Нали помните: „Едно е да искаш, друго е можеш, а трето и четвърто е да го направиш.“ Сега тази приказка звучи така: „Едно е да не искаш, друго е да не можеш, а трето и четвърто е да гледаш как да не го направиш“.
Още след изборите през април стана ясно, че ИТН са стреснати, трогнати и ошашавени от сребърния медал на изборите. Стана ясно обаче, че съвсем не им се разправя с управление – нито бяха мислили подобни работи, нито бяха готови.
И тръгнаха към нови избори, без много да се церемонят с нас. Хоризонтът беше напред и слънцето изгряваше.
През юли, когато се качиха най-отгоре на изборната стълбичка, вече със злато, ИТН решиха, че докосват звездите с ръка. Надменност, вирене на нос, хилене, пъчене, тайнственост, та до злополучната изневиделица с Василиевия кабинет.
Аз гледам отстрани – колкото видя, толкова, но усещането ми е, че пак не искат да се разправят с тая пущина – държавата.
Държат се, сякаш тийнейджър е решил да скъса с гаджето си и каквото и да направи гаджето, все е зле. Знаете как е в любовта – решиш ли да се чупиш и да избягаш, поводи колкото щеш, а най-добре е и без повод.
На ИТН все млякото им е горещо и всички са им виновни. Ама защо протестърските партии имали условия, ама защо си отварят устата за постове и министри – нали до вчера не искаха, ама защо това, ама защо онова.
Ало, пичове! – както би се изразил вицевождът им Тошко Йорданов. – Аз всеки ден се пазаря в къщата си какво ще ям на вечеря – все искам да е по-леко и по-безсолно, та за управление и министерства ли няма да има пазарлъци? На пазарлъците в тая област им казват преговори и консултации.
Сега едно малко отклонение. По време на моята младост, през соца, издигането на кадри беше „сакрален“ и изключително таен процес, известен само на двама-трима партийни кадровици (оракули), които винаги знаеха най-добре всичко. Откъде знаеха всичко най-добре не е ясно, но беше ясно, че имат нотариален акт за правилност.
Сега понамирисва на същото – пак има делфийски оракули и Пития.
Не ви ли е срам (неудобно) до вчера да калесвате Асен Василев с бъклица и дрян за министър, а днес да го маскарите в стил на сърдита и люта свекърва? Кажете си, че не искате, че ви е страх, че шикалкавите и гледате как да натопите някой друг за виновен – я Манолова, я Дончева, я Иванов, я Светия синод на покойния Пимен.
И още нещо, господа от първата редица на досегашното шоу ИТН – не се правете на по-чисти, честни и праведни от патриарха, главния мюфтия и папата, взети заедно.
Ако вие помните, главно избирателно, ние също помним – понякога избирателно.
И нещо особено важно – не завиждайте на Президента и не удряйте служебния кабинет заради Президента!
Боли ме, плаче ми се направо, защото много, ама много вярвах, че сега работата ще стане, че ще се отърсим от тъпотията, алчността и зулумите.
Не съм оптимист обаче – с такива вождове, вицевождове, оръженосци и номера от сферата на неизследваната човешка психика ще я докараме пак до под кривата круша – тоест – до Банкя.
P.S. Сега най-лесно е да се разсърдите на такива като мене, да ни отпишете от тефтерите на правоверните, още повече да си вирнете носовете и да виждате в огледалото единствено собствените си физиономии.
Николай Милчев