На 4 март Върховният Административен Съд сложи точка на сагата Александър Манолев, поне що се касае до неговата лична къща-за-тъща. С окончателно и неподлежащо на обжалване решение, ВАС отмени стопроцентовата санкция, наложена от ДФЗ на луксозната къща край Сандански, построена от видния гербер Манолев и ползвана за лични нужди. БИВОЛЪ описа предишните епизоди на сагата в свое разследване през септември 2021. С решението на ВАС от 4 март, къщата окончателно си остава на Манолев, а държавата няма да си прибере обратно 200 хиляди евро европейски фондове, колкото е размерът на финансовата корекция, отменена от съда. Което обаче е сериозен проблем, доколкото тези средства, като доказана злоупотреба, подлежат на връщане в европейския бюджет. Т.е. сега тези пари българският данъкоплатец ще трябва да ги плати от джоба си.
През май 2021 АССГ отмени санкцията на ДФЗ с пространни и аргументирани мотиви. Най-общо казано, ДФЗ е трябвало да наложи мярка „финансова корекция“ по Закона за управление на средствата от Европейските структурни и инвестиционни фондове (ЗУСЕСИФ), вместо да издава АУПДВ по ДОПК. Това е и самостоятелно и достатъчно основание корекцията да падне в съда. Така делото стигна до касация по жалба на ДФЗ. Вече пред ВАС през февруари прокуратурата, в лицето на прок. Ачкаканова, оспорва касационната жалба на ДФЗ. Т.е. заема страната на Манолев, образно казано. Прокурорът акцентира върху основния пропуск на ДФЗ – налице е специален ред, който е и по-силно основание, за издаване на санцкия по ЗУСЕСИФ. При това положение е съществено нарушение на материалния закон ДФЗ да се позовава на ДОПК по общия ред. Съдът възприема тази логика и се произнася съответно. Така сега ДФЗ ще трябва да заплати на Манолев над 16 хиляди лева съдебни разноски – 10 хиляди за първа инстанция, плюс още 6 хиляди за втора инстанция. Просто прекрасно, нали?! И това за човек, който беше санкциониран по глобалния закон „Магнитски“ през юни 2021, като част от най-мащабната санкционна мярка в историята на този закон!!
Преди публикацията на този материал отправихме въпроси до ДФЗ и дори до МЗХ за да разберем какво смятат да предприемат по казуса Манолев. От отговорите им разбрахме, че ДФЗ възнамерява да издаде нова финансова корекция, съобразявайки мотивите на ВАС. Дай боже това да е истина. Което обаче означава ново обжалване, нови дела, нови съдебни разноски… с две думи, окончателното решение по казуса с еврокъщата на Манолев явно се отлага с поне още 2-3 години напред във времето.
А ДРУГИТЕ ДЕЛА?
Както писахме още през януари, подобна съдба имат много други дела, заведени от ДФЗ – а те са общо стотици. Накратко припомняме основното:
- ДФЗ е загубил (засега) дела с общ материален интерес поне 6 милиона лева
- по тези дела ДФЗ е бил осъден да плати към 200 хиляди лева разноски (без да броим делото на Манолев по-горе)
По всичко изглежда, че във ВАС се е оформила донякъде противоречива практика по отношение на това дали тези корекции трябва да бъдат налагани по реда на ДОПК или по реда на ЗУСЕСИФ. От ДФЗ са поискали образуването на тълкувателно дело, което да разреши този проблем. Редно е да се каже, обаче, че тълкувателните дела във ВАС обикновено отнемат години (и то не една-и-две). Т.е. това допълнително би зациклило всички висящи дела. Изглежда, обаче, че шефът на ВАС Георги Чолаков (повече за него тук) е отказал да образува такова дело, понеже противоречивата практика „вече била преодоляна“. Не е ясно какво значи това, доколкото решения, постановени по „неправилния“ ред, не подлежат на отмяна и преразглеждане. Така или иначе, ако следваме логиката на Чолаков и ДФЗ, сега Фондът ще трябва да наложи нова плеаяда от корекции, вече по реда на ЗУСЕСИФ. Т.е. за всяка корекция по реда на ДОПК, отменена от ВАС, ДФЗ сега ще трябва да наложи нова, по специалния ред на ЗУСЕСИФ. След което ще последват нови обжалвания, нови дела на по две инстанции, нови хиляди левове разноски за експертизи, такси и прочее. И така до второ пришествие.
