След определени епохи в музиката, най-вече при тежката, дойде ред на нова вълна в метъла. През 1970 г. Black Sabbath убедително предизвикаха истинската същност на злото с начален и традиционен китарен риф на песента "Black Sabbath". Judas Priest също се нагаждат към мрачно назъбените мелодии на Sabbath, за да създадат свои собствени сложни, нарушаващи законите мини-епизоди, Metallica ускоряват темпото на Priest, за да причинят на хедбенгърите камшичен удар, банди с различно оцветено коси и нестандартно облекло като Mötley Crüe и Quiet Riot подобряват музиката, излъчвана педи години по MTV.
А ню-метал мутанти като Korn и Slipknot ѝ придават мрачен пост-алт-рок и хип-хоп облик. В същото време истинските му привърженици създадоха екстремни глобални разклонения като death metal, doom metal и black metal.
През тези повече от пет десетилетия феновете на метъла са приемали песните на жанра като декларации за индивидуалност. За да бъдеш метълхед, отхвърляш нормалността, готов си да повярваш в себе си и да посетиш тъмната си страна, защото знаеш, че раздиращите тъпанчето децибели и агресивните текстове са тигелът, в който усещаш нещо ново и уникално. Години наред след първоначалния си грохот метълът вече е културна сила. С течение на времето хеви метълът е оглавявал поп класациите, служил е за основа на хитови филми, спасявал е положението в телевизионни предавания и дори е сигнализирал за просперитет по света.
Това, което милиони фенове по света са осъзнали, е, че една добра метъл песен те пренася. Сред оглушителните барабани и ръмжащите вокали идеалната метъл мелодия разказва за сила, устойчивост и дори надежда. Там, където по-малко културните уши чуват само шум и ярост, метълите разпознават нюанси.
Песен като "Fade to Black" на Metallica, например, всъщност ви помага да избягате от личния си мрак, вместо да го насърчава. Метълът винаги е бил за преодоляване на страха и за намиране на общност сред съмишленици-изгнаници.
Списанието "Rolling Stone" събра известни хедбенгъри, за да направи класация на 100-те най-велики хеви метъл песни на всички времена, обсъждаше достойнствата на повече от 300 невероятни песни в продължение на няколко месеца. Сред тези хора има писатели и критици, които от десетилетия пишат за "Rolling Stone", и сътрудници на издания с метъл насоченост. Много от гласувалите в списъка допринесоха за съставянето на списъка с най-великите метъл албуми на преди няколко години.
Този път са обсъдени най-ранните метъл песни, стигащи до оглушителния кавър на "Summertime Blues" на Blue Cheer, до скорошни моментални класики като "Executioner's Tax (Swing of the Axe)" на Power Trip. Бяха обсъдени тънките граници между хард рок и метъл:
Motörhead и AC/DC, хард-рок групи, които записаха вдъхновяващи изявления на ярост, които преминават в метъла, са тук, докато Guns N' Roses и Kiss, чиято музика носи повече от цялостната хард-рок размах, не са. По подобен начин ще намерите песни на Def Leppard, Lita Ford и Ratt - групи, които определят метъл етоса за времето, когато излизат, дори ако песните им не звучат толкова интензивно като, да речем, Emperor.
В случаите на предшествениците на метъла, като Led Zeppelin и дори Black Sabbath, които са избягвали етикета "метъл", подбрани са най-металните песни от каталозите им.
А сега направете прословутия знак за хеви метъл с ръката, "вдигнете рога", и се дръжте здраво. Е, разбира се, сто песни са твърде много, затова ще ви представим първите 10. Насладете се, а ако искате - пуснете си ги да ги чуете отново, ако вече не сте го сторили днес, когато сте станали от сън.
10. "Run to the Hills", Iron Maiden, 1982
След като се разделят с вокалиста си Пол Ди'Ано, Iron Maiden скоро привличат бившия фронтмен на "Самсон" Брус Дикинсън. "Един посетител на концерта написа жалба", спомня си Дикинсън в автобиографията си, за това, че "чул любимите си песни да звучат през сирена за въздушно нападение".
Мениджърът Род Смолууд осъзнава, че характерният крясък на новия певец не е грешка, а особеност, и бързо се уверява, че е получил заслуженото представяне. Това щеше да бъде първият сингъл от албума на Maiden от 1982 г. "The Number of the Beast" - уестърн епос, допълнен с разтърсващо, тежко "wah-wah" соло, дело на китариста Дейв Мъри, и някои от свирепите барабани на Клайв Бър.
