Автор: Патрик Л. Андерсън, theamericanconservative.com
Собственик на електромобил със средна цена и с около 12 000 мили годишно, който го зарежда в по-голямата част от времето вкъщи, плаща около $10,34, за да измине 100 мили. Преброявайки същите разходи, подобно превозно средство, но с двигател с вътрешно горене струва приблизително $10,79.
Консервативните защитници на електромобилите трябва да бъдат реалисти за разходите на технологията и начина, по който тези разходи са били погребани от радетелите на електрическите превозни средства
Разходите за гориво често са повече, а не по-малко от сравнимите превозни средства с ДВГ
Патрик Л. Андерсън е основател на консултантската фирма Anderson Economic Group през 1996 г. Той е директор и главен изпълнителен директор на тази компания, като ръководи екип от експерти с обширни познания за автомобилната индустрия и на клиентите във всеки автомобилен сектор. Компанията редовно актуализира своето „Автомобилно табло“ и там пусна две издания на доклада „Реални световни разходи за горивото за електромобили и автомобилите с двигатели за вътрешно горене“.
Г-н Андерсън е успешен автор е написал над 100 други публикувани произведения, включително „Икономика на бизнес оценката“ издадена от Stanford University Press. Пет от неговите статии са спечелили награди за изключително писане.
Г-н Андерсън, също е бил заместник-директор по бюджета на щата Мичиган при губернатора Джон Енглър и началник на персонала на Държавния департамент на Мичиган, и е имал водеща роля в няколко големи инициативи за обществената политика в родния си щат, включително той е автор на „Поправка за ограничението на мандата на Конституцията на Мичиган“ от 1992 и инициираният през 2006 г. закон, който отменя съществуващия от 4 десетилетия „Единичен бизнес данък на щата“.
Повтарящият се рефрен в американската политика е, че заможните либерали харесват електрически превозни средства, и гласуват за политици, които ги субсидират, и искат правителството да нареди на компаниите да ги произвеждат. В резултат на това много консерватори имат почти интуитивна реакция срещу колите с ДВГ (двигатели с вътрешно горене).
Ние от Anderson Economic Group твърдим, че консерваторите не трябва нито да обичат, нито да мразят колите с ДВГ. Вместо това те трябва да настояват за един мощен принцип: тези, които купуват и управляват електромобили, трябва да го правят със собствените си пари. Ако наистина искате да формирате общественото мнение, едно от най-мощните оръжия е и едно от най-простите е нека хората видят кое колко струва.
Майкъл Фументо наскоро отбеляза в публикация почти рефлексивното отвращение на консерваторите към колите с ДВГ. Той твърди, че това е грешка и че ДВГ имат предимства, които трябва да бъдат признати. Съгласни сме, че необмислената антипатия към която и да е технология няма смисъл. Но г-н Фументо прави същата грешка, която вижда в другите, като приравнява сравнителните анализи на разходите на Anderson Economic Group със пристрастната журналистика, която насърчава ДВГ. Като съавтор на тези доклади, искам да подчертая нашия водещ принцип: ние нито подтикваме хората да купуват електроавтомобили, нито ги критикуваме за това. Вместо това казваме на хората кое колко струва.
Неотдавнашното проучване на електроавтомобилите на Anderson Economic Group идентифицира четири категории разходи за гориво както за електроавтомобилите, така и за превозни средства с ДВГ като енергията (бензин, дизел или електричество); акцизите за пътищата; цената на бензиностанцията или на зарядното устройство; и разходите за шофиране до бензиностанция или до станцията за зареждане. Американците са добре запознати с тези разходи за превозните средства, задвижвани с бензин и дизел. Те също са свикнали да плащат пътните си такси като част от цената на галон бензин или дизелово гориво.
Но не може да се каже същото за електромобилите. Истинските разходи за гориво на тези коли са неясни за повечето потребители, защото:
Първо, водачите на електромобили трябва да вземат предвид цената на енергията, консумирана при домашно и търговско зареждане. Това изисква разлагането на потреблението на енергия през източника на зареждане, като същевременно се отчитат сложните тарифи и такси.
Второ, потребителите трябва да добавят и цената на зарядното устройство и неговата инсталация, ако възнамеряват да зареждат колите си вкъщи.
Трето, собствениците на електрически превозни средства избягват да плащат федералните пътни такси, начислявани върху горивото. Въпреки това, половината от всички щати на САЩ сега изискват специален данък върху електромобилите вместо държавните пътни такси, включени в цената на бензина и дизеловото гориво.
Четвърто, шофьорите трябва да стигат до и от зарядните станции, особено когато пътуват далеч от родния си район. Тъй като те са далеч по-малко разпространени от бензиностанциите, са тази цел са необходими да изминат допълнителни мили, които струват време и пари.
Пето, много от потребителите с електромобили смятат своето зареждане за „безплатно“, тъй като някои търговски зареждания се субсидират от държавните агенции, комуналните услуги и фирмите. Въпреки това, електричеството и оборудването за зареждане очевидно не са „безплатни“ и потребителите трябва да разберат как плащат за тази услуга.
Докладите на компанията AEG внимателно добавят и сравняват всяка от тези категории, „ябълки за ябълки“, за двата типа превозни средства. След като се включат скритите разходи, откриваме, че разходите за гориво на електромобилите често са повече, а не по-малко от сравнимите превозни средства с ДВГ. Наистина, през 2021 г. един типичен електромобил струва малко повече, а луксозен електромобил струва по-малко в сравнение със сравнимите автомобили с ДВГ.
Например, потребител, управляващ електромобил със средна цена и с около 12 000 мили годишно, който получава по-голямата част от енергията си вкъщи, плаща около $10,34 за гориво, за да измине 100 мили. Преброявайки същите разходи, подобно превозно средство с ДВГ струва приблизително $10,79. За шофьорите на електромобил, разчитащи на търговски зарядни устройства - например тези, които пътуват много и тези, които не могат да зареждат вкъщи - цената е по-близо до $14,34 на 100 мили.
Това не трябва да е изненада. Оборудването за зареждане и зареждане с гориво струва пари, а електричеството и бензина не са безплатни, а и пътищата струват много за изграждане и поддръжка. Шофиране на електромобил, или на превозно средство с ДВГ означава да се правят всички горепосочени разходи.
Консерваторите трябва да приветстват упражнения като проучванията на Anderson Economic Group, които разкриват истинската цена на важните потребителски стоки. Трябва също така да настояваме правителството да спре да субсидира една група купувачи за сметка на други. В това можем да се присъединим към либералите в едно очевидно искане: спрете да субсидирате покупките на автомобили със стимули, които са в голяма полза за богатите. Би трябвало да е потресаващо да видим, че 78 % от федералните данъчни кредити за електромобили са отишли при американци с доходи над $100 000. Това означава, че данъкоплатците, които вървят пеша, карат велосипед, карат стари употребявани коли или използват обществен транспорт, плащат част от сметката за скъпите електромобили, закупени от заможни домакинства. Няма оправдание за това в обществената политика.
Американците трябва да получат повече факти и по-малко чувство за вина, когато вземат своите решения за закупуване на кола. За тази цел Anderson Economic Group насърчава читателите да получат достъп до нашия пълен доклад и да научат за действителните разходи за шофиране на електромобили и на превозни средства с ДВГ. Ние не цензурираме нашите резултати, за да отговаряме на политическия вятър на деня. Вместо това ние предоставяме на данъкоплатците и потребителите информация, която им дава възможност да решават сами.
Превод за "Труд" - Павел Павлов