След 100 години ще има сертификати за хората от Марс, комисията за Северна Македония отново ще заседава
Съпартийците на другарката Нинова ръкопляскат, че отиде на държавна работа, за да си отдъхнат от нея
Слави Трифонов можеше да стане министър на културата и в коридорите на сградата да звучи „Едно ферари с цвят червен“ и да се щрака с пръсти
Интервю на Васил Стефанов
- Г-н Вешим, изпратихме година с един куп избори, до какво доведе това в психиката ни, дори българинът не беше виждал подобна канонада от вотове?
- Три пъти избори за една година, плюс четири вълни на Ковид-пандемия - това очевидно се отразява на психиката на много българи. Погледнете по улиците колко хора сами си говорят – не можеш да разбереш кой е обикновен луд, кой е с хендс фрий. Видими отклонения има и при психиатрите, една директорка на психиатрична болница така активно се втурна в политиката, че не знам кога й остава време да се грижи за пациентите си. Стана възторжен апологет на президента Радев, оглави инициативния му комитет, обикаля телевизиите, изказва се за политика, по-компетентно от социолози и политолози, пише ежедневно в социалните мрежи… За да докаже за пореден път, че у нас всеки прави това, за което не е учил. В тази свръхактивност на въпросната дама виждам нещо нездраво, маниакално. Когато в едно общество и психиатрите станат за психиатър, значи нещата са отишли твърде далеч.
- Останаха ли прецакани протестиращите, бяха ли подменени исканията и водачите им?
- Протестите изпълниха задачата си – сложиха край на управлението на Борисов, дадоха нов мандат на президента Радев и вкараха БСП в управлението. Това беше целта на занятието, започнало с вдигнатия юмрук. Тоя юмрук ми напомни за партизани и 9-и септември, като видях какви „активни борци” против режима на Борисов се наредиха на площада, разбрах, че нямам място там – при Мая Манолова, при Татяна Дончева и Корнелия Нинова. Там бяха още и парите на Васил Божков, и активистите на „Възраждане”, и вечният протестиращ Йоло Денев. Разбира се, на площада имаше и млади хора, които искрено въстанаха против корупцията и дебелащината на предишното управление. Трябва тях да питате дали са доволни от резултата. По-добре ли стана, че дадоха цялата власт на президента и на хората от неговия приятелски кръг, сред които има доста ченгета, например Александър Маринов, агент на ДС, близък до Илия Павлов и Мултигруп? И това наистина ли е промяна? Президентът ни управляваше повече от половин година, уж чрез служебното си правителство, но всъщност еднолично. И толкова му хареса, та сега е петото, водещото колело в четворната коалиция. Проектът „Продължаваме промяната” се конструира в президентството, не вярвам Радев да се оттегли и да остане само при конституционните си правомощия, той ще продължи да се бърка в управлението. Ето така, без да се усетим, станахме президентска република. В такива случаи шопът казва: „Не знам как требе да е, ама и така не е”!
- Поколенията се сменят и дойдоха млади хора, които взеха властта. Ще успеят ли да направят промяна в държавата и знаем ли самите ние каква точно трябва да е тя?
