Уважаеми съграждани, сънародници, приятели,
Суверенът има право на отговор, особено когато не е било оправдано доверието му! Такъв отговор ПП „Има такъв народ“ не даде на народа, нито пое отговорност за действията и бездействията си.
Всъщност всички знаем, че тази партия стана и остана известна изключително и само с мълчанието си. Това мълчание се изискваше от всеки един член и симпатизант на партията, с обяснението, че ще бъде предоставена възможност на всеки един за изразяване на мнението му в бъдеще, когато му дойде времето. Това време обаче така и не дойде, и вече на всички е ясно, че няма да дойде и в бъдеще. Разбира се, всеки един сам поставя границите на своето търпение.Основната причина поради която, лично аз взех решение да не бъда повече член на тази партия е, че както впоследствие стана ясно, тя не е изградена и не действа на демократичен принцип, каквато официална заявка даде и продължи да претендира, че е. Но липсата на демократичния принцип не е единствената важна липса, а липсата и на каквато и да е стратегия за развитието на страната ни.
Разминаването между думи и дела е това, на което суверенът вече няма как да повярва. Фактът, че не бе сформирано правителство, в решаващ момент, когато имаше такава възможност, а държавата беше и все още е, в много тежко положение, е един от най-нелицеприятните неща, които са се случвали през новата история на страната ни. На другата плоскост пък е и липсата на кадрова политика и последващатото разочарование на редовите членове в тази партия и тяхното излъгано доверие и труд. А тези редови членове не са един и двама, а стотици във всеки един град, и в България, и в чужбина. Стотици хора, които са работили отдадено, които са застанали с лицата и имената си в името на общото благо, които са загърбили семействата си, домовете си, бизнеса и професията си, някои дори са напуснали работата си и страната в която живеят, за да дойдат в България в името на националния интерес, в името на това, да работят в полза на тази партия и обществото ни. Насреща си обаче и те получават познайте какво?…. Да, правилно, получават мълчание! От онова нашето, партийно емблематичното… Обаче някак много дълго го търпим това мълчание, не мислите ли?!….
Особено показателен е фактът, че го получаваме от хора, които претендират, че уж се борят за мажоритарен вот на демократичен принцип, а забраняват открито на своите кандидати и избиратели да гласуват с преференции и дори ги принуждават да попълват предварително заявления, с изричната уговорка да няма дата под тях, така че да си я поставят, тези които решат и когато решат /приложено изпращам едно такова примерно, но със „сгрешена“ с дата/. И да, затова никой от предходните кандидати, включително и аз, нямаме преференциален вот, дори лично аз, директно и индиректно също, съм обяснявала на маса хора, че в никакъв случай никой не трябва да го прави, тъй като така трябва и тъй като съм настоявала да бъда толерантна и лоялна към партията и идеята за общото благо и просперитет на страната ни, защото съм поела такъв ангажимент отговорно и официално.
Обаче, нали разбирате, че сега, като теглим чертата и направим равносметка, трябва да си признаем, колкото и да е неприятно, че това не трябва повече да се случва по този начин и че, в една бяла и демократична държава, това няма как да се случи… И няма как да не бъда разочарована от този факт, и не само аз разбира се. Това, че поведението на някои хора в парламента бе меко казано неуместно е едно на ръка, и може би там, така емблематичното за партията мълчание щеше да свърши по-добра работа… може би… Но неуместното и недостойно поведение съществува и на местно ниво.
Един прост пример: Непосредствено след избирането ми за народен представител, при мен дойде човек, който открито и без свян, а нагло и безпардонно ми заяви, че благодарение единствено на него аз съм влязла в Парламента и трябва задължително да му се отблагодаря ,като го назнача за мой парламентарен помощник и му плащам всеки месец парична сума от предвидените за тази цел пари за всеки народен избраник, защото видите ли, той ме бил издигнал до тук… Бях потресена и това беше първата червена сигнална лампичка в главата ми… Продължава ли да ви звучи демократично?… Нали се сещате как съм му отговорила…. И да, той все още си е там, където аз категорично повече не желая да бъда и продължава да крои и да занимава хората с интригите си, в които аз категорично не желая да участвам и никога не съм участвала.
Няма как да не бъда разочарована от този явен стремеж да бъде съсипан един успешен политически проект, в който лично аз съм участвала от самото му създаване още през 2018 година. В никакъв случай не съжалявам за времето и усилията, защото имах възможността да се запозная и да бъда сред изключително много качествени и стойностни хора, доста от които за съжаление също вече не са там, други правят последни усилия.Продължавам да бъда благодарна и на хората и на опита, който имах възможността да придобия!
Не ви казвам да не гласувате, не, не казвам това. Казвам ви, внимавайте този път за кого гласувате! Мислете! Гласувайте за тези, които го заслужават!
Да, Силата е в истината и ние я дължим на суверена.
А тя е такава
Галина Иванчева