/Поглед.инфо/ Емблематична, но не напълно оценена фраза прозвуча от устата на президента на Русия по време на „Пряката линия“, проведена в сряда. „Дори да бяхме потопили този кораб, пак ще бъде трудно да си представим, че светът ще бъде на прага на трета световна война“, каза Владимир Путин, коментирайки провокацията на британски миноносец край бреговете на Крим. Това изявление бележи нова червена линия в отношенията между Русия и Запада.
Както знаете, всеки държавен глава има свой стил на поведение във външната политика. Доналд Тръмп се държеше като боксьор, който обичаше да проявява сила и удряше право в челото. Владимир Зеленски отлично е усвоил военната техника „просяк“ - просто помолете всички едновременно, може би някой ще я даде.
Владимир Путин, от друга страна, е по-скоро шахматист с черни фигури. За него светът е дъска, на която трябва правилно да поставите фигурите, да заемете надеждна отбрана, да оставите врага да остане без пара в безсмислени атаки, след това да създадете позиционното си предимство и да наложите играта.
След случая с британския миноносец „Дефендър“, който навлезе в териториалните води на Русия при нос Фиолент и отстъпи след предупредителен обстрел по курса, Путин, очевидно, реши да покаже нов стил.
Изнагляха
Факт е, че британците, меко казано, станаха нахални. И дори не защото извършиха разузнавателното плаване. „Очевидно беше, че разрушителят е влязъл и на първо място, преследвайки военни цели, опитвайки се да разкрие действията на нашите въоръжени сили за потушаване на подобни провокации с помощта на разузнавателен самолет, той погледна какво, къде е включено, как работи, къде, какво е станало. Видяхме и знаехме това, затова дадохме такава информация, която сметнахме за необходима “, каза президентът. В крайна сметка подобни набези не са необичайни - държавите непрекъснато се опитват да опипат защитните системи на потенциален противник по време на подобни действия. Дързостта е в това какво беше направено след това.
Първо, всичко се случи почти веднага след срещата на върха в Женева, където Путин и Байдън изглежда се бяха разбрали за отказ за допълнително ескалиране на конфронтацията между Русия и Запада. И ако само британците бяха замесени в провокацията, това по някакъв начин би било разбираемо - но не, разузнавателният самолет, за който президентът говореше, е бил американски.
На второ място, провокацията се състоя, след като Русия доброволно и едностранно реши да предприеме стъпка към деескалация на ситуацията на руско-украинската граница. „Вижте, вдигнаха голям шум около факта, че провеждахме учения на наша територия близо до украинските граници. Наредих на Министерството на отбраната да приключи тихо и да изтегли войските, ако някой е толкова притеснен. Успяхме. Но вместо да реагирате положително на това и да кажат: добре, добре, разбрахме реакцията ви на нашето възмущение - какво направиха вместо това? Те се струпаха по нашите граници “, възмутен заяви Путин.
Но най-голямата наглост все пак беше поведението на самия британски екипаж на разрушителя, както и информационната подкрепа. След първите предупреждения за преминаване на руски води, екипажът на кораба (който, припомняме, според него е извършил „мирно преминаване“) демонстративно разкри оръжията и се подготви за битка и направи това под камерата на кореспондента на Би-Би-Си. Не реагира на предупредителните изстрели на руския патрул - и тогава в британските медии започнаха да се появяват статии от поредицата „Дръзка Великобритания показа на Русия, че нейните кораби могат да отидат навсякъде“.
Защо се случва това? Защото британците - и други големи западни държави - са искрено убедени, че Русия не се държи „провокативно“ (както те постоянно заявяват), а изключително разумно. Че играе с минимален риск, както подобава на велика сила, която се застъпва за световния мир и не иска безсмислена ескалация. Изявленията за „руските провокации“ не са нищо повече от информационен шум, създаван от политици, западните военни оценяват случващото се много по-трезво.
От 1983 г. (когато СССР свали южнокорейски „Боинг“, който, както беше известно по-късно, беше специално използван за опипване на съветската система за ПВО), държавната граница на Руската федерация беше нарушавана многократно - и нито веднъж Русия не унищожи нарушителя. Извършва предупредителни полети, пикира край кораба, в екстремни случаи (по време на украинската провокация в Керченския проток) тя просто завзема корабите на абордаж, прибира ги при себе си и дори не ги конфискува, не осъжда моряците - всички те се върнаха в Украйна. Дори сега, когато „Дефендър“ беше спрян с предупредителни изстрели, командирът на руския патрул (съдейки по видеото) повтори няколко пъти на да не се удря британския кораб.