- Засега симпатичният ни млад премиер Кирил Петков само говори, че „трябва”. Трябва да се направи това, трябва да се направи онова… На всички е ясно какво „трябва” – нужни са реформи. За 12 години Борисово управление много неща са забатачени. Борисов бе популист, не реформатор – когато се събереше недоволна тълпа под прозорците му, той отстъпваше и даваше заден ход. Пънеше се сам да управлява всичко – икономика, енергетика, еврофондове, магистрали даже и футбола, не слушаше експерти и професионалисти, а налагаше собственото си мнение. Затова много неща са объркани в държавата. А за корупцията – да не говорим. Тя е на всякакви нива, не само в управлението. Сега Кирил и Асен първо се обявиха за „нулева корупция”, после леко се коригираха – намерението им стана „нулева толерантност към корупцията”. Дано утре толерантността им да не стане от 0 на 0,5, после на 0, 8, та да стигне и числото Пи. Ами бюрокрацията? Първоначално Асен Василев обяви, че ще съкрати 30 на сто от чиновниците в държавния апарат – идея за адмириране! Ама какво стана още с конструирането на правителството: цели пет вицепремиери, досега България не е имала толкова! 21 министерства! Имали ли сме досега толкова? Представяте ли си какво ще е там – зам.-министри, политически кабинети, парламентарни секретари, пиари… Съветници, секретарки, шофьори, охранители… Сега имаме и Министерство на климатичните промени – какво ли ще правят чиновниците по кабинети и канцеларии: ще мерят количеството на валежите и скоростта на вятъра? Може би ще има зам.-министър по западните антициклони и друг – за източните. Хайде да видим след 100 дни колко ще са чиновниците – с 30 на сто по-малко или с 30 на сто повече?
- Защо отново се разделихме на „млади“ и „стари“, на ваксинирани и неваксинирани?
- Получиха се толкива разделения, че не могат да се изброят: на „леви” и „десни”, на „европейци” и „евразийци”, на „американофили” и „русофили”, на „либерали” и „консерви”. Юмрукът на президента ни раздели на „статукво” и „антистатукво” или на „стаТиквеници” и „стаТутманици”. Ковидът и разнопосочните здравни мерки пък ни направиха „ваксери” и „антиваксери”, вече се делим на „тела” и „антитела”. Има и друг Ковид- разделител: на „ваксинирани с две дози” и на „бустери”. Младежите Кирил и Асен се обявиха за „почтени” и обещаха, че няма да допуснат „непочтени” до властта. После сложиха „почтената” другарка Нинова за вицепремиер – доста от нейните съпартийци ръкопляскат, че отиде на държавна служба, та да си отдъхне партията им. И друг пример за нейната почтеност – в имотната си декларация другарката Нинова е посочила влог от 5000 лева. Някой вярва ли – та толкова й струва само чантата. Другият „почтен” в правителството е бившият милиционер Бойко Рашков – тоя, с 19-те имота. Цял живот той е верен боец на партията-майка, през 2001 г. даже партията му го направи червен депутат, някой сега вярва ли, че е деполитизиран? За какво е сложен за МВР министър – защото е професионалист или, за да изпълни политически поръчки?
- Кои са банановите кори, които могат да подхлъзнат новите в политиката и, познавайки до болка „старите хиени“, ще оставят ли така положението?
- Харвардските младежи стъпиха на първата популистка бананова кора – мораториума върху цените на тока. Това пазарна икономика ли е, в Харвард това ли са им преподавали? Че то си е чист комунизъм! Експерти прогнозират, че сега замразените цени на електроенергията ще предизвикат хаос, фалити, а може би и режим на тока. Ще се върнем във времената на Тодориев /имаше такъв министър на енергетиката по Живково време, в средата на 80-те, когато ни наложиха режим на тока, България беше като дискотека – ту светне, ту угасне – два часа има електричество, два часа няма/. Но нищо чудно пак да стане така, щом „енергетици” като Р. Овч. и Таско Ерменков отново напъват към управлението, а Румен Гечев /вицепремиер от правителството на Виденов/ пак раздава охотно икономически съвети. Светлото бъдеще на промяната се очертава полутъмно – два часа с ток, два – без.
- Как си обяснявате факта, че по време на четирите изборни кампании отново никой не говори за литература, за театър, за кино или за музика? Дори и „младите“ като че ли не представиха кой знае какви идеи за културата?
