Гледах тази сутрин – Боже, какво си причинявам – Антоанета Христова и Валерия Велева. В стил „Ах, летете ексадрони“ двете опитваха да придадат на разпадащата се диктатура на Борисов и ГЕРБ някакъв приемлив образ. Не им се получи. Христова не устоя, когато третият гост в студиото (не броя водещия Виктор) Любомир Аламанов обясни на човешки, че да изваждаш на светло престъпните и неправомерни действия на една власт не е реваншизъм, и го атакува фронтално.
Това е пропаганда, парекселанс пропаганда! – скочи като ужилена тя. И пусна отровни стрели към президента Радев, който бил виновен за всичко лошо в България.
Гледах и се забавлявах: колко много злобата променя човека. Дори външно. Тема за дисертация на някой млад учен антрополог…
Христова и Велева - фурии...
И се сетих. В историята на Октомврийската революция има един персонаж, който по време на „червения терор“ придобива голяма известност. Става дума за Розали Землячка, с истинска фамилия Занкинд. Спечелила си прозвището Фурията на червения терор, заради пламенната агитация в подкрепа на съветската власт. Не само, а който бил против или съмнителен - вадела нагана и го приключвала. И понеже патроните били кът, предложила несъгласните с революцията да бъдат давени. Лично вождът Ленин изразил възторга си от Фурията Землячка-Занкинд.
Благодаря ви, родни фурии на властта! Вие сте панделката на големия подарък „Чао Борисов и ГЕРБ“! Променените ви лица и изпуснати нерви направиха деня на много българи особено приятен.
Огнян Стефанов
