Като наблюдавам президентските дела, неизменно се сещам за един от любимите ми филми – „Двойна застраховка” на легендата Били Уайлдър. В него героинята, хубавица-престъпница, преосигурява всичките си криминални дела. Не зная дали Радев го е гледал, но я повтаря. Сдвоява министерските постове със съветнически. Двойна застраховка?
Филмовата героиня постъпваше „дублетно”, за да се предпази от провали. При Радев обаче такива (поне засега) на хоризонта не се задават. Но въпреки това се обзаведе с поредна порция гавази, цели пет броя. И върви питанката: за какъв дявол са му? Дозапълва и без друго масивния си щат (ще му стигне ли 5-милионния бюджет на президентската администрация?).
Или монтира допълнителни слушалки-трансмисии към служебниците, явно внимавайки да не го обвинят, че ги дирижира? Или – разсъдено-конспиративно прави специален „ход като параход”? „Поглъща” по Путински, като питон зайче – Народното събрание?
Изглежда взема от всичко по нещо. И, умножавайки легиона си с още центуриони, сякаш се готви като Ксеркс за баталия. Предстои ли такава и ако да – каква ще е тя? Първият отговор: кани се да „усвои” цялата държава, превръщайки се от „салонен” управител в „главен”. А как? Ами – и отново по Путински – ще донапише някои закони и ще пипне тук-таме Конституцията. Казвайки на финала „Сам съм, други няма” и заставайки единствен на капитанския мостик.
На практика у нас се установи несрещан в света „тандем” – две паралелни държавни команди. Ако някой не знае имената на новите пет съветници, ще ги кажа: Невин Йорданова (правни въпроси), Ирина Гъркова (духовност и култура), Георги Александров (младеж и спорт), новият стар Илия Милушев (Сигурност и отбрана), дори има референт за „Българската Коледа”.
Безспорно, на дансинга танцуват и старите съветници, но с оповестяването им трябва да се внимава, защото щатовете на „Дондуков” 2 се менят аламинутно и калейдоскопски и докато вестникът се печати, някой консилиери току-виж си е вече взел шапката.
Кратка историческа разходка. Много държавници са си обзавеждали кабинетите, че дори спалните, със странни люде, загадъчници и екзотики. В които са се влюбвали, вярвали са им по детски и са ги защитавали страстно. Григорий Разпутин – изповедникът на руската царица Александра. Иван Лулчев – гадателят на цар Борис. Арман Жан дьо Плеси Ришельо – „сивият кардинал” на Людовиците.
Рейгън и Буш знаят за куршумите, застигнали много техни предшественици – и се говори, че сутрините не стават от леглата, преди личните им звездобройци да ги светнат какво вещаят небесните тела. Радев не е фаталист, но не се знае ако нещата се усложнят, няма ли също да си назначи придворен предсказател, както, казват някои, си имал Борисов.
Но на темата. Факт е, че със служебниците президента успя. „Позна” кадрово почти изцяло, от 17-те министри смени само няколко, макар че и те се представиха нелошо. При съветниците обаче се яви карък.
Някои много близки и със статут на гурута като Илия Милушев, Пламен Узунов, Еленко Божков и още няколко, бяха уличени в сенчести дела: лобизми и търговии с влияние, игри с гласуванията и дори действия напомнящи „държавна измяна”.
За полковник Милушев се твърди, че пише речите му. Ексшефът на ДАНС, генерал майорът от резерва Иван Драшков не е щатен, но заслужава староруската титла „таен статски съветник” (за него „Уикенд” спомена в предния брой, че не пропуска ден без визита при началника).
В главите и чантите си въпросните двамина носят непрекъснато попълваща се секретна информация. И продължават да са гъсти със спецслужбите. Ала има подробност – не притежават агентурни имена. За разлика от техен колега, който се слави с такова. Става дума за така нареченият „Майстор” – Александър Маринов.
Заслужава той повече внимание. А бе позабравен, стоя с години „във фризера” и никой не му търсеше съветите. Някога бе на диригентски пулт – няколко години оглавяваше столичната БСП. Освободи поста със скандал, но бързо се съвзе и включи на ново поприще.
Стана професор във Философския факултет на СУ и прописа книги на специални „часовникарски” теми: публична администрация, апаратно управление, практики на елита. Явно, Радев откри в него точния човек и го взе под крилото си. И днес е широко известно, че Маринов оглавява звеното (едва ли не с масонско име и роля), наречено важно „Стратегически съвет”. Какви стратегии крои, освен че изпълнява специални (да не кажа „мокри”) политически поръчки, не е ясно.
