Решението на прокуратурата да извика шефа на МВР Бойко Рашков като ключов свидетел по делото за грабежа на милиони от строителството на АМ „Хемус“, колкото и да е изненадващо, толкова и потвърждава поговорката, че вълкът козината си мени, но нрава-никога.
Хората, които от години следят поведението на държавното обвинение са наясно, че обича да прилага отработената вече схема- за да се запуши устата на някой по даден случай, просто се привиква на разпит и толкова. От там насетне следва предупреждение, че в качеството му на свидетел няма право да коментира подробности. И край – мачът е свирен! Напълно логично е да смятаме, че и в случая с Бойко Рашков ще се постъпи по сходен начин. Ситуацията този път обаче е по-различна, тъй като вътрешният министър не е случаен човек.
Като юрист, бивш следовател и преподавател отлично е запознат с правилата на процеса в наказателното право. Наясно е къде е границата, за която вероятно по указание „отгоре“ денонощно дебнат хората на главпрок Гешев. Както и че, предупреждението да не говориш е съвсм конкретно - за това, за което са те питали разследващите органи. Добрата новина е, че колкото и да се опитва държавното обвинение да контролира информацията за скандалното дело, няма сила, която да попречи истината да излезе наяве.
Гешефтурата направи жалък напън да изиграе сценката: „Ние се скъсваме да работим, но от МВР ни спъват“. Аплодисменти обаче не последваха, защото обвинението ни убеди в противното с няколко нескопосани пресконференции. На първата стана ясно, че наблюдаващите прокурори се вълнуват повече от собствените си емоционални преживявания, отколкото от това в кое чекмедже залежават онези 60 милиона, задигнати с чували от банката. На втората пък се разбра, че прокурорите ще чакат отговор на въпроса от „доцент Бойко Рашков“, който по времето на грабежа не е бил в изпълнителната власт и реално няма как да е видял с очите си как при управлението на Борисов се гепило с размах. Съдът не допуска показания по слухове – сиреч какво се е чуло в публичното пространство или пък какво ти е рекъл този или онзи. Така, че доцентът и да е научил нещо, то трябва да се докаже с „кръв и пот“ от прокуратурата.
Като бял ден е ясно, че с привикването на вътрешния министър, прокуратурата се опитва да го вкара в капан. От една страна, за да му запуши устата, а от друга, за да го уязви и да го компрометира пред враговете му, като се опита да пробута удобната опорка, как Рашков говори това, което ще му донесе политически дивиденти. Този подход също бе често прилаган през последните години, само и само опонентите на предишната власт да бъдат омаскарявани. „Днес истината най-трудно се доказва“, не случайно обичат да казват магистратите с опит.
За Борисов и министрите, които са разпоредили милионите да "отпътват" към определени фирми и хора - нито дума. Цялата офанзива очевидно е за отвличане на вниманието и замитане на пладнешкия грабеж под килима. Затова все по-актуален е въпросът: По чия свирка играе единствения засега арестуван свидетел.
Прокуратурата може и да потрива доволно ръце, надявайки се, че ще принуди Бойко Рашков да проговори, но не в детайли пред тях. Това би им позволило да го обвинят в набеждаване. Хората на Гешев и без това се специализираха през последните месеци да гонят „по устав“ служители на МВР - директори на служби, говорители, редови полицаи. Ако човек проследи накъде подчинените на Гешев са насочили енергията си, ще остане изненадан, защото ще научи, че МВР е най-големия враг на държавата.
В този действия срещу обществените интереси на прокуратурата е отредена специална роля. С времето все по-настойчиви стават опитите да бъдат размити границите между истината и лъжите на предишните управляващи. За да изгубим представа за реалността. Ако може, да мине още малко време и да забравим за това, че някой нагъл и сръчен бандит ни е бъркал дълбоко в джоба. А той толкова се е увлякъл, че дори незабелязано е отмъкнал живота ни. Искат да тупат топката колкото може по-дълго. Но от нас зависи дали ние ще им дадем това време.
Фрог нюз