Румен Радев е един от малкото хора в държавата, който знае твърде добре какво се случва когато ъгълът по крен става от 40 на 140 градуса в рамките на няколко секунди, придружено с постоянна загуба на височина. Затова не разбирам защо допусна да го водят за носа обществени примитиви, а напоследък гледам, че все повече такива кръжат в неговата орбита. Разбирам, че критичното мислене е недупустимо в политическото блато и за блатните видове, които го обитават, но инстинктите за самосъхранение на един професионален военен ас би трябвало да са безпогрешни. Не това виждам и все повече се убеждавам, че висшите военни звания се дават само по партийна линия - по никакъв друг повод или законово основание. Властолюбието е погребало не един властник, ще погребе и самият Радев, но жалко за пропиляното време и пропуснати шансове на България да стъпи на здрав път. Това не е изпълнение на военната клетва, а отстъпление от нея и няма как да премине без реални последствия - лични и професионални.
Другарят Радев ще остане титаничен пример за генерал и държавник, който още в зародиша на своята псевдо-политическа кариера беше хванат и воден за носа от една чужда нему жена, една партия-душегубка и няколко академични аутсайдера и олигарха. Пълна катастрофа за офицерските ценности, лично достойнство и професионализъм, които бяха просто подменени в движение по много гнусен и недостоен начин. Срам.
Гласувах за теб Радев, но ти ме предаде! Предателите..., сам знаеш.