Напоследък Малинов излезе на светло. Запоказва се по ефири и пред екрани или, както се казва – „излезе от тръстиката”. Дигайки и сваляйки, според както се налага, завесата на президенските ходове. Между другото и казано в скоби – така играеха и други „дейци в сянка”. Христо Бисеров, печално известният син функционер, се бе превърнал в неформалният лидер на СДС при Иван Костов. Петър Стоянов също си имаше супервайзър в лицето на своя началник кабинет Илия Лазаров.
С присъщото си „трето око” медиите изведнъж „провидяха” ролята на Маринов и се запрескачаха да го ухажват. За близо месец той се изправи два пъти пред Виктор Николаев, втория път явяването му бе многозначещо, сякяш водещият казва: „Парламент вече няма – тъй че, заповядайте господин Маринов, да ни разкажете как занапред ще раздавате картите еднолично”.
Ето интересен фрагмент от екранния му показ. Яви се за пореден път с шарен туристически пуловер, сякаш да покаже простонародност, и бе попитан „за секретите на президента”. Но което отвърна енигматично и като Велик приор: „Секрети да – но бих ги казал единствено на президента”.
А как ще се справи „Майстора” с бъдещите случаи, когато даден министър се сблъска управленски с дубъла от съветническия корпус? Правният министър Стоилов срещу правната съветничка Йорданова – ще кръстосват ли шпаги или да? Изглежда се очертава „сивите кардинали” да дирижират министрите с мотива „Тъй рече президентът”…
Дотук в общи линии работата на „Дондуков” 2 върви безоблачно – но все пак има нещо притеснително. Близък бе въпросния Александър Маринов с групировките, наричаха го „висаджийския социолог”. И е интересно едно обстоятелство – близостта му с публични лица е довеждало до техния крах и дори до физическата им смърт.
Първи пример: близък бе още от спорта (като хокеист) с Илия Павлов – и Зъбчето си отиде рано-рано. Втори: твърди, че е последният видял Васил Илиев жив (застреляли са го на отиване при него) – той също умря без време. И трети – съветник бе на Жан Виденов, който се изнесе в политическото небитие, а полиическата му смърт настъпи твърде рано.
Нататък бе съратник и на Александър Томов, той също слезе от сцената и сега опитва (май със специален мотив) реинкарнация в президентската надпревара. Бягал е в още много писти – тъкмил е партия без успех, борил се е за кмет на Кюстендил, а успоредно с това е изпадал в тежка хазартна зависимост, продал е семейни имоти и накрая е стигнал социалното дъно като вардиянин на строеж.
Днес той е „рулеви” и задачите му не са лесни. Налага приоритети, „одитира” и насочва колегите си служебници, а паралелно форматира политиката си към БСП – партията-майка, на която служи дълго и която напусна безславно.
Интересно е дали ще тръгне да си отмъщава, дърпайки „позитански” гласове за бъдещата формация на Петков/Василев. Въпреки че Радев отклони тази възможност по макиавелистки: „Отдавам предимство на ценности, а не на партии”.
От своя страна Нинова се мъчи в друга дилема – как да подкрепя кандидатурата му и същевременно да пази партията от „новите варвари”, които ще й дръпнат гласове и така ще я източат в канала, по примера на НДСВ. Тук „Майстора” (трябва да) е основен играч – а като бивш посетител на бингозалите има опит във възходите и паденията…
Без съмнение, задава се месец на изборни компромати – и „Младият Ленин”, както е бивал наричан заради приликата с комунистическия вожд, трябва да е вече начертал „стратегиите”. За да се вмести умело в диалектическото отстояние Бжежински – Дзержински…
Всичко дотук важи не само за него, а и за цялото съветническо войнство. И понеже то е „тайно” и трудно предвидимо – предводителят му ще трябва да внимава. Церемониалмайстор е, но има до себе си също „Майстор”. Служебниците са технократи и прагматици, но съветниците са „рицари на плаща и кинжала”. Как ще върви дилижансът – остава да видим. Радо Шашарката пя „Тигре, тигре!”. Нека го допълним с „Радев, Радев!”
Наско Мандаджиев, специално за „Уикенд”, заглавието е на Narod.bg