Автор: Антонина Желязкова, marginalia.bg
Когато генералът-президент прекрачва границите на допустимото, и атакува етническия мир, който крепим всички заедно като рохко яйце вече близо 40 години, нека добре да си помисли за последствията. В сряда той успя да обиди всички мюсюлмани в България, независимо от това дали харесват ДПС и дали гласуват за него. Не можеш да се опитваш да стъпчеш в прахта ДПС, защото има 50-100 или 200 корумпирани, крадливи и лъжливи персони. А в другите партии колко са? Защото и Движението в България, и майката родина Турция са важни за сигурността и самочувствието на стотици хиляди турци и мюсюлмани в България. Да, гласували са триста хиляди за ДПС, но други триста, които не гласуват или дават вота си за други партии, гледат внимателно с едно око дали не се трупат облаци над малцинствата и техните политически представители.
Бел. ред. - Специалистите отдавна изясниха лингвистичната и историческата страна на въпроса за родината България (ватан – vatan), както и за прародината или майката родина Турция (anavatan). Вж. Михаил Иванов в "Маргиналия."
Отговорът* на въпроса в заглавието е кратък и ясен: Защото Турция е не само прародина, но винаги е отваряла границите си за подгонените от непоследователни и репресивни политики турци и мюсюлмани от България. Тя прави същото и за другите мюсюлмани и турци от Балканите. През 90-те години при разпада на Югославия и войните Турция прие около два милиона бежанци турци, торбеши, бошняци, албанци.
Да не хвърляме непремерен блясък върху бежанските и интеграционните политики на Турция. Тя знае своите интереси и ги следва неотклонно. Винаги и независимо от режимите.
Когато през 1950-1951 г. Турция приема над 155 000 български турци, които се спасяват от социалистическата колективизация, ужасени от това, че ще им изземат земите и добитъка за кооперативите, Турция е предоволна. Тя насочва българските турци към обширните земи и села на Анадола, където те прилагат своята висока земеделска и фермерска култура, за да оцелеят, но и за да привнесат аграрните си познания сред местните хора.
Между 1968 и 1978 г. след подписването на българо-турската спогодба за събиране на разделените семейства над 130 000 души наши съграждани турци заминават. Казвам по памет, но мисля, че тогава процентът на грамотните автохтонни жители в Турция надхвърля 8%. Всичките тези български турци имат някаква степен на образование от начално до средно и техническо, не рядко и висше.
Още по-лакомо парче от България се пада на Турция, когато прибира през 1989 г. над 360 000 души. Част от тях се връщат, но близо 240 000 остават в Турция на постоянно местожителство. Това изисква големи усилия от съседната държава – лагери, полиция, социални работници, курсове по турски език, бързо строителство на нови блокове, които да приютят бежанците. Възвръща им се стократно – повечето от прогонените български турци са образовани, има специалисти, които не са под път и над път в Турция – техници, парнаджии, монтьори, лекари, зъболекари, юристи, учители, учени… За около десет години нашите съграждани се реализират, защото са квалифицирани и работят целите семейства. Жените и отрасналите момичета също.
В периода от 1990-1997 г. поради тежката икономическа депресия в България годишно между 30 и 60 000 души напускат страната, за да търсят препитание в Турция. Според експертните оценки само за периода 1989-1996 г. новите заселници от България наброяват около 400 000. Образовани поне до 8-ми клас и с европейски културен профил.
Има разбира се и други изселнически вълни. По време на Втората световна война между 1940-1944 г. въпреки всички геополитически и военновременни ограничения Турция приема около 15 000 души. А преди това за периода 1934-1939 г. изселниците варират, според различни източници, между 70-90 000 души. Между 1913 и 1934 г. от България според регламентирана от международното право договореност годишно се изселват по 10-12 000 души. Всичките отиват там с грамотността, знанията, уменията и битовата си култура. А българската държава и обществеността са склонни напълно да забравят своите сънародници все едно, че никога не ги е имало, че не са делили добро и зло в общата родина. (1)
Известно е сред социолози и антрополози от различни страни, които работят на терен сред гастарбайтерите в Западна Европа, че запазена марка на турците от България е, когато се представят да казват: „Аз съм турчин от България, или аз съм български турчин. В България са погребани дедите ми, тя е моята родина (ватан, vatan). Защото не само са привързани към родината си, но това е белег за тяхната европейска идентичност.
Политически коментар. Колкото и да им се иска на самозваните политици, но българската нация не е етнонация. Така се е развила историята, че ние сме гражданска нация на всички – българи, турци, помаци, евреи, арменци, белоемигранти…и всички онези, които пристигнат като бежанци и легализират статута си.
Когато генералът-президент прекрачва границите на допустимото, и атакува етническия мир, който крепим всички заедно като рохко яйце вече близо 40 години, нека добре да си помисли за последствията. В сряда той успя да обиди всички мюсюлмани в България, независимо от това дали харесват ДПС и дали гласуват за него.
Спомогна много с ограничените си съветници, за да се превърне политическия живот в България в сантерия. Все едно, че сме в Нигерия, Бенин или Куба от 18 век. За страничния наблюдател/гражданин/избирател на всичките преговори, консултации и дебати в Парламента или Президентството остава впечатлението, че в партийните централи изпълняват вуду ритуали и бодат враговете си като парцалени кукли с игли. Все пак сме в Европа, като че ли? Или вече не сме?
Не можеш да се опитваш да стъпчеш в прахта ДПС, защото има 50-100 или 200 корумпирани, крадливи и лъжливи персони. А в другите партии колко са? Защото и Движението в България, и майката родина Турция са важни за сигурността и самочувствието на стотици хиляди турци и мюсюлмани в България. Да, гласували са триста хиляди за ДПС, но други триста, които не гласуват или дават вота си за други партии, гледат внимателно с едно око дали не се трупат облаци над малцинствата и техните политически представители.
1. Виж по-подробно: Антонина Желязкова, Турци. В: Общности и идентичности в България, съст.Анна Кръстева, Петекстон, София, 1998, с. 371-397
Източник: "Маргиналия"