Древните гърци казвали, че душата е взаимно упражняване на петте сетива. Четейки днешните новини, оставих сеира на разума и се опитах да проява повече сетивност, да отключва повече интуиция, оставяйки цирка да гастролира в разгара на емоциите си.
Нашият президент открито заяви, че е човек на дълга.
Прави му чест. Не се притеснявам да заявя, че съм гласувал за него.
Всъщност, дългът е свещен избор.
Мнозина считат, че в Япония най-висшият символ има своите три проявления – изгряващото слънце, хризантемата и… шарана.
Слънцето символизира трите изначални добродетели: мъдрост, доброта и смелост. Хризантемата – устоява и на най-свирепия студ и може да цъфне и сред снега. Шаранът – изкачва се срещу течението и побеждава природните сили, които го бутат надолу.
Според други, сърцето на Япония е цъфналата вишна.
Но, има и друга теория, която натежава над всички.
За нея, сърцето на Япония е планината Фуджи, неугасващ пламък, покрит с девствен сняг. На езика на японската душевност Фуджи е свещена идеограма, която означава: – Дълг.
Между другото, твърди се, че до 1868 година никоя жена не е омърсявала въздуха й с дъха си, а контурите на планината въплъщават в себе си завинаги сила и милувка.
Когато чух за първи път това, неволно се сетих за Света гора.
Днес, президентът ни с думата дълг и с очакванията си българските служби да работят така, че в България да не остават неразкрити кутии на „Пандора“, тотално раздвижи сетивата ми, а разумът замря.
Затова ще продължа японската нишка, която я обтегна повече интуицията ми, отколкото разсъдливостта.
Мнозина не правят разлика между обществото на самураите и кланът на шинобите.
За някои духовният и физическият им израз се припокрива.
Истината е, че нравствената им същност, поведението, принципите им на живот, са коренно различни.
Самурай се изписва на японски с две канчита: – „хито“, което означава „човек“ и „тера“, означаващо „храм“.
В този смисъл, самурай означава „човек на храма“, с други думи – „човек на доброто“ или „човек, който служи на доброто“.
Шиноб може да се преведе буквално като шпионин, но всъщност тази дума е наситена с много по богато съдържание. Шиноб е подмолна личност, която се свързва с образа на властта и парите.
Казано направо шинобът служи на укрепването на властта и парите.
И в двата случая някои смятат, че има проявление на дълг.
Това медийно презентиране на дълга днес ме накара да се сетя за следното:
– От края на 2009г. до първото тримесечие на 2010г. от структурите на ДАНС напускат повече от 750 човека. Ще спестя броя на кадровия състав на службата, не е редно да се споменава. Но ще кажа, че това е второто обезличаване на службата ни за сигурност след промените през 1989г.
Още повече, че касае напускане от служители с оперативен стаж над 12 години, в това число и офицери с достатъчно служба, от която да се учат и да черпят опит постъпващите млади оперативни работници.
Точно това явление, през 2009-2010 година, даде възможност на ръководни постове в системата да се издигнат лица, които никога не са и предполагали, че биха могли да заемат подобни позиции, още повече познавайки качествата на напусналите служители.
Ако някой си направи труда да погледне кадровото израстване на голяма част от ръководния състав, вероятно ще констатира, че на много постове са назначени лица, които постъпвайки в службата са с незавършено висше образование, назначени на волнонаемна или сержантска длъжност.
Завършвайки задочно, правейки магистратури къде ли не, заредени от амбиции и очакване за бързо кариерно израстване, тези новоизлюпените висшисти се оказаха в най-благоприятната атмосфера за кариера, още повече ако проявят необходимата лоялност към силните на деня.
И тук не става въпрос за никаква чест или дълг, а за едно низко послушание към задаващите новите правила на служене.
Всъщност, тези хора поради елементарността на менталната си същност никога няма да разберат какво е да служиш, „да служиш на доброто“, каквото означава същността на самурая, но за сметка на това биха могли да бъдат перфектните подмолни шиноби. Доблестният офицер се застъпва за доблестта, дори когато това би му коствало наказание или уволнение. Подмолният ще стъпче доблестта и ще плюе върху нея, стига да се отвори път за проявление на глупостта му, която той намира за безценна.
Преди години генерал Чобанов като ръководител на НСС – МВР имаше един цветущ израз: – „От клисар поп не може да стане.“
Разбира се, винаги има изключения от подобни правила, но когато това се прояви като яростна тенденция, не може да се очаква нищо добро.
Трудно е „клисари“ да разкриват кутии на „Пандора“, още повече, ако са изпаднали в дълбока зависимост.
И за да не съм голословен ще кажа още нещо. Няма как да се таят някакви надежди и очаквания „българските граждани да научават от нашите служби, а не от чужбина за нарушаваните ни закони“, когато все повече се удряме в гърдите, демонстрирайки партньорската лоялност, а службата ни се лишава, имам чувството, че в някои случаи целенасочено от т. нар. „Собствена дейност“, не партньорска, подчертавам собствена дейност.
Много се надявам да греша в изводите си, но се опасявам, че може би не е така, наблюдавайки отстрани проблемите през последните 12 години.
Задавам си въпроса дали някой си дава сметка, ако един ден до службата ни за сигурност се допусне екип, познаващ действително същността на контраразузнавателната дейност, да провери състоянието на оперативно стопанство, касаещо не толкова партньорското взаимодействие, колкото собствената ни дейност – тук, на наша територия – до какви изводи ще се достигне.
Ще зейне пробойна, за която ще са нужни години, за да се заличи, ако наистина има стремеж към това.
Жалко е, че тази подмолност и разностранно разбиране на понятието дълг, деградира все повече и в един момент дори партньорите ни биха могли да имат проблем с това.
Няма дълг към властта, тъй като всяка власт се променя, рано или късно.
А дългът, е непроменяща се добродетел, несъизмерима с властта.
Затова самураят днес не е желан. На почит е шинобът. Днес прислугва на едни, утре – на други.
В Япония съществува традиция, която задължава гробът на шиноба да е незнаен.
Никой не познава място, където са заровени костите на шиноб, поради всеобщото неприемане на недостойния им начин на живот.
В България не знаем къде са костите на най-светлите ни образи в героичното ни минало, затова пък винаги сме били ухажвани и поглъщани от тщеславието на настоящите ни шиноби.
А за тях Бог е друг, дори когато са на църква:
„Техният бог е коремът“
(Филип. 3:19)
Велин Хаджолов
бивш шеф на ОСА в ДАНС