Лидия Божилова: Както се казва: "Родения да пълзи, няма как да полети".....
Преди дни написах доста агресивна публикация по адрес на раболепното изказване на Христо Иванов за това колко страшна е Америка и как трябва да внимаваме в картинката, когато ѝ се "репчим". Ще акцентирам, че проблемът ми в него е с раболепието, а не с това към коя посока е насочено то. Защо?
Защото според мен между двете изказвания долу разлика няма. Те са идентични по смисъл и послание. И двете идват от политици, които казват "Ганьо, внимавай в картинката, тази Висока Порта е много страшна, ако не я слушаш ще те ошамари!".
От политици с призвание (уж) да водят държавата това е по-скоро срамно и жалко "послание" към собствения ти народ. Някой навън бил особено страшен/жесток/важен и пред него трябва с една идея по-наведена главица. Патетиката на уплашена от "руската мечка" тийнейджърка при Костадинов е не по-малко смешна от позата на загрижен за гнева на "американския орел" реалполитик при Иванов. И двете, разбира се, са послания за вътрешна употреба пред електоралното ядро. И двете нямат място в политиката на уж суверенна държава.