Ония с куфарчетата. Така наричахме късметлиите, посочени и подготвени от уж отиващия си социалистически режим да отнесат откъснатите парчета от онази държава.
Този термин толкова кърваво се заби в езика ни, че все още цветно си представяме как неколцина богоизбрани тръгват в различни посоки с по едно куфарче в ръка. Така де, все пак филми сме гледали – в куфарчетата сигурно е имало надиплени банкноти.
Този неизречен наивизъм е публична масова халюцинация, която няколко десетилетия ни пречи да осъзнаем истината за отнесената в куфарчета държава.
Да, куфарчета е имало. Точно както сега има нощни шкафчета. Само че истинското ограбено богатство в тях не са пачки, нито кюлчета, а обикновени листове, формат А4. И тогава, и сега, държавата се краде с документи.
Узаконяват се присвоявания, променят се собствености, прехвърлят се владения. В този ред на мисли куфарчетата не само не са спрели да се пренасят – напротив, засилиха се в последните години.
Социалистическият режим, дошъл на днешната дата, се оказва упорито, всесилно създание. Той сътвори и пусна един бартер, движещ икономиката ни от тогава до днес. Върхушка от овластени велможи отнася в куфарчета благата, които създаваме като нация, а в размяна ни оставя щедра демагогия, достъпен популизъм и крупен фалш.
Живеем в неспирна утопия, тъпо упорита. Като нас самите.
Радослав Бимбалов
