Какво разбрах от тая пресконференция на Бойко Борисов (освен че заради мен ще предложи правителство):
•По думите на Борисов само 1,5% от ромите гласували за ГЕРБ сега, защото “ги изплашиха с жандрамерия” (5 мин преди това каза, че махалите гласували за Слави Трифонов).
•Че макар и с 10 години по-голям от Николай Василев, Борисов всъщност е бил дете, докато Николай Василев е бил министър.
•Че изборите са “написани с калема”, но ГЕРБ няма да ги оспорват, за да не им (неясно на кои) правят кеф.
•Че това да си лидер на партия и да предложиш друг премиер е приемливо само, когато става дума за ГЕРБ. Ако го прави друг е бягство от отговорност.
•Че последната седмица на кампанията казваше “Слава Богу, че ни оставиха живи”, защото можело да го викнат на разпит “комунистите”.
•Че, когато Борисов говори на “народа” през джипката това е, защото е бил пред медиите “12 години”, но когато Слави Трифонов говори през партийната си телевизия това “не е демокрация”.
•Че трябва да ида да вися пред къщата на Слави Трифонов, както “висяхте в Банкя” (не съм била нито в, нито пред къщата на Борисов или който и да е друг партиен лидер)
Разбрах и, че Борисов не знае какво ще прави, след първите избори, които загуби (нищо, че според него ги пишат с калема, а той няма да ги обжалва). Нито знае дали ще остане в парламента, нито знае ходовете си дали ще или няма да предложи правителство (това се налага като извод от светкавичната промяна на мнението му за предложение за кабинет).
И още нещо разбрах: Борисов осъзна, че всъщност Слави Трифонов усвои неговия модел на поведение едва след въпроса дали се чувства вдъхновител на маниера ми. Това последното ми се струва, че ние тепърва ще осъзнаваме.
