Един от проблемите в България е, че брутната заплата е брутална. Ограничаването се прилага от много хора - за храна, за дрехи, за развлечения, за пътувания и почивки. Средната класа, доколкото я има, все повече затяга колана. Проблемът е, че хората под прага на абсолютната бедност, са прекалено много. В Канада поне го правят хуманно - с евтаназия на бедните, а в България ги оставят бавно да угаснат от глад и студ и стрес. Бедността в България е убийствена в буквалния смисъл на думата. Много от нас, които все пак се опитваме да живеем нормално, не осъзнават какво е. Много от нас не виждат или съзнателно не се замислят какво е накарало човек, с прилични дрехи и интелигентен вид да проверява кофите за боклук. Или да си купи кисело мляко от 0,70 лв. и пакетче бисквити за целия ден. Или в аптеката да пита кое е най-евтиното лекарство.
Проблемът ни е, че никога не мислим за нас - българите. Какво ще кажат чуждите - да, ооооо, това е най-важното, да не се засрамим пред чужденците, пък нас кучета ни яли. Колко са мили украинците, как трябва да се погрижим за тях, а забравяме наводнените села в Карловско и не се питаме как хората там ще изкарат Коледа. Наши, българи, не чужди! Ако бяха чужди, досега да сме помогнали.
Народ, който сам иска да се затрие, нищо не може да го спаси.
Елена Гунчева-Гривова