Един въпрос тегне над ГЕРБ, от самолет се вижда значимостта му – докога?! Докога Бойко Методиев Борисов ще бъде лидер на партията?! Присъствието му начело изолира формацията, обрича я на опозиция, спира всякакви процеси България да преодолее политическия ступор.
„Докога?“ е религиозната тайна на миряните в ГЕРБ, чието произнасяне е светотатство, предавано с очи. Техният всезаслужил папа е камък на шията, когото с удоволствие биха почитали вече в музей.
Тези констатации не са лично заяждане с Борисов, нито са част от споровете добър или лош премиер бе той. За да се осъзнае пагубното следствие от лидерството му занапред, е нужно най-напред обективно да се оцени какво може собствената му ГЕРБ с него, какво може и без.
Може ли тя да управлява с Бойко Борисов премиер отново? И децата знаят, че няма как, независимо от резултата на настоящите или следващи избори.
Ще седне ли някой в мол с Борисов да договоря обща програма? – Не. А ще се съгласи ли да му прати министри и депутати в името на все някакво управление? – Няма. ПП, ДБ, БСП, ИТН, ДПС…, независимо от близости преди или сега, не искат да чуят за каквото и да е сътрудничество лично с Борисов.
А смисълът на всяка една партия е да управлява, за да реализира идеите си. Със сегашния лидер това просто няма как да стане. Преди два месеца Борисов се появи „препран“ на прием в американското посолство. Западът настоява за проатлантическа коалиция у нас, но тя няма как да се случи с негово участие – в България има достатъчни натрупвания, които да не го позволят.
Партийният проблем има важни проявления и на микрониво. Ако вие сте кариерист (90% от изявените активисти на всяка една партия са кариеристи), ще влагате ли енергията си в ГЕРБ? А ако сте част от нея заради хляба (мотив за доста от членовете специално на тази формация), колко дълго ще останете, след като хлебопроизводството спре?
Отговорите са известни, а догодина ще има и местни избори, след които е огромна вероятността поточната линия да секне.
Накратко: всяко нещо е с времето си. От гледна точка на изборни победи и продължителност на личната си власт Борисов е несъмнен шампион; доскоро даваше перспективи на ГЕРБ. Но вече не. Всеки кон се уморява, добре е да спре навреме.
Специално Борисов е 16 години партиен лидер, 17 – пряко в политиката, плюс още 4 във властта като главен секретар на МВР. 21 години по върховете на държавата! – не само обществено непродуктивно, но и чисто човешки изхабява, изпразва.
Кой човек след толкова време при тия напрежения и отговорности би запазил нормално светоусещане? За да си полезен за околните, следва да го имаш. Тия дни, редейки мантрите си („Те, Промяната… Ние, ако бЕхме, цените нямаше да..“), Борисов наистина прилича на изхабен, празен човек – едно и също говори, едни и същи обекти обикаля, едни и същи клипове пуска в социалните мрежи…
Изморен, омръзнал, но продължава, не се отказва. Това е личен свят, изолиран от жизнеността на света, в който един цар управлява царедворци, несмеещи да покажат голотата му.
„Младият папа“ е прекрасен филм на Сорентино, В който енергичният и провокативен глава (Джъд Лоу) променя църквата си, за да се впише тя в пъстрия вълнуващ свят.
Действителността обаче обикновено е противоположна – църковните глави са сенилни, идейно стерилни, треперещи – ръка им се целува от страх или безизходност. Борисов е вече стар папа с точно такава политическа действителност.
И за какво е всичко? Защо не сдава? За да може със знание и експертиза да допринася за доброто на България? Да, това обяснение е шега. Не се отказва, защото с опита си ще намери брод за ГЕРБ и страната в тия трудни междукоалиционни времена? Пак шега. ПП и ДБ знаково се „изпускат“ периодично, че именно оставката на Борисов е залогът за сътрудничество – брод ще се намери единствено без него.
Впил се е в ГЕРБ, защото иначе тя ще се разпадне? Има резон в хипотезата. България живее с проблема на лидерските партии, а то други почти не останаха… Но хипотезата е вярна отчасти. ГЕРБ е добре структурирана, след като оцеля без създателя на структурите (Цветан Цветанов).
Пък ако ще се разпада заради един човек, нужна ли е въобще? По всичко личи, че обяснението за впиването е друго – лидерството. В ГЕРБ е квитанцията на Борисов за лично оцеляване; лично той да заплашва, ръкомаха, кани и низвергва – другите лидери да знаят, че от него зависят нещата; прокурори да се плашат, че може да се върне; посланиците да са хаберлии да се договарят с него… Иначе току-виж влязъл, но не излязъл от ареста.
В политическата олигархия от втората половина на живота му, или на улицата през първата, „бивши“ няма – другите те изяждат, ако слезеш от сцената. Борисов очевидно не разполага с комбинативните качества на Доган, Първанов и Костов, чрез които да се усамоти край екокраставици безопасно.
Но има и друго. Той явно не разполага и с качествата да проумее, че общественият живот няма как да продължи с него. Те го разбраха. Отгледаха наследници, формално или полу се оттеглиха. Доган сбърка с единия наследник, върна се да му вземе главата (Лютви Местан), после пак приседна край оранжерията – но този комизъм не опровергава тенденцията, че политическите динозаври, макар и трудно, си тръгват.
Динозавърът Борисов обаче не проумява неизбежностите. Живеем в период на такова „царствено“ неразбиране. Това, ако щете, е и лична драма.
Извън нея обаче трябва да се каже ясно: за очертаващата се още по-голяма поредица от служебни кабинети причините са доста, но една от тях е нежеланието на Борисов да се оттегли; безвремието и липсата на стабилност се дължи и на човека, който уж я гарантираше; всичко това е лошо за ГЕРБ, лошо е и за страната.
Колкото и странно да изглежда, има лица от вторите редици на партията, притежаващи качества да се справят не по-лошо от него. Нищо не е вечно.
Анализ на „Сега“, заглавието е на Narod.bg