Като човек, който чете, пише и следи политиката и спорта до малките часове, не ставам по тъмно, но за сметка на това имам достатъчно източници на информация. И това оставаше – да им гледам тв-бардака с навит часовник?! Нейсе, всеки божи ден научавам от героични ранобудници или постфактум онлайн за какво дрънкат бръснатите, лъснатите и фризираните тикви в сутрешните тв-седянки.
И по-нататък през бившите германски многотиражки, сега с покритието на регионални малотиражки, плюс сайтове и блогери на партийно-корпоративна ясла.
А като теглим калема, можем да сложим в кюпа и колективните полюции на разни „мадам“ с изтекъл срок на годност, овлажняващи екрана и ефира със сърцераздирателните си вопли за липсата на доказателства и език на омразата срещу ГЕРБ. Ето как ми подават топката на празна врата…
Какви правила в подобна ситуация?!
„Мисирките“ с титли и грантове наистина изумяват! Или са глупави, или са купени? Това си мисля, когато гледам и слушам превъзбудените политоложки, социоложки и „професорки“ в деликатна възраст, които се опитват да бранят Бойко Борисов и неговата Система с аргумента „липса на доказателства“.
Пардон, мадам, какви правила при наличието на корпоративно-олигархична Шайка, превърнала България в криминална пустиня, първа в лошото и последна в доброто?
Властта на ГЕРБ бе брутална и затова антитезата няма как да бъде легална. Тоест, когато се подменя едноличен, почти феодално-монархически режим, не е възможно да се спазва етикетът на виенските и парижките салони от XIX век.
Впрочем, и тогава не е съществувала никаква „толерантност“ за сметка на прагматичната целесъобразност от позиция на силата. А нима Бойко Борисов бе феърплей спрямо Тройната коалиция, която въпреки всичките си грехове му завеща 8 милиарда фискален резерв през 2009-та?
Режимът на ГЕРБ отдавна излезе извън рамките на „ценностите“ и по тази причина сега е развяван като автократично и олигархично плашило из елитните медии на Запада.
От „Льо Монд“ до „Шпигел“ и от „Гардиън“ до „Политико“. Друг въпрос е защо „началниците“ търпяха досега българския вариант на криминалната „демокрация“? Вероятно под знаменателя на старата сентенция, гласяща: „Бандити, ама наши, полезни…“?!
„Кръстникът“ и адвокатите
Грандиозната филмово-литературна одисея под заглавие „Кръстникът“ може да послужи като ориентир и код за шифъра към нашенските полит-олигархични потайности.
Не се съмнявам, че читателите си спомнят, че в тази творба за Мафията, а и не само там, сред главните герои, редом до босове, донове, консилиери и килъри, се нареждат и адвокатите.
Именно онези зализани типове с излъчване на дребни чиновници, които успяват да измъкват своите клиенти през Вратата в полето, наречена закон.
Впрочем, в подобен контекст от десетилетия в Русия съществува понятието „вор в законе“ – крадец в закона, измислено за легализираните престъпници, партниращи си с Властта. Без значение от идеологическия етикет.
Винаги и навсякъде Мафията безчинства по устав и си купува индулгенции, като финансира храмове и богоугодни каузи. Може да се каже и по друг начин – Дяволът пише Евангелието, преди да го прочете така както му е изгодно през пледоариите на адвокатите.
Ето защо ми звучат абсурдно воплите за доказателства и процедури по повод разкритията около зулумите на ГЕРБ. Да, в крайна сметка последната дума принадлежи на Темида, но мислещите хора имат право да знаят Истината и без санкция от проституиращите весталки.
Защото е ясно, че една Система, излизаща извън рамките на нормалното, може да бъде разградена само със същите драстични, форсмажорни методи, чрез които е създадена.
И още нещо от народния фолклор, захранван от практиката и човешкия опит. Преди повече от четири десетилетия, когато прекарах 24 месеца в редиците на БНА (Българската народна армия), научих една проста, но мъдра истина, а именно – най-лесно се преследва, наказва или поощрява по Устав.
Тоест, началникът, в армейския контекст – командирът или старшината на ротата, могат по своя воля да санкционират или стимулират подчинения, като жонглират както им е кеф с параграфите на Правилника. Така както Дяволът чете Евангелието!
Същото е и извън портала на казармата. Просто и ясно – този, който има Властта осигурява и маскира своя интерес чрез формалните букви и алинеи на хлъзгавите регламенти, без да зачита духа и философията на Закона, изпразнен от съдържание в процеса на многократното опорочаване.
Ето защо не мога да се съглася с рецитацията на „мисирките“ от различни джендъри, които искат доказателства за безобразията и престъпленията, извършвани под полата на Темида и зад двойната превръзка на гримираните й клепачи.