"Има някои песни, които усещаш в костите си, че ще бъдат огромни", каза Дикинсън.
9. "Holy Diver", Dio, 1983
След като се прочува като фронтмен на Rainbow и заместник на Ози Озбърн в Black Sabbath, през 1983 г. Рони Джеймс Дио създава своя собствена група. "Holy Diver" е първият сингъл на Дио, който поставя началото на три десетилетия кариера, изпълнена с демони, дракони и дъги. Записвайки с бъдещия китарист на Def Leppard Вивиан Кембъл, басиста Джими Бейн и барабаниста на Sabbath Вини Апис, Дио създава песента за подобна на Христос фигура на друга планета, която жертва живота си при самоубийствен скок, целящ да пренесе душата му в друг свят. "Но хората на неговата планета, които отразяват нас като човечество, казват: "Не тръгвай! Те ще те убият!"
Дио пише в бележките към компилацията си Stand Up and Shout.
"Но това, което те всъщност казват, е: "Ей, всички ние сме егоистични копелета", точно както повечето хора, и "Искаме да ви имаме само за себе си". С други думи, "Майната им, останете с нас". Това е отражение на вътрешния мрак на човечеството."
8. "Raining Blood", Slayer, 1986
"Raining Blood" олицетворява това, което е хеви метълът: настроение, мощ, грандиозност, трансцендентност. И в тази ужасяващо красива песен, действителна поезия с любезното съдействие на покойния вече Джеф Ханеман: "Падни в мен, багрите на небето/разруши правилата, направени от камък". Изречен с изумителна яснота от вокалиста и басист Том Арая, този текст акцентира върху изключително прогресивния аранжимент, който държи барабаниста Дейв Ломбардо на крак, от първите удари по време на гръмотевичната буря в интрото до жестоката кулминация на песента в стил "Гранд Гиньол" (б.а. - театър в квартал "Пигал" в Париж), преди рязко да прекъсне със същата тази гръмотевична буря.
"Интрото е голямо с хармоничната част с две китари, а след това първият ритъм, който Дейв прави - това нещо с двойната каса и е като този обратен галоп, който раздвижва тълпата, където и да сте", казва китаристът Кери Кинг.
"Можем да свирим пред Аланис Морисет, а публиката обича тази част."
7. "Iron Man", Black Sabbath, 1970
Зловещ, колосален и в същото време толкова прост, че дори начинаещ китарист може да го разгадае, рифът на Тони Айоми "Iron Man" е самото определение за тежка музика от 70-те години.
"Просто си помислих, че това е най-тежкото нещо, което някога съм чувал", казва басистът на Sabbath Гийзър Бътлър в бележките към Paranoid: Исках да отразя това в текста."
Взимайки допълнителна реплика от забележката на Ози Озбърн, че рифът на Айоми "звучи като някакъв голям железен мъж, който се разхожда из града", Бътлър сънува метален антигерой, чиито опити да спаси света водят единствено до отчуждение и разрушение - резултат, символизиран от лумпенизиращия рейв, който завършва този безсмъртен химн (и първата страна на албума Paranoid от 1970 г.).
6. "Crazy Train", Ozzy Osbourne, 1980
Издаденият през септември 1980 г. албум "Crazy Train" прокарва решителна граница между дните на Ози Озбърн в Black Sabbath и соловата му кариера и служи като знак за това накъде ще се насочи метълът през новото десетилетие. Въпреки че лиричните проблеми на песента - психични заболявания, призрак на ядрено унищожение - със сигурност са били познати на хедбенгърите от 70-те години, музиката е по-елегантна, по-ударна и подчертана от ослепителния (и скоро оказал огромно влияние) шрединг (б.а. - shredding е термин от музиката, свързан с китарното звучене) на новоизлюпения герой на китарата Ранди Роудс.
"Познавах го за много кратко време", казва Ози за Роудс в интервю за Rolling Stone през 2021 г.
"Но това, което той ми даде за това кратко време, беше неизмеримо като шибано величие."
Никой, който чуе тази песен, не може да оспори това.
5. "War Pigs", Black Sabbath, 1970
Всеки, който смята, че метълът не е място за политика, трябва да си е взел изтъркано копие на албума Paranoid на Black Sabbath, тъй като той е не само извор на толкова много тежки рифове в този списък, но и основен пример за антивоенна агитация от епохата на Виетнам. Това усещане за политическа злоба проличава веднага в "War Pigs", чийто размазващ риф и безмилостен ритъм не дават никаква отстъпка на жадните за пари политици, които са изпратили нещастни деца да умрат; това е тема, която ще резонира в метъла през следващите десетилетия, от Metallica до Bolt Thrower.
