Изгледах и двете интервюта на Иван Гешев пред Полина Паунова (първо по хронология, по-убедително, по-настъпателно, с по-голяма санитарна дистанция) и при Мария Цънцарова (второ по хронология, със същите въпроси, без особен принос към информацията от първото, с по-къса санитарна дистанция, някак по-предпазливо и по-свенливо). Не случайно само при Паунова разплиска водата. Ето моите акценти от видяното и чутото, през професионалния рефлекс на лекар с десетилетна работа с човешки съдби:
1. Иван Гешев беше много неспокоен, припрян и на моменти объркан, погледът му, често търсеше нещо по тавана на студиото, като ученик на изпит, вероятно опорна точка, за да закрепи разхвърляните и нефокусирани отговори, които бягаха от същественото.
2. Гешев шикалкавеше и избягваше конкретни отговори на конкретни въпроси и избягваше назоваването на конкретни имена на някои олигарси, които дефинира, докато охотно назоваваше други, в негативен контекст, в хипотезата на невинност.
3. Гешев се спасяваше в общи приказки и опитите му за ирония дразнеха и бяха досадни.
4. Иван Гешев е фиксиран негативно в някои олигарси и политици (Прокопиев, Божков) и емпатично в други (Пеевски, Горанов, Борисов). С едните си пише съобщения, а другите не харесва.
5. През цялото време на двете интервюта се правеше, че не е запознат със знакови разследвания и случки, но помнеше детайли от несъществени такива.
6. Плащал е доста висок наем от 6 000 лв на месец за къща в резиденция „Бояна“, в която е живял – висока цена дори за добра заплата в България.
7. Иван Гешев демонстративно не харесва две партии – ПП и ДБ – и това е ужасяващо, защото го показва като зависим от другите, които са му симпатични. Мисля, че с това свое предпочитание добави няколко хиляди гласа към тези две партии на следващите избори.
8. Гешев изпи толкова много вода колкото диабетик с висока кръвна захар или болен от инсипиден диабет. Това беше очеваден признак на безпокойство, несигурност и страх за отговори.
9. Очевидно за Иван Гешев има политически симпатии, които го правят уязвим за длъжността, която заема.
10. Няма да подава оставка, защото пази прокуратурата от зависимости, което противоречи на неговата категорична теза, че всеки прокурор е независим от него.
ИЗВОДИ ЗА ОБЩЕСТВОТО:
1. При липса на независимо правосъдие и неубедителен, избирателно работещ главен прокурор, „истината“ която ни се поднася от зависимите институции и медии, няма нищо общо с реалността.
2. Правосъдна реформа с персонални промени във ВСС и главна прокуратура са неизбежни!
проф. Коста Костов, Facebook