Тъжно ми стана някак….
Снимката е от българско село, родопско…
Аз я снимах, в случай, че има значение.
Ако имаше поне едно мъничко българско знаме, нямаше да се впечатля толкова, обаче…. тцъ…
Моите уважения към политически, военни и там всякакви пристрастия на всеки, но…
На всички, които ще ми обяснят, че това със собствената националност и родовата принадлежност е остаряло, щото ние видиш ли сме част от голямото европейско семейство и трябва да сме граждани на света и бла, бла, моля да ми го спестят.
Човек, който забравя националността си, корените си… е никой – за своите става чужд, за чуждите не става свой. И това не съм го измислила аз
Толкова сме заети да се интересуваме от чуждите кочинки, да се кланяме на тоя и оня и да му засвидетелстваме светли чувства, че забравихме да погледнем нашата си и забравихме ние кои сме.
Ако ще граждани не на света, а на вселената да сме, в крайна сметка сме българи и за добро или не, никой не може да си го промени това и ако не го уважава си е само в негов минус
Въпреки цялата ми незаинтересованост относно пристрастията на хората, все пак… тъжно ми стана.
Станимира Раева