С доказателства се тръгва в цивилизования правен мир, а в нашия случай става дума за Шайка със собствено законодателство ала „Ало, Ваньо“. И затова политиката изпреварва юрисдикцията. А нима Системата ГЕРБ някога се е съобразявала с „ценности“ извън кодекса на джунглата?
Петилетките: 2:8
Не, това не е резултатът, с който през миналото лято „Байерн“ (Мюнхен) разгроми „Барселона“ на четвъртфинала от пожарното издание на Шампионската лига, редуцирано заради Вируса.
Това е аритметиката на петилетките за изграждане на Партия-държава или на еднопартийна Система у нас.
Общественият фолклор отрежда на несъстоялия се „комунизъм“ 45 години – от 9 септември 1944 до 10 ноември 1989-та, но всъщност епохата на БКП обхваща четири десетилетия, тъй като първите години след Девети са преходни с регентите на Симеон(чо), със Съюзническата контролна комисия с участието на САЩ и Великобритания, с опозицията в парламента със свои печатни органи и т.н.
Абсолютната Власт по „Член първи“ се установява в края на 40-те години на миналия век след национализацията, началото на колективизацията, новата Конституция и т.н. Ето защо изчислявам червения календар на 8 петилетки…
Защо връщам лентата толкова назад във Времето? Ами, защото ГЕРБ почти изравни резултата на БКП в изграждането на тотален, еднопартиен монопол, като обаче го направи за две петилетки, вместо за осем. А това вече е световен рекорд, който трудно може да бъде подобрен. Подобно на космическия полет над летвата на Стефка Костадинова, ненадминат вече 34 години.
И точно тази Пирамида ала Оруел, циментирана със зависимости, страх, подчинение и „мазнинка“ – от милионите за клиентелата на жълтите павета до 50 лева за полуживите пенсионери в мъртво село със спортна зала по „обществена поръчка“ за фирма на кмета, трябва да бъде разклатена. Ама, нямало доказателства?!
Извинявам се, мадам, но не разбирате ли, че при Бойковата система първо е крадено, а после са слагани подписи и печати?! Така че, изчегъртването също върви по обратния ред – най-напред се вдига завесата, за да се събуди публиката, после идва „горският“, за да удари през ръцете изборните бракониери и така докато Темида свали превръзката за истината.
Стоманен купол
Словосъчетанието „Стоманен купол“ нашумя през последните години покрай безкрайния конфликт между еврейската държава и палестинската съпротива. С този термин се обозначава противоракетната система на Израел, неутрализираща атаките от близко разстояние на радикалите от групировката „Хамас“, контролиращи ивицата Газа.
Каква е връзката с българската политическа „интифада“? Метафорична, но в същото време достатъчно символична. Защото, така както радарите и военната техниката на Тел Авив прихващат ракетите и снарядите на своите противници преди да са поразили целите, по същия начин действа и „Стоманеният купол“, защитаващ Бойко Борисов и ГЕРБ.
Помислете и ще стигнете до извода, че в момента ставаме свидетели на един сюжет, нетипичен за родната политическа среда. Даже сюрреалистичен. Обикновено у нас падналият от власт бива доубиван морално и ритуално.
Това сочат летописите от Освобождението и възраждането на държавността през парламентаризма, превратите и диктатурите между двете световни войни до Вълко Червенков, Тодор Живков, Андрей Луканов, Филип Димитров, Жан Виденов, Иван Костов, Симеон Кобугготски, Сергей Станишев, Пламен Орешарски.
По тази тема две мнения няма, а именно – всеки паднал премиер или държавен лидер като Бай Тошо винаги е бил анатемосван като обществен враг №1. Подробностите са добре известни.
Сега обаче наблюдаваме странен завой в народопсихологията или в конюнктурата под сянката на „Железния купол“, включващ три фундаментални елемента – Темида, Чиновническата партия и обслужващите медии. Точно тези фактори в момента стоят като вярна стража в защита на Бойко Борисов и ГЕРБ.
Мотивите са ясни, изпълнителите са различни, а общото е, че преторианците са сред най-силно угояваните от Началника. Достатъчна е справката за грамадните заплати и кралските бонуси в Съдебната система, наред с напомпаните заплати в администрацията и спонсорството от бюджета и евро-фондовете за полезните екрани, ефири и страници.
Дори само от тази равносметка личи как държавата е използвана за партийно-корпоративни цели вече повече от десетилетие. Естествено, по „закон“, по „буква“ и „алинея“, със съответните подписи и печати. Така както Дяволът пише и чете Евангелието в полза на „нашите хора“. Нямам доказателства освен целия ни живот, а възмездието не е омраза.
Георги Атанасов, специално за „Уикенд”
