението върху тях. И трябва да се преборим с възрастовата дискриминация, така че някой да ги наеме след шейсетте им години.