А междувременно, Европейската Комисия поиска България да възстанови близо 30 милиона евро неправомерно усвоени средства по ПРСР, т.е. именно за къщи-за-тъщи. Очевидно проверките, назначени по искане на ОЛАФ, са установили 88% нередности – което е европейски рекорд по тази програма. Т.е. България пак се прочу, но пак не с хубаво. Големият проблем обаче е, че ДФЗ все още не е събрал и малка част от тази сума, поради причините посочени по-горе. Т.е. на всички нас сега ще ни се наложи да платим тези 30 милиона евро от джоба си, като ще се надяваме, че в някакъв бъдещ неясен момент ДФЗ ще успее да спечели втората вълна от дела, които предстоят, респективно да си събере парите. Друг е въпросът, че както често се случва, към онзи далечен бъдещ момент може и да не е останало нищо за събиране, доколкото фирмите-нарушители отдавна ще са били „изчистени“ от активи и вече ще са кухи, сламени черупки. Няма данни какво точно прави ДФЗ за да подсигури, че дори и при благоприятен съдебен развой, ще успее да си събере парите. Т.е. няма данни за запори, обезпечителни мерки и прочее. Отделно стои въпросът и с давността, която е петгодишна. Току-виж се оказало, че тя е изтекла докато е вървяла първата порция дела – и правата на ДФЗ да прави каквото и да било междувременно са погасени по давност.
ГОЛЕМИЯТ ЛИПСВАЩ В УРАВНЕНИЕТО – ПРОКУРАТУРАТА
По време на дискусията в Европарламента на 14 март, редица евродепутати – сред които и Андрей Новаков от ГЕРБ – заявиха, че очакват тарикатите да си понесат съдебната отговорност. Ние обаче бихме отговорили: „нерде Ямбол, нерде Стамбул“. Въпросните тарикати (като съпартиеца на Новаков А. Манолев) дори още не са си понесли финансовата отговорност, пък какво остава за съдебната?! Да не говорим за съдебната отговорност на депесарския евродепут (с извинение) Атидже Вели, чиито подпис стои на централно място под документи, направили въобще възможна схемата „къщи-за-тъщи“.
Така или иначе, делата на прокуратурата по казуса са буквално доникъде – или както писа преди година BIRD – две дела и две споразумения е резултатът от специалния надзор на Гешев над къщите-за-тъщи. А по делата, които са в съда, прокуратурата далеч не се представя добре. Като скорошен пример ще дадем дело, по което Апелативен Съд Пловдив постанови оправдателна присъда на 21 февруари. Т.е. прокуратурата и тук работи на гешевия принцип „ние дължим действия, а не резултати“. Гениално, нали?!? За какво тогава ни е такава прокуратура – пък бихме попитали ние? Само за да вдига пушилка и кьорфишеци? Само за да може нейният Вожд да се изплисква пред медиите с повод и без повод? Или ако при ГЕРБ положението беше „видими резултати“, то при правещия- се-на-луд-с-Бойко Иван Гешев явно положението е „никакви резултати“. Което е очевидно и неговото верую. В този ред на мисли следва да добавим, че наказателното дело срещу Манолев, което тихичко цикли в Благоевград вече трета година, също е доникъде. След проведени 15 заседания, купища експертизи, свидетели и каквото още се сетите. Прокурор по това дело е Весела Стоилова, която беше избрана и за зам.-окръжен прокурор на Благоевград. Доколко г-жа Стоилова се старае по това дело, надяваме се да разберем по присъдата. Т.е. по резултата – който според прокурорския вожд Гешев въобще не е важен.
КОНПИРАТУРАТА v. МАНОЛЕВ
И ако гешевата прокуратура не може да се похвали с „видими резултати“ срещу Манолев, още по-плачевно е положението с цацаровата конпиратура – т.е. с КПКОНПИ. Цацаров окончателно загуби делото за конфликт на интереси срещу Манолев. На първа инстанция АССГ постанови, че КПКОНПИ не се е справила с доказателствената тежест, най-общо казано. И че не е успяла да докаже изискуемите от закона предпоставки, за да е налице конфликт на интереси. Следва обжалване пред ВАС, където прокурор Таралански пледира в полза на КПКОНПИ и иска отмяна на решението на АССГ. На 6 април, обаче, съдът постанови окончателно решение в полза на Манолев.
