Служители на криптобанката Nexo са финансирали коалиция "Демократична България", става ясно от отчетите на водената от Христо Иванов коалиция за даренията, които са получили.
Даренията на служителите на Nexo, в която преди ден влязоха ДАНС и прокуратурата в разследване за пране на пари, са правени за участие в избори през миналата година, става ясно от отчетите на ДБ пред Сметната палата.
Като общата дарена сума от служители на Nexo към ДБ е на стойност 100 000 лв.
Всички дарения са на стойност 20 хил. лв. Прави впечатление, че парите са давани от служители на сравнително ниски нива в криптобанката, чието лице е бившият депутат Антоний Тренчев.
По 20 000 лв. водената от Христо Иванов коалиция е получила от пиармениджърката на Nexo Стела Златарева, бранд мениджърката Елеонор Топалова, служителката в пиара Валентина Танева, мениджърката по културата на фирмата Дияна Калъчева и офис мениджърката Габриела Дашева.
Те са декларирали, че произходът на дарените пари е от заплати.
Делян Добрев: Надявам се носителят на третия мандат да е ДБ, там е шансът за правителство
Надявам се носителят на третия мандат да е "Демократична България", защото от там виждам шанс да се създаде правителство. Ако там е мандата, ние вече сме заявили нашата подкрепа, както и ПП, което автоматично означава 140 депутати. Надявам се повече партии да се включат в това управление - заяви в студиото на "Още от деня" по БНТ председателят на енергийната комисия в НС и депутат от ГЕРБ-СДС Делян Добрев.
"Предоговарянето на Плана за възстановяване и устойчивост (ПВУ) не е клопка, а спасителен пояс за служебния кабинет, защото ние им дадохме най-силното оръжие, с което да отидат в Европа и да защитят българския национален интерес. Изпълнението на ПВУ означава ние да затворим въглищната си енергетика. Не трябва да го изпълняваме. Ако изпълнявахме ангажимента в ПВУ, ние вече сме в нарушение. Ако го изпълним, ние ще станем вносител на електроенергия", заяви Добрев.
"Общата европейска цел е да намалим емисиите с 55%, като вземем за базова година 1990 г. Това е целта за всички държави в ЕС. Тази цел сме я постигнали първи в ЕС. Ние сме отличниците в ЕС по отношение на намаляване на въглеродния отпечатък. Вторият най-сериозен аргумент е, че нашият въглероден отпечатък в ЕС е 1,5% от замърсяването в ЕС. Германия е с 12%, Полша с 14%. Всички други държави са с по-голям въглероден отпечатък от България. Държавата, която най-малко замърсява, държавата, която е отличникът в ЕС по отношение на климатичните цели, е наказана най-много", обясни Делян Добрев.
По отношение на енергийната политика у нас, Добрев подчерта, че има ясна визия за българската енергетика. Тази седмица беше взето решение за 7-и и 8-и блок на АЕЦ "Козлодуй" - това е визия за десетилетия напред. Първият блок ще е готов вероятно след около 8 години, а втория ще е готов след 15 години и ще работят още 60 г., добави той.
По думите на Добрев невъзможно е да се внедрят нови две ядрени мощности в АЕЦ "Белене", както предложи служебният енергиен министър.
"След началото на войната в Украйна, но и преди, този проект беше невъзможен, защото ние не можем да го финансираме и не е ясно как този проект ще се изпълни изобщо. Той беше забавен, защото струва 10,5 милиарда и ние не можем да си го позволим. Средната цена на електроенергията тогава от него беше 75 евро, което на фона от 20-30 евро на електроенергията, в момента когато се вземаше това решение, изглеждаше немислимо", уточни Добрев.
По отношение на "Лукойл" бяха приети 4 закона, с които да се гарантира първо, че тази дерогация, която беше дадена на компанията, няма да е в нейна полза. Според Добрев това е най-важният законопроект.
"Лукойл" прибраха едни 3 млрд. лева от българските потребители. Вместо горивата да падат така, както пада цената на уралския нефт, те в България през цялото време вървяха нагоре. И това, което направихме с този закон е, че 70% от разликата между двата вида брент ще отива във фонд за енергийна сигурност, който е държавен", обясни още Делян Добрев.
Критерият за това кой ще получава компенсации ще бъде максималният осигурителен праг, т.е. тези, които взимат заплати над този праг, те няма да имат право да получават компенсации - едва няколко процента от населението няма да ги получат за горивата, допълни Добрев.