Френският президент Еманюел Макрон свали часовника си по време на интервю за спорната пенсионна реформа. Източник: LFI
Френският президент Еманюел Макрон беше остро критикуван, след като свали скъп часовник по време на интервю за пенсионната реформа, която изведе на улицата над 1 милион протестиращи.
От седмици Франция е обхваната от протести и стачки заради решението на Макрон да повиши възрастта за пенсиониране от 62 години.
Представителите на Макрон казаха, че президентът е свалил часовника, защото „дрънчал на масата“.
Критиците му обаче твърдят, че часовникът показва, че той е извън контакт с обществеността.
Инцидентът се случи по време на интервю в най-гледаното време в сряда, когато Макрон обосноваваше причините си да вдигне възрастта за пенсиониране.
Когато опря ръце на масата, се чу глух удар.
След това президентът постави ръцете си под масата, докато продължи да говори. Когато ги върна, часовникът беше свален.
Екипът му настоя, че отстраняването е било напълно невинно. Но липсващият часовник бързо привлече вниманието на критиците му.
Клеманс Гете, депутат от опозиционната лява партия La France Insoumise, участва в протестите срещу повишаването на възрастта за пенсиониране.
Тя написа в Туитър, че тъй като президентът твърди, че хората с минимална заплата имат безпрецедентна покупателна способност, „окончателният образ“ е той, който „маха красивия си луксозен часовник“. „Този човек е шега“, възмути се Гют.
„Президентът на богатите никога не е носил името си толкова добре“, каза нейната колежка Фарида Амрани.
Точната цена на часовника се обсъжда. Някои предположиха, че струва 80 000 евро, но други твърдят, че истинската цена е 2 400 евро.
Президентът отдавна е критикуван от своите политически съперници, че подкрепя богатите.
През февруари той беше атакуван за това, че даде на Джеф Безос, един от най-богатите хора в света, най-високото отличие на Франция, докато хората бяха по улиците, протестиращи за финансовото си бъдеще.
По ирония на съдбата Макрон понякога нарича себе си „господарят на часовниците“, защото обича да определя темпото на френската политика.
Той твърди, че промените във възрастта за пенсиониране са „необходимост“, за да не изпадне в дефицит пенсионният бюджет.