Месец преди ноемврийските избори, при старта на предизборната кампания, надеждата за промяна в страната ни като че ли отново падна под хоризонта. Някой наскоро написа, че родината ни е на ръба да изгуби битката за бъдещето си и в това комай има нещо вярно. След двукратното парламентарно фиаско България се върна не в дните преди вота през април, когато очакванията бяха оптимистични, а година по-рано – когато авторитарната и още повече крадлива 12-годишна власт на Бойко Борисов изглеждаше безалтернативна.
Големият кошмар обаче е, че днес се усеща желанието на една значителна част от българите за реставрация на същия негов режим.
Ситуацията даже наподобява месеците след 1989-а, когато мнозина вярваха, че този експеримент с демокрацията ще приключи скоро и БКП ще се върнат, а България пак ще стане НРБ. Казвам го с носталгия, защото социалистическа България беше спправедлива и благоденстваща страна. За разлика от дднешната умираща и ограбена колония, в която през последните 12 години мародерстваше бившата мутра Борисов. Парадоксът е, че днес една четвърт от избирателите чакат и жадуват Бойко да се върне… вероятно за да ни довърши, че да не се мъчим.
Може би само месец май бе черен за Борисов. Тъкмо тогава американските господари на колонията България му казаха, че вече не го искат за партньор. Той сдаде властта и изпадна в ступор, слезе от джипката – на практика изчезна от публичното пространство. И ние почти го забравихме – бяхме страшно заети да наблюдаваме как едни други американски послушници се мъчат като грешни дяволи да направят управленска коалиция. “ГЕРБ никога повече няма да се върне”, “С ГЕРБ е свършено” – това прогнозираха разни политически коментатори, прекалено оптимистични, за да видят реалността. А тя, реалността, дойде бързо – партиите на протеста не успяха да създадат редовно правителство и изборите се заредиха като влакчета в метрото.
Това, както и разни други сигнали от US-посолството (които очевидно се чудят с какви инженеринги да ни сложат нов управленски проект) окуражиха Борисов, клиентелистката му партия ГЕРБ и всички онези, навързани като свински черва тунеядци, които за 12 години се сраснаха с властта му, както моряците на Дейви Джоунс от “Карибски пирати” се бяха сраснали с “Летящия холандец”.
През юли ГЕРБ загуби изборите, но сега ситуацията е друга – ГЕРБ води убедително във всички социологически допитвания. Миналата седмица имаше частични избори в няколко общини и на тези избори представителите на БСП и ИТН отпаднаха на първи тур, а тези на ГЕРБ отидоха на балотаж.
Сега Борисов отново е във вихъра си. Джипката лети през градове и паланки. Борисов обсипва пространството с брадати лъжи, а онзи безумен хор, съставен от тупирани селски герберки и политически папагали, марширува и маже след него. “През януари ще останете без пенсии, ако продължите да подкрепяте диктатора Радев”, плаши Борисов пенсионерите. “Бюджетният дефицит ще отиде на минус осем”, плаши Борисов работниците. “12 години имахме най-ниския ток, най-ниския газ като цена“, лъже Борисов народа. В страна като България, в която хората се информират от социалните медии, изобилстващи от платени сайтове и партиййни тролове, истината не е на почит. Затова лъжите на Борисов лесно хващат дикиш. И в резултат на предизборните приказки вече е налице такава яка ценова спекула, че посред зима наистина свят ще ни се завие.
Борисов отново върви напред – арогантен и безскрупулен.
В главата на най-големия ни политически Нарцис тази държава не може да съществува без него и един месец. „Тук смъртта на хората е своеобразно спасение – отиват в по-добър свят от този на Румен Радев”, продължава с безумията си Борисов. В бръщолевенията му президентът Радев е хем “диктатор”, хем “мека китка”, той е водач на “хунта”, която за има-няма половин година е съсипала всичко, което Бойко като пчеличка е сътворил сам самичък с двете си ръчички. Тук “марионетките на Румен Радев раздават огромния финансов ресурс, оставен от борисов, на олигарсите, които главният прокурор Гешев вкара в ареста, а Радев ги пусна”. Тук е “чудовищна инфлация”. Абе, какво говорим – тук “държава няма“. Тук не може да се съмне, ако управлява друг. А Радев иска втори мандат очевидно, за да досъсипе държавата.
Не е само Борисов. Вижте завръщането на Делян Пеевски – вече не така обемист, но все така арогантен. Хорът на депесарите вече пее с пълно гърло как Делян “ще се завърне в политиката от духовната и историческа столица Велико Търново“. Списъкът „Магнитски“, досиетата „Пандора“ – нищо няма значение за ДПС – важното е Делян (Аллах да го благослови и с мир да го дари) да яде рахат локум.
И докато хората на ДПС издигнаха нещо ясно за президент – собствения си лидер на конци Карадайъ, ГЕРБ номинираха един човек, който днес твърди, че единственият проблем за политиците от партията на Борисов бил… липсата на диалогичност??!
Корупцията, кюлчетата със злато, пиянските записи, заканите за разправа – това явно за Герджиков не е проблем. Обединяването на законодателната, изпълнителната и съдебната власт в един юмрук – това очевидно не го притеснява. Не е проблем, че медиите бяха убити. Не е проблем, че само „наши хора“ печелеха поръчки и авансово вземаха парите. Не е проблем, че за 12 години под гербаджийския управленски ботуш сме още по- бедни, болни и изчезващи като вид. Никакъв друг проблем няма – просто малко диалогичност, ако може. Иначе е ясно – “ГЕРБ очевидно има много успехи, иначе нямаше да ги избираме на толкова много избори в продължение на 12 години”, каза ректорът на ректорите. Колко бързо човек може да се окепази, след като години наред се е пазел и е градил упорито кариера.
Очевидно опитът за реставрацията включва и превземането на президентството. Явно САЩ окончателно са решили – „Абе, бийте се там за властта и който спечели, той ще ни служи!“. Заформя се коалиция „Анти-Радев“. Затова ДПС, ВМРО, НФСБ, Цветан Цветанов и Петър Москов – всички тези разпокъсани парчета от миналото имат свои кандидат-президенти за първи тур. Така че ако Герджиков стигне до втори тур, цялото това пъстро витрило, всички тези пръсти на бившата власт отново да се съберат в юмрук. И тогава ще настане такава диалогичност…
Ама какви ги говоря. Реставрацията е нормален процес.
В Англия и Франция е имало реставрация, когато републиката забуксува и кралят се връща на трона. Тук Бойко е цар и иска да си върне властта – нищо необичайно. 500 килограмова тиква расте в Гърмен – ето това е новина. Това, че тиква се прави на крал, не е новина.
Може би на живо гледаме старата истина – в България избори не се печелят, в България някой некадърен властимащ прави толкова издънки, че на търпеливите ни гласоподаватели им писва и издигат на щитовете си нов герой.
Ама Бойко не е нов герой. Бойко е вече добре позната стара муцуна. Затова реставрацията на бойковизма няма как да мине. Но който и да спечели, едно е сигурно – САЩ ще са на власт за да ни управляват както те си знаят – като Колония. Skandalno.net