Каква да е съдбата на двата реактора, които България бе поръчала за АЕЦ „Белене“ и се наложи да плати на „Атомстройекспорт“, отново се актуализира. Това стана при представянето на идеите на служебния кабинет за развитие на енергетиката до 2053 г.
Равносметката е, че след направеното през 2016-а плащане до момента неосъщественият проект АЕЦ „Белене“ струва на българската държава към 2.6 млрд. лв. – 1.2 млрд. лв. за реакторите и 1.4 млрд. лв. за площадката, която бившият премиер Бойко Борисов първо одобряваше с две ръце, после нарече „гьол“.
Реакторите са заложени в стратегия, която бе представена днес в присъствието на премиера Гълъб Донев и на президента Румен Радев и въпреки многократните твърдения на служебното правителство, че с дългосрочни въпроси няма да се занимава.
Имаме уверение, че има техническа възможност, тоест западни компании да интегрират съществуващото оборудване, обяви енергийният министър Росен Христов пред журналисти, като не уточни кой е дал тези уверения. „Като започнем детайлни разговори, ще видим дали това може да се подсигури и дали това е икономически най-изгодният вариант, или можем да търсим продажба и да започнем проектите с чисто нова технология“, допълни той.
Неуспешен опит да бъдат продадени двата реактора при липса на категорично решение да се строи АЕЦ „Белене“ направи и кабинетът „Борисов“, при чието управление България бе осъдена да плати двата блока и да си ги вземе и които понастоящем се съхраняват при неизвестни условия на площадката на „Белене“.
В стратегията на служебния кабинет се предвижда България да продължи да развива ядрената си енергетика, като министърът няколко пъти вече дава за пример страни в Европа, които също я развиват и няма единен отказ на ниво ЕС от нея.
В документа, който би трябвало да бъде одобрен от Народното събрание, е записано, че България трябва да изгради 4 нови реактора – два на площадката на „Белене“ и 2 в АЕЦ „Козлодуй“. Последните ще заместят мощностите на действащите 5 и 6 блок, които трябва да излязат от експлоатация през 2050 година.
Христов коментира, че стойността на тези проекти е въпрос на конкретни разговори с потенциалните изпълнители и когато се вземе твърдо решение, че ще се развива ядрена енергетика, като илюстрира, че по въпроса през последните години непрекъснато „започваме, спираме“.
Увери, че анализите на всички проекти в стратегията показват позитивен икономически ефект, тоест токът, който ще се произвежда от тях, е по-евтин от „проектната пазарна стойност на електроенергията“.
Обяви, че през 2022 г. България е изнесла над 12 тераватчаса (TWh) енергия, срещу което е получила приходи около 3 млрд. евро, използвани предимно за компенсация на бизнеса, засегнат от високите цени на тока.
През изтеклата година произведеното количество електроенергия е нараснало с 5.7 процента спрямо предходната година. Ръстът е от увеличението в произведената електрическа енергия при кондензационните ТЕЦ (с 4 TWh), ВЕИ (0.3 TWh) и при ВЕЦ (0.26 TWh), показват данните, цитирани от него.
Благодарение на това, че използваме основно местни енергийни източници, включително въглища, атомна електроенергия, ние нямахме тази зависимост от газ, както много държави в Европа, и преодоляваме успешно предизвикателствата, отбеляза Росен Христов.
В основата на поскъпването на тока в Европа през предходните две години беше тъкмо това, че по-голямата част от него там се произвежда в газови централи. В България процентът е около 10.
Христов отбеляза и че България е третият по големина износител на електроенергия в Европа и единственият в региона, а тенденцията била това положение да се задържи и в следващите години. Към държавите, които изпитват нужда от електроенергия, се присъединяват Украйна и Молдова и те се обръщат към България с молба за доставяне на електроенергия, обяви министърът.
Основна пречка пред активното въвеждане в експлоатация на ВЕИ е липсата на преносна мрежа и възможности за присъединяване, обясни той, с което мотивира заложеното в стратегията модернизиране на 2 хил. км мрежа и нови далекопроводи с прилежащата инфраструктура.
Във въглищната енергетика се предвижда използване на съществуващите мощности до 2030 г. за гарантиране на енергийната сигурност и въвеждане на технически решения за намаляване на емисиите. Христов смята, че дотогава въглищните централи трябва да работят, а до 2038 г. поетапно да бъдат затваряни. Обяви изчисление, според което предсрочното им затваряне ще струва 1 млрд. лв. годишно на България.
Оценката на ведомството е, че България има силен потенциал за развитие на водни електроцентрали, като конкретно с Румъния се водят разговори за изграждането на такива по поречието на общия им участък на Дунав.
Предвижда се още изграждане на 7 GW слънчеви и 2 GW вятърни мощности до 2030 г. и на 12 GW слънчеви и 4 GW вятърни мощности до 2050 г. Планира се изграждане на 870 MW нови ВЕЦ до 2030 г. и на 1270 MW до 2050 г.
В геотермалната енергия фокусът е върху изглаждане на локални системи за отопление. Предлага се още изграждане на 1 GW електролизатори до 2030 г. с производство на 90 000 т/г. и на 5 GW електролизатори и производство на 520 000 т/г. водород до 2050 г. за местно потребление и износ.
По отношение системите за съхранение на енергия се предлага разширение на ПАВЕЦ „Чаира“ до 2030 г., изграждане на нови ПАВЕЦ и изграждане на 1 GW до 2035 г., въвеждане на 600 MW батерии до 2030 г. и на 1.5 GW системи за сезонно съхранение до 2050 г.