18 ФЕВРУАРИ
Има страшни и тежки събития в нашата история - и датите им са страшни. Сякаш някой е избирал и дните и времето. Мисля, че не е могло в случаен ден да бъде обесен Левски, нито убит Ботев, нито застреляни Вапцаров и Дебелянов. Това са дни и дати, подготвяни от историята по някаква нейна непонятна логика да останат завинаги чернопаметни - погребални дни. Събитията, които бележат историята ни са всъщност истории, които се превръщат в събития.
Ние българите явно сме племе, което не помръдва от безразличната си стоянка, ако не се случи нещо разтрисащо, съдбоносно и често неописуемо. Изглежда само тогава трепва коравото българско сърце, свикнало на робства, крамоли и бунтове - сиромашка плът и продажни души, които не се вълнуват от ежедневия и дреболии.
Чудна и непонятна е нашата история: да родиш, да създадеш и отгледаш титан като Левски и после да го предадеш? Да излъчиш от една шепа народ колос като Ботев и после да го застреляш? Да прежалиш с престъпна лекота надарени като богове поети и безумно да ги похарчиш като дребни грошове? Аз не познавам друг такъв народ, защото навярно няма.
18 февруари е една от тези дати: черна и грозна, като гарвана, който грачи зловещо от онова Ботево стихотворение, което вие и вее безнадеждно, като зла буря и пита този безумен народ, с онези четири въпросителни от тефтерчето на Левски:
Защо, народе????
