След като обиколи половин Европа, за да говори против позицията ни по „македонския въпрос“, в четвъртък македонският премиер Зоран Заев идва в София, за да извива ръцете на президента Радев и на служебния премиер Янев.
След като зад Скопие застанаха водещи личности в Европейската комисия, Франция и Нидерландия адвокатстваха на македонската страна, а държавният секретар на САЩ притисна Радев да даде „зелена улица“ на европейското членство на Република Северна Македония, в четвъртък може би ще наблюдаваме поредно национално унижение.
Унижение е да преговаряме със Зоран Заев, който не само не изпълнява подписания на 1 август 2017 г. договор с България, но има все по-дръзки претенции към нас, отказвайки изобщо да разговаря за „македонския език“, „македонската идентичност“ и антибългарските учебници по история, като дори ни вменява чувство за вина.
Да, в София пристига премиер на страна извън ЕС, който обаче се държи като фактор в Европейския съюз и ни третира като държава, кандидатстваща за членство в ЕС.
Вина за тези разменени роли има и служебното правителство, което се съгласи с посещението на Заев, вместо да откаже тази визита.
Защото служебен кабинет няма правото да обсъжда и предоговаря с чужда държава рамковата позиция на Народното събрание от 2019 г.
А в тази позиция ясно е записано: Докато Скопие не прекрати антибългарската кампания, не декларира отказ от териториални и малцинствени претенции към България и не финализира преговорите в Смесената историческа комисия, с което да се отрече от присвояването на българското културно-историческо наследство, Република Северна Македония не може да стартира преговорите за членство в ЕС.
Днес обаче служебният премиер Стефан Янев обяви новина, която е основание за тревога. Тя потвърждава опасенията, че заради американския и европейския натиск се подготвя почвата за капитулация.
Стефан Янев заяви, че целта на визитата е „да се изготви обща позиция за интеграцията в ЕС, която ще бъде предложена за обсъждане от следващия парламент“…
Случайно или не, тези дни Зоран Заев самоуверено заяви в Брюксел, че „аргументите на Европейския съюз са на страната на Скопие, а наличието на служебно правителство в България подсказва, че през юни ще бъде взето решение за начало на преговори“.
От думите на Янев и Заев може да се направи един извод: Утре в София ще се изготви българо-македонски документ, с който македонският премиер ще поиска от Съвета на ЕС да одобри на 22 юни стартиране на преговори за македонското еврочленство. Постфактум този документ ще бъде сервиран на 46-то Народно събрание за одобрение…
Пиша това и отказвам да повярвам, че подобен сценарий е възможен.
Че президентът Радев и премиерът Янев ще се пречупят пред външния натиск и ще погазят позицията на 44-то Народно събрание по „македонския въпрос“.
Пак ще кажа: Гостуването на Заев точно в този момент, пет дни преди съдбоносното за Скопие решение на ЕС, и след като македонският премиер публично ни обвинява за собствените си грехове, това е извиване на ръце без прецедент!
И какво ще ни каже утре Зоран Заев: Че сме длъжни да пуснем Скопие в ЕС, защото сме без външна подкрепа и сме поставени в ъгъла?
Че след телефонния разговор на Антъни Блинкен с Румен Радев портите на ЕС са вече отворени за Македония и няма сила, която да ги затвори?
Че който иска да преговоря за „македонската история и език“, е антиевропеец и няма място в ЕС?
Че България няма силата да следва примера на Гърция, която четвърт век блокираше пътя на Македония към НАТО и вдигна ветото, след като Скопие се отказа от антиквизацията на историята си.
Стефан Янев не може да слага подписа си под обща позиция за интеграцията на Македония в ЕС, защото е с ограничени пълномощия като служебен премиер, а и няма право да денонсира парламентарно решение.
Но той има примера на служебното правителство на Стефан Софиянски, който през 1997 г. изпрати в Брюксел молба за членството ни в НАТО. И така изпревари премиера на редовното правителство Иван Костов, малко преди той да влезе в премиерския кабинет на „Дондуков“ 1.
Кого и какво иска да изпревари Стефан Янев?
Или служебното правителство просто вдига бялото знаме пред Скопие, но в името на евроатлантическите ценности?
Велизар Енчев
Доктор по международно право
Посланик на България в Хърватия (1997-2002)
