ЕДНО И СЪЩО МЕНЮ
По време на моето детство и младост три имена се споменаваха най-много: на Ленин, на Георги Димитров и на Тодор Живков.
Като наближи стогодишнината на Ленин, и името му буквално прегря от употреба. Излязоха вицове, че и чешмата да си пуснеш, пак Владимир Илич ще потече.
След това името на Живков бавно, но завинаги задмина това на Георги Димитров. В новини, вестници и списания, по радиото и по телевизията Живков беше и в началото, и в края.
Сега обаче, от около двайсетина години, един образ на непрекъснато доближаващ се до рекламата на Мишелин човек, е окупирал целия хоризонт. Окупирал го е и се търкаля по него като напомпана гума.
Този мъж, учил не да говори и да поучава, а да гаси пожари, изприказва повече думи, отколкото има в двайсетте тома избрани съчинения на Живков, в Британската и в Большая советская енциклопедия, взети заедно.
Няма ден, час и минута, няма телевизия, радио, сайт, кръчма, будоар, планина и усое, плаж, магистрала и багер, където името му да не се въргаля.
Трябва много, безкрайно много да сме го закъсали интелектуално, умствено, морално, политически и всякак, щом ББ е на езиците ни, в мислите ни, щом определя дневния, че и нощния ред на България.
Няма ли учени, лекари, инженери, писатели, художници, честни и талантливи хора от градове и села, та чуваме само двузвучието ББ?
Наистина ли ни е свидно и мило да слушаме невнятните бълнувания и лъжи, да гледаме гафовете и простащините на този семпъл, та семпъл човек?
Не ни ли писнаха и отвратиха превъплъщенията му на Робин Худ и Крали Марко, на Хитър Петър и Бай Ганьо, на изгубена Станка и злочеста Кръстинка, на Спасителя на Балканите, на Повелителя на нефта и газа, на Господаря на джипките, на Магьосника от чекмеджето, на Спящата красавица, Казанова и Дон Жуан. И така нататък...
Мен лично ме е срам, потъвам в земята от срам, като го видя. А най-много ме е срам от това, че сега пиша за него.
Наблюдавам обаче как последните години кулинарните предавания станаха много – рецепти, нови рецепти и различни менюта.
При нас е друго – тук, в полите на Витоша и от Ком до Емине дъвчем едно и също: Борисов с картофи, Борисов с ориз и зеле, Банкянски тюрлюгювеч, Борисов върху канапе от евра, Борисов, печен върху нагрети кюлчета, Борисов с призовка и гарнитура.
Не ни ли стана байгън от това несвършващо и обидно меню?
Май все още не...
Николай Милчев, Facebook