ВАС се мотивира по следния начин. КПКОНПИ твърди, че Манолев е осъществил действия в лична полза (разбирай, да си набави лична къща-за-тъща) в периода 2011-2016. Същевременно обаче, Манолев става зам.-министър и член на УС на ДФЗ през 2017. Т.е. той реално не е имало как да повлияе на решенията на ДФЗ в период, в който не е бил ръководен кадър там. Дали обаче е имало някакви други, нерегламентирани и невидими канали на влияние не става ясно. А и да е имало, очевидно КПКОНПИ не е успяла да ги докаже. В масовия случай, бихме казали ние, е напълно достатъчно да си виден гербер. Дори и само на това основание, чиновниците в ДФЗ знаят как да „процедират“. Особено с кадри като Атидже Вели.
На следващо място, върховните съдии посочват, че всички икономически отношения между Манолев и неговата бавачка Ана Димитрова са се развили и са били формализирани (в договори и пр.) преди назначаването на Манолев за зам.-министър през 2017. Следователно, това е още едно основание той да не е можел да действа в частен интерес, с цел набавяне на облага за себе си. Което се явява и още един довод касационната жалба на цацаровата комисия да бъде отхвърлена. Пито – платено. Особено като добавим и общо над 7 хиляди лева съдебни разноски и адвокатски хонорар, които КПКОНПИ ще трябва сега да плати. Да почерпи Менко Менков – дежурен адвокат на всички закъсали гербери като Манолев. А напоследък – и на Влади, Севи и Бойко. За другите му клиенти – дори и да не говорим.
Така че това е поредната черна точка на ревера на Цацаров. Всъщност вече не е редно да казваме Цацаров, доколкото това „национално богатство“ (според ГЕРБ) пъргаво се приюти обратно във ВКП – за да изпревари предстоящото си уволнение. А е по-скоро редно да говорим за неговия наследник Антон Славчев, който, от своя страна, навремето се сдоби с прякора Тони Балкони – след като на свой ред се оказа забъркан в имотен скандал. А именно, в прословутия Апартаментгейт. Така че тепърва предстои да видим още от същото – поне докато КПКОНПИ не бъде закрита в настоящия си вид – доколкото Славчев плътно и безкритично следваше „партийната линия“, зададена от Цацаров. Пък и, съдейки по изслушването му в НС на 10 март, продължава да я следва – дори след като Цацаров „меко кацна“ обратно във ВКП. Но вече като подчинен на своя бивш подчинен Иван Гешев.
Същевременно се оказа, че специално за Цацаров е създаден нов, 9-ти („Нормативен“) отдел във ВКП, който той да може да оглави. Очевидно занапред Цацаров ще се занимава с „нормотворчество“ (каквото и да значи това) – но няма да върши същинска прокурорска работа. Иначе казано, няма да осъществява инстанционен контрол над актовете на по-долустоящи прокурори. Което в крайна сметка е разбираемо, доколкото Цацаров винаги е работил като съдия – но никога като прокурор. Очевидно това „национално богатство“ заслужава нов отдел, направен специално заради него. Което апропо е безпрецедентно в историята и структурата на ВКП. Но пък и самият Цацаров е безпрецедентен, все пак. По-притеснителното обаче е, че Цацаров светкавично е приютил при себе си един от архитектите на масовите подслушвания през 2020 – уволненият ценен кадър Стефчо Банков, бивш шеф на Вътрешна Сигурност (ВС) в МВР. Това ярко и недвусмислено илюстрира топлата връзка между ПРБ и Младен-Мариновото-МВР – и за пореден път доказва, че именно прокуратурата в лицето на Гешев е искала (и получила) масовите прилагания на СРС-та срещу протестиращи граждани, действайки чрез ВС на МВР, ДАТО и ДАНС. Подобно на Цацаров, заслужили герои като Стефчо трябва да бъдат трудоустроени като награда за вярна служба. Как точно работиш като прокурорски помощник във ВКП с диплома от ЮЗУ-то не става ясно. Нищо чудно други правни корифеи от ЮЗУ във ВКП да няма, та Стефчо да се окаже единственият. Като казваме обаче вярна служба, не иде реч за народа. Ооо, неее – това е служба на Доган, Пеевски и Борисов. И на всичкото зло, гнило и патологично в държавата, което тази токсична Света Троица представлява.