Вероятността на 11 юли ГЕРБ да бъде отстранена окончателно и задълго от властта става все по-голяма.
Почти е сигурно, че на тази дата ще бъдат крайно необичайните за българските политически порядки предсрочни парламентарни избори, само стотина дни след редовните.
Ситуацията, създала се след невъзможността за сформиране на правителство в рамките на 45-ото Народно събрание, очевидно вади от равновесие премиера в оставка Борисов. Той, фронтмените на ГЕРБ и клакьорите й сред журналистическото и политологичното войнство, засилват пропагандните внушения, които целят да обезверят повярвалите в промяната.
Остатъчната власт манипулира главно в две посоки. Внушава се усилено, че уж прибързаните предсрочни избори няма да бъдат легитимни заради ниска избирателна активност.
„Прогнозите“ са, че хората няма да гласуват, защото вотът ще съвпадне с летните отпуски.
На всичкото отгоре избирателите били възмутени от „игричките“ на новите политически сили и най-вече от нежеланието на „Има такъв народ“ да излъчи кабинет.
Втората водеща сюжетна линия е, че изборите през юли само ще възпроизведат старата конфигурация в парламента, но за сметка на това ще глътнат 70-80 млн. лева, както изчисли финансовият министър. В този контекст отново се бие аларма, че държавата щяла да се „счупи“, а предстоят и президентските избори през есента. Същевременно се налага тезата, че ГЕРБ неминуемо ще се върне на власт.
Не е необходимо обаче да се мята боб, за да се види, че пропагандата на ГЕРБ е силно уязвима. Нищо чудно избирателната активност да бъде същата или малко по-висока от тази на 4 април, дори да се върне на нивото на непандемичната 2017 г. Тогава пред урните се стекоха 54% от имащите право на глас. На 4 април 2021 г. гласуваха само около три процента по-малко въпреки пророкуванията за нисък електорален ентусиазъм заради коронавируса.
Поне три фактора „говорят“ в полза на една добра избирателна активност, която да легитимира следващия парламент и „правителство на промяната“. Макар че ще ги нарека с артистични имена, те отразяват реални и задълбочаващи се промени в политическия процес.
Първият фактор е „вкусът на победата“.
Участници в миналогодишните антиправителствени протести – предимно млади хора и активни граждани от София и някои от големите градове, видяха, че политическата мобилизация си струва. ГЕРБ вече сдава властта, рейтингът на Борисов диша праха на популярността на други политически лидери, а за по-малко от месец Политическото се върна в парламента, почти напълно обезличен при „Борисов-3“. Следователно още едно усилие към по-решителна политическа промяна си струва силите.
Голяма роля в предстоящия вот ще играе политическата символика. С нейна помощ лесно може да бъде оборено внушението, че не е удачно да се правят избори през юли. Достатъчно е само да се припомни как тъкмо през този месец, само че 2009 г. Борисовата ГЕРБ влезе през парадния вход във властта, носена на крилете на очакванията да помете корупцията на „тройната коалиция“. Триумфът й дойде при вторите за годината избори, при което обаче държавата не се „счупи“.
Само месец по-рано новата политическа сила спечели евроизборите. 11 години по-късно, на 11 юли „битката за Росенец“ се превърна във важна брънка от мощните демонстрации за отвоюване на „превзетата“ от политико-олигархични интереси държава и с конкретни искания за оставките на Борисов и Гешев.
Вярно, протестите не свалиха Борисов от власт, но силно разклатиха управлението му и де факто поражението му на изборите, на които пък коалиционните му партньори – националпопулистите, бяха изхвърлени от парламента. Избори на 11 юли 2021 г. предлагат чудесна възможност да бъде завършено започнатото през миналата година.
Своеобразен реванш на този ден ще търси и БСП. По всичко личи, че през юли третата коронавирус вълна ще е отшумяла и това ще позволи да се активизират и възрастните й избиратели. През април голяма част от тях си останаха у дома, което обяснява частично защо Столетницата загуби почти половин милион гласа.
Вторият фактор, оборващ внушенията за предстояща ниска избирателна активност, може да бъде наречен „бюлетина, мач и бира“. В деня на изборите отпускарският сезон все още ще е в началото си, а вечерта по телевизията ще дават финала на Европейското по футбол. Какъв по-добър повод да съчетаеш полезното с приятното и неделята да се превърне в малък празник?
Третият аргумент в подкрепа на добра активност на 11 юли е „демократизиране на участието“.
