По-долу публикувам няколко думи за господин Лозан Панов в качеството му на кандидат-президент. Вече споделих какво мисля и за Герджиков, и за Радев. И това ще бъде последното нещо, което ще напиша за предстоящите избори. Колкото повече пиша и мисля, толкова повече се убеждавам, че тези кампании превръщат България в два враждуващи запалянковски отбора. Удивен съм как способността да се разсъждава и преценява напуска човешките умове, за да се замени с цветове, пристрастия и пълно изгубване на сетива. Отчаян съм, че очите могат да виждат в черното - бяло, в червеното - синьо и в честното - нечестно.
И за да бъда докрай откровен, не мисля, че си струва да се говори чак толкова много за "щабове" и личности, които знаят всичко по рождение. Тези хора се надяват, че както истината, така и борбата им принадлежат завинаги. Нека бъде така...
ДВЕ ИЗРЕЧЕНИЯ ЗА ЛОЗАН ПАНОВ
Нередактирано
Един и същи десен ум, който някога измисли кандидатурата на Неделчо Беронов, сега се спря на Лозан Панов. Опитва се да се внуши някаква висота, институционалност, стабилност и почтеност. Похвално, но ако някога това не проработи, защо някой си мисли, че ще проработи сега? Лозан Панов наистина се държа последните години достойно и смело. Но първите му прояви в кандидатпрезидентската му кампания са хаотични, необмислени, понякога трагикомични. Едно е да разбираш от право, съвършено различно е да си наясно с народопсихологията.
Цялото излъчване на десния кандидат говори за социална стерилност и отдалеченост от твърде по-шарения, пъстър и приземен български електорат.
Наблюдавам и ръководителите на десните партии, които го издигнаха. Изглеждат ми силно притеснени и приличат на родители, които оправдават пред обществеността пакостите на своя син. Те няма как да не си дават сметка веднага, че добрият някога върховен съдия е напълно неподготвен за теста, наречен президентска кампания.
Лозан Панов вероятно би бил чудесен чиновник в някоя северна страна с ред, дисциплина и аптекарски порядък, но тук – на Балканите, където ври и кипи, е доста по-различно и той би се чувствал по-добре като турист, отколкото като кандидат-президент.
Нито за миг, разбира се, не подценявам и не омаловажавам това, което направи през последните години господин Лозан Панов.
Николай Милчев