По време на подобни инциденти през последните десетилетия Русия се държи изключително професионално, внимателно и предпазливо. Може би дори твърде внимателно.. Включително като се има предвид потенциалът за голям военен конфликт. И по този начин, волно или неволно, тя очерта много удобна червена линия за потенциални провокатори, като им даде да разберат, че техните провокации могат да се провеждат безнаказано.
Други действаха по различен начин. Турция през 2015 г. свали руски самолет, който беше близо до турската граница. И нищо, войната между НАТО и Русия не се случи - президентът Ердоган се извини и предложи обезщетение на семейството на починалия руски пилот. По подобен начин се държаха в Израел. Да, неблагоразумно, да, турците и израелците повишиха залозите - но в същото време ясно дадоха да се разбере, че няма да толерират ни най-малкото нарушаване на техния суверенитет и държавни граници (или дори подозрение за такова нарушение).
Време е за спокойствие
Разбира се, можем да кажем, че руската мечка, за разлика от Турция и Израел, не трябва да доказва нищо на никого. И че лаят на британския мопс не я притеснява. Уви обаче, този подход работи само в басните. В реалния живот се въртят огромен брой други мозъци, които смятат, че ако на британците им се размине с подобни демонстрации, това означава, че могат да се държат така.
Следователно изглежда, че многострадалните страдания на Русия са приключили. Отсега нататък червената линия е значително изместена. Това означава, че следващия път, в отговор на подобни провокации, може да няма повече предупредителни изстрели и дори не бомбардировки по курса, а бомбардировки върху самия кораб. И че Москва не се страхува от последиците от тази демонстративна стачка.
„Казахте, че светът е на ръба на световна война. Не разбира се, че не. Дори и да потопим този кораб, пак ще е трудно да си представим, че светът ще бъде на прага на трета световна война, защото тези, които правят това, знаят, че не могат да излязат победители от тази война. Това е много важно нещо “, подчерта Путин.
По този начин президентът даде да се разбере, че по-ранните изявления на говорителя на Министерството на отбраната Игор Конашенков и руския посланик в САЩ Анатолий Антонов, че „следващия път ще се удавим“ не са тяхна инициатива, а официално определена възможност за руска реакция.
Нещо повече, реакция, за която може би личното решение на президента дори няма да е необходима - тя може да бъде взета от отговорен командир на място. Тоест бързо, ефективно, за броени минути, по всяко време на денонощието.
В този случай вместо война отново ще възникне информационен шум и обвинения срещу Русия. Но Москва вярва, че провокаторската държава също няма да излезе победителка от политическата и информационна конфронтация. Ако следващия път Русия потопи британски кораб (или кораб на друга западна нарушаваща държава), тогава тя ще я лиши не само от кораб, но и от репутацията си. Нещо повече, ще я лиши по напълно законен начин - в рамките на защитата на суверенитета си. „Не ние сме дошли при тях на хиляди километри, влетели или дошли по вода, те са тези, които са се приближили до нашите граници и са нарушили нашето териториално море“, обяснява Путин.
И как ще отговори на това страната нарушител? Едностранни санкции? Информационна атака? Заплахи за „потапяне на руския кораб“? Има основания да вярваме, че всъщност нищо. Както военното, така и най-важното морално превъзходство ще бъде изцяло на страната на Русия. Няма причина за започване на глобален конфликт, който заплашва унищожаването на цялата съвременна цивилизация, поради арогантността само на един кораб - и легитимен отговор на тази арогантност.
Освен това Лондон също не живее в безвъздушно пространство. Например той има много големи амбиции - в Кавказ, Каспийско море, Близкия изток и Източна Азия. Голяма част от тази амбиция почива на британската мощ и провокации, основаваща се на убеждението, че държавите-жертви ще отговорят на британската грубост единствено с „изрази загриженост“.
Ако руснаците напълно законно се откажат да се церемонят и мълчаливо упражнят правото си на самозащита, тогава същите иранци, китайци и други народи ще се отнасят с британския лъв като хартиен тигър, като по този начин ще сложат край на всички амбиции на Лондон. И заедно с Великобритания ще пострада и колективният Запад, който ще трябва да приеме и вземе предвид новата червена линия, начертана от руския президент.
Превод: В. Сергеев