Макар че партиите на протеста успяха да изпълнят само част от намеренията си за ревизия на Изборния кодекс, направените промени гарантират по-честни избори, с повече възможности за гражданско участие.
Въведеното почти изцяло машинното гласуване е един от работещите механизми при българските условия за противодействие на купения вот. Срещу опасността от кражба на гласове и манипулации се противодейства и чрез видеонаблюдение и излъчване онлайн при броенето на бюлетините и попълването на протоколите от СИК.
Отпадането на лимита от 35 избирателни секции в страните извън ЕС ще даде възможност за по-масово гласуване на нашите сънародници във Великобритания, САЩ, Турция и др. Сериозна стъпка напред е и станалото много по-лесно откриване на избирателни секции в чужбина. То ще облекчи почиващите в Гърция например.
Най-облагодетелствани от ревизията на Изборния кодекс ще бъдат партии като „Има такъв народ“ – безспорен лидер по получени гласове в чужбина на последните избори, „Демократична България“, „класирала“ се на второ място, но също така и ДПС.
Ако обаче не искат да станат заложници на капризите на емоциите на избирателите и обстоятелствата около изборния ден, партиите на протеста трябва да свършат много работа „на терен“. Както и да комуникират по подходящ начин предизборните си платформи. По време на кампанията трябва да създадат подходяща сплав от анти-ГЕРБ реторика с градивни послания за промени и бъдещето на България.
Разбира се, тези сравнително оптимистичните прогнози може и да не се сбъднат.
Не е изключено хората да се отегчат от още една предизборна кампания, ГЕРБ да мобилизира до край цялата си клиентелата в администрацията, бизнес средите и малките населени места, а „обединените“ националпопулисти отново да се озоват в парламента. Но подобни сценарии като че ли са по-малко вероятни.
По-скоро може да се очаква мобилизация на анти-ГЕРБ вот, ако продължат разкритията за престъпни зависимости и практики в управляващото тяло. Те заглъхнаха парадоксално след включването в предизборната кампания на намиращия се в изгнание в Дубай хазартен бос Васил Божков, който м.г. беше сред водещите „изобличители“. В сряда и петък процесът получи нов импулс с разкрития на крупен зърнопроизводител на заседанието на комисията „Манолова“ за ревизия на предишната власт.
При това вече има съществена разлика с преди – жертви на корупция и рекет от най-високо ниво започват да проговарят насред Народното събрание, в центъра на новата, макар и преходна власт.
Неадекватното и отблъскващо публично поведение на Борисов пък може да амбицира за наказателен вот по-толерантни към него до момента избиратели. Съществен принос в процеса на демитологизирането на образа на „Бат’ Бойко“ се очаква да даде и назначеното от президента Радев служебно правителство чрез една по-системна ревизия на управлението на ГЕРБ.
Въобще, до 11 юли предстоят да се случат неща, които могат да доведат до доста по-различна парламентарна конфигурация в сравнение с 45-ото НС. Например „Има такъв народ“ да стане първа политическа сила като експлоатира докрай антисистемния си имидж.
Въпреки загадъчното поведение на лидера й Слави Трифонов и дозираните като с капкомер изяви на по-разпознаваемите лица на партията. Още повече, че смекчаването на противоепидемичните мерки открива възможността пред нея за поне два-три концерта с патриотични и носталгични песни, които поне досега й носят успехи.
Почти е сигурно че резултатите си ще подобри и „Демократична България“. Освен че е на острието на атаката срещу разлагащия се режим на ГЕРБ, тя ще може да направи и една заредена с протестна символика кампания.
Малко по-трудна е задачата на „Изправи се! Мутри вън!“ заради хибридния й характер. Но тъй като и тя има протестен генезис, пък и фронтмените й Мая Манолова и Николай Хаджигенов очаквано блеснаха в разобличаването на управлението на ГЕРБ, може отново да се поздрави с успех при една добра кампания.
Като цяло губещи се очертава да бъдат партиите на статуквото, защото обществените настроения работят срещу тях.
Всъщност в първото следизборно проучване на „Маркет линкс“ и трите партии на протеста се представят по-добре от 4 април.
Ако тази все ще крехка тенденция се доразвие, тези формации ще диктуват много по-ясно дневния ред в следващия парламент. Помъдрели и поумнели, ще могат да положат повече усилия за съставяне на кабинет, които накрая да се увенчаят с успех.
Политологът и университетски преподавател по политически комуникации доц. Иво Инджов пред „Дневник”
