Касичката на Бойко Борисов – „Трейс груп холд”, която беше фаворит в градежа на магистрали, столичното метро и какво ли още не, а после уж беше с поразклатени позиции след поредица гафове, сред които и жестоката катастрофа с 20 загинали край Своге, отново е на дневен ред.
Нещо повече – врели и кипели в конкурсите покрай пътните строежи твърдят, че холдингът е новият любимец на властта.
„Трейс груп холд” се връща на бял кон в търговете и регистърът на обществените поръчки показва, че това не са празни приказки. Компанията на Николай Михайлов ще затвори околовръстния ринг на Пловдив, за който държавата е планирала 42 млн. лева, а „Трейс” се наема да направи въпросните 5 км за 34,5 млн. лева. И това е само началото…
За собственика на фирмата Николай Михайлов, който иначе е професор в строителния университет, златните години бяха през първия мандат на ГЕРБ. След това обаче трябваше да мине леко в сянка. Причината бяха няколко непростими гафа, като нагънатия участък от магистрала „Тракия”, пише „Уикенд“.
Да не говорим за трагедията край Своге. Впрочем, за нея на съд беше изпратен шофьорът на автобуса Григор Григоров. Нищо че според експерти пътят е така ремонтиран, че въобще не отговаря на стандартите.
В началото на разследването уж имаше някакви обвинения и срещу шефове от „Трейс”, но след това всичко се сведе до шофьора. Иначе веднага след инцидента следователи и ченгета атакуваха сградата на компанията в „Лозенец” и дори изнасяха някакви документи, които вероятно после тихо-мълком са били върнати по местата им.
Години преди тези събития фирмата на Николай Михайлов стъпи на сцената на пътното строителство още при тройната коалиция. Вярно, по онова време компанията от Стара Загора постепенно пробива, първо с поръчки най-вече в общините, но пък със сигурни пари от Брюксел. При управлението на Симеон дори се чу, че „Трейс” е сред основните спонсори на жълтите.
Все пак ударният възход на холдинга започва през 2010 г. Тогава Михайлов грабва тлъстия пай от метро, ЛОТ 2 на магистрала „Тракия”, връзката на „Хемус” с Околовръстното шосе в София, онзи фатален участък в Искърското дефиле, а също и строителство и ремонти по жп линията Пловдив – Бургас.
По същото време строителите на компанията се подвизават и в ремонти на столични булеварди, ВиК съоръжения, изграждат кръстовището на две нива на Лъвов мост, заемат се с обекти в Троян и Пещера. Строят и ремонтират музеи и помпозни регионални библиотеки. Изброяването може да продължи още много дълго.
На страницата на компанията са изброени най-педантично въпросните обекти. Който има интерес и търпение може да изчете списъка по години. Впрочем, той започва от 1883 г., когато в княжеството е приет закона за пътищата. След това като местен патриот Михайлов отдава заслуженото на Пътното управление в родната му Стара Загора и от 2003 г. е подчертано, че започва същинската история на холдинга.
На фирмената страница обаче са отбелязани само спечелените поръчки, но не и с колко се е облажила „Трейс” от тях. Все пак е известно, че това са възможно най-големите проекти в страната и съответно те носят десетки милиони левове.
Показателни са и отчетите на холдинга, според които е направен ръст от 80% ръст и то само за някакви си две години – от 2009 до 2011 г. Тенденцията да се бележат високи обороти продължава и през следващите години. Тепърва ще видим какъв скок ще направи компанията сега.
Е, някои не спират да твърдят, че успехът си има цена и първо 30, после 50, а е имало случаи и до 70 процента от парите по обществени поръчки да се връщат като „ресто” – по принцип от строителите, независимо как се казват те.
Капацитети обясняват като резултат от тези комисиони влагането на възможно най-евтини материали и некачествената работа в обекти из цялата страна. Затова не е чудно, че пътищата са осеяни с дупки, асфалтът край Своге е хлъзгав като стъкло, а санирани блокове текат и мухлясват.
Подобно на компанията си и Николай Михайлов тръгва като редови проектант в „Пътно управление” в Стара Загора. След това през 90-те години е сред кадрите на приватизационен фонд „Пътища”, като става и шеф на едноименния холдинг.
В него пък са събрани всички дружества, които се занимават с инфраструктурни проекти. Холдингът се разделя на две през 2003 г.
Николай Михайлов обединява в „Трейс” 14 строителни фирми от Южна България, основно от Бургас, Сливен, Ямбол, Кърджали, Смолян и Казанлък. Оттам нататък възходът му е в кърпа вързан. Да не пропуснем и фактът, че в съветът на директорите на „Трейс” от 2009 до 2017 г., когато е премахната тази структура, е писателят акад. Антон Дончев. Едва ли авторът на спорния роман „Време разделно” е бил там, защото е експерт по пътищата… Както впрочем и актрисата Мария Каварджикова. Тя е в директорския борд от 2011 до 2018 г.
В бранша впрочем са забелязали, че колкото повече поръчки се трупат, толкова повече нараства и суетата на собственика, който хем строи пътища, хем преподава на студенти и е дори професор. Михайлов демонстрира младежки метросексуален стил, тонира косите си в лешниково-кестеняв оттенък. Най-ярки обаче са кожените му палта с екстравагантна кройка и странни цветове.
На пресконференции дефилира в кожух с дълъг косъм и доста женствена кройка. С тази кичозна дрешка собственикът на „Трейс”, който е още професор и шеф на катедра „Пътища” в УАСГ, баща на 4 деца и дядо на 4 внуци (как ли съчетава толкова ангажименти!), се подвизава и при рязането на ленти на различни ветровити участъци из страната.
Ако оставим настрана паркетните изяви на проф. Михайлов на „Трейс”, има и далеч по-интересни детайли около обществените поръчки в онези години. Участници в търговете споделят любопитни подробности. Те имали усещането, че или при него работят шамани, или пликовете с офертите им сякаш са предварително отваряни, понеже от „Трейс” винаги давали съвсем малко по-надолу от техните оферти.
При това става въпрос за почти символични суми, достатъчни обаче да спечели „Трейс”. Друг интересен детайл е, че фирми, свързани с бизнесмените, нашумели като пернишките „Котараци”, стават подизпълнител на „Трейс Груп холдинг” по времето, когато Николай Михайлов е абонат за всички големи обекти – от ремонта на „Цариградско шосе” в София до строителството на метрото и магистралите.
След катастрофата край Своге обаче компанията все по-трудно печели поръчки в България и се насочва към пътно строителство в Сърбия, Румъния, отваря дъщерни фирми в Оман.
Колелото на късмета, както май ще се окаже, пак се е завъртяло и холдингът отново ще сложи ръка на най-големите поръчки.