- Че на кого му пука за култура? Имаше такъв виц: В Чешкия парламент обсъждали да открият Морско министерство. Станал един депутат и казал: „Защо ни е Министерство на марината, когато нямаме море?”. А друг му отвърнал: „А в България защо имат Министерство на културата?”. Преди 6 години почина моят колега, писателят Йордан Попов, дългогодишен главен редактор на „Стършел” и автор на повече от трийсет книги с прекрасни хумористични разкази – смешна му памет! Оказа се, че няма къде да бъде погребан – сетихме се за културната алея на Централните софийски гробища, място, специално отделено за културни дейци. Обадих се, като главен редактор на „Стършел”, в министерството на културата, попаднах на нещо като главен секретар – някаква женица, която ми каза, че й било познато името на Йордан Попов, но не можела да даде разрешение да бъде погребан в Културния парцел – трябвало мнение от творчески съюз, с подпис и печат, че починалият действително е писател. „Той е писател!” – настоявам аз. – „Трябва документ за това!” – настоява тя. Поговорихме си доста в тоя дух и не стигнахме до решение кой е писател – който има книги или който членува в съюз… Чудя се Стивън Кинг има ли документ за писател, в кой творчески съюз членува и ще му го поискат ли от Министерството на американската култура. Впрочем, в Щатите нямат министерство на културата, но култура си имат – и литература, и музика, и театър, и кино. Не е ли време да закрием и нашето министерство, вместо да се чудим кого да турим там начело – сега ще се пробва някакъв младеж, който ремонтирал читалището в селото на баба си. Можел да пее и „Облаче ле, бяло…”. Ама добре, че той, можеше да е някой от сценаристите на Слави или самият Слави. Тогава в сградата на „Стамболийски” щеше да звучи „Едно ферари с цвят червен” и по коридорите да щракат с пръсти.
- Говорим как сме скъсали с комунизма, а наследниците на БКП отново са на власт. Как се получава така, че през няколко години пак си намират начин да се вмъкнат през задния вход на „Дондуков“ 1?
- Споменах вече – акцията на президента с вдигнатия юмрук имаше и тази цел: да вкара БСП във властта, иначе с нормални избори БСП никога няма да дойде на власт – това е една нереформирана, неевропейска партия. В нея членуват всякакви – комунисти, живковисти, сталинисти, путинисти, антинатовци, антиевропейци. А днес БСП има вицепремиер, четири важни министерства и МВР-министър. И вицепрезидент, преданата партийка Илияна Йотова, която държи Радев изкъсо и го наблюдава да не изневери на партията-майка. Но за мен по-важно е друго: защо Демократична България /формацията, на която аз симпатизирам по навик, останал ми от първите дни след 10 ноември, и за която неизменно гласувам в последните години/ се съгласи на колаборация с бившите комунисти? И с чалгата на Слави. С едните имам идеологически, с другите естетически несъгласия! ДБ можеше само да подкрепя правителството, без да участва в него с министерски постове. Като видях как на местните избори „демократите” подкрепяха Мая Манолова, на президентските – Радев, а сега седят в един министерски съвет с Нинова, Рашков и т.н., вече си казвам: аз бях дотук! Нека Атанасов и Христо Иванов да продължават, както си знаят, но вече без мен!
- На фона на всички кризи, които ни очертават политолози и други анализатори, кои бяха смешните моменти през 2021 г.?
- Имаше доста смешни моменти, но на мен ми става забавно като си представя как след сто години, през 2121-ва, новините започват с: „ Пристигащите на Марс, които нямат зелени сертификати, ще бъдат тествани и карантинирани за 14 дни. Втора новина: Поредното заседание на българо-македонската историческа комисия отново не се споразумя чий е Гоце Делчев”. Между другото: през тая година в Скопие излезе моя книга, романът „Английският съсед”, на македонски. Тук знам, че осемдесет процента от българите ще кажат: няма такъв език! Аз пък ще им кажа: има! Щом чета книгата, която съм писал и не всичко разбирам, значи това е друг език. На места този език звучи доста смешно, но за хумористичен роман това е предимство – на македонски „Английският съсед” е станал по-смешен. А колко ли смешни ставаме пред Европа и ние, и македонците, с нашите исторически крамоли, на които краят не се вижда… На нашите заяждания само в Кремъл се радват.