Песента завършва с отмъстителната визия на Ози Озбърн за апокалипсиса, в която Бог и Сатаната се срещат, за да си върнат това, което жадните за власт хора са разрушили, преди китарата на Тони Айоми да се хвърли в забвение.
"Политиците са истинските сатанисти - това се опитвах да кажа", обяснява басистът и текстописец Гийзър Бътлър почти половин век по-късно.
4. "Breaking the Law", Judas Priest, 1980
"Breaking the Law" е доказателство, че икономията може да бъде също толкова ефективна в метъла, колкото и грандиозността. Издадени точно когато Новата вълна на британския метъл достига своя връх, тези опитни ветерани от 70-те години показват на своите по-млади, по-бързи и по-шумни връстници, че все още могат да предизвикват тийнейджърски гняв с най-добрите от тях.
"Breaking the Law" е ярост, катарзис и поп достъпност, грижливо опаковани в лакирана кожа и хромирани шипове. Когато Роб Халфорд изкрещява: "Ти не знаеш какво е!", докато на заден план се чупят стъкла и вият сирени, няма как да не почувствате разочарованието му.
"Това го чуваш във всички групи, те свирят определена песен толкова години, че им омръзва да я свирят", казва китаристът Глен Типтън.
"Но простият факт е, че щом се качиш на сцената с публиката зад гърба си, никога не ти омръзва песен като "Breaking the Law", публиката да пее заедно с теб... Свиренето е по-вълнуващо, отколкото някога е било."
3. "Ace of Spades", Motörhead, 1980
Новата вълна на британския хеви метъл бележи момента, в който музиката преминава от бавна и мътна към бърза и яростна, и малко песни олицетворяват тази промяна в темпото така пълноценно, както "Ace of Spades". Между високоволтовото дрънкане на баса на Леми и маниакалния галоп на двойния барабан на Фил "Philthy Animal" Тейлър, групата явно е натиснала педала на газта.
Но докато много фенове биха светнали с рога нагоре на текстове като "Не искам да живея вечно", Лемми се замисли, казвайки на журналиста Мик Уол: "Всъщност, бих искал да умра година преди вечността. За да избегна бързането."
2. "Master of Puppets", Metallica, 1986
Metallica вече бяха оказали откривателско въздействие, като добавиха американски привкус към новата вълна на британския хеви метъл, когато изобретиха траша, но заглавната песен на третия им албум внесе нюанси и сложност в тяхната спийд метъл атака и отвори целия жанр за нови възможности.
Обратите в тази песен са вълнуващи - от зареждащите куплети до мрачната средна част, от гръмотевичния мост с викове до парещото соло на китариста Кърк Хамет.
"Това, което най-много ме изненадва, е когато слушам радио и се включи нещо от "Master of Puppets", и съм изумен колко актуално и модерно звучи все още", казва Хамет. - Благодарен съм за това. Това не винаги се случва."
1. "Black Sabbath", Black Sabbath, 1970
Хеви метълът се ражда, както подобава, в един кошмар.
"Спях и усетих нещо в стаята, като това странно присъствие", спомня си веднъж басистът Гийзър Бътлър за произхода на песента "Black Sabbath". "Събудих се в света на сънищата, а в дъното на леглото имаше едно черно нещо, което ме гледаше. ... Това просто ме стресна."
Групата на Бътлър, тогава известна като Earth, се опитва да пробие на тежката блус сцена в Бирмингам, Англия, в продължение на няколко години, когато им хрумва идеята да напишат песни, които да плашат слушателите като филмите на ужасите.
Китаристът Тони Айоми ударил три зловещи акорда и Озбърн реагирал на тях, като си представил, че демонът на Бътлър се взира в него: "Какво е това, което стои пред мен?" - изрева той.
Наричат песента "Black Sabbath" в знак на уважение към едноименния страшен филм на Борис Карлоф и решават, че толкова им харесва, че се преименуват и на Black Sabbath. Най-накрая имали песен, която била наистина тежка, и след като продуцентът Роджър Бейн добавил гръмотевична буря и биеща църковна камбана към интрото на песента, "Black Sabbath" се превърнала в истински метъл оригинал.
Днес "Black Sabbath" излъчва същото сурово, адско величие; тя е едновременно страшна и забавна. Това е усещането, което всички метъл групи преследват оттогава насам, и то все още властва.