След седмица на постоянно повишаващи се цени на електроенергията в събота България отбеляза абсолютен антирекорд за почивен ден и изпревари всички европейски страни със стойността на борсовия ток. За един мегаватчас днес в страната се плаща почти 76 евро, или около 150 лева. За сравнение – следващата най-висока цена на континента е в Гърция – 68 евро/мВтч, но в нея са включени и допълнителни такси, които в България се начисляват едва при доставката.
Ако високата цена на електроенергията беше прецедент, това нямаше да има особено значение – повечето фирми се снабдяват по дългосрочни договори, които се актуализират на месечна или тримесечна база, и не биха усетили подобно единични отклонение, съобщава „Капитал”.
В България, а и в цяла Европа обаче от края на март има постоянно високи цени на тока за бизнеса, което е крайно нетипично за това време на годината. Обикновено април и май са месеците с едни от най-ниските стойности на електроенергията, тъй като тогава нуждата от отопление или охлаждане е най-малка, а заради топенето на снеговете и валежите има силно производство от ВЕЦ. Точно затова сегашното състояние на пазара представлява проблем – търговците ще бъдат принудени да вдигнат цените на клиентите си (някои може и да фалират, ако не успеят да предоговорят тарифите), а те на продукцията или услугите си.
Конкретно за българския пазар една от основните причини за покачването на цените на тока е, че от 17 април петият блок на АЕЦ „Козлодуй“ е в годишен планов ремонт, който ще продължи 43 дни. Това означава, че от системата са изведени 1000 мегавата мощности, които трябва да бъдат заменени от ТЕЦ или ВЕЦ.
Това не е нова ситуация – планови ремонти в ядрената централа има поне по два пъти годишно, така че не би следвало пазарът да е изненадан и съответно цените да се повишават толкова. Сега обаче има комбинация от още няколко фактора. Единият е, че в Централна Европа също има планови ремонти на няколко АЕЦ-а (в Чехия и Словения), а вятърните и соларните централи в Германия, Дания и др. не работят с пълен капацитет поради метеорологичните условия. Активираните заместващи мощности най-често са ТЕЦ на въглища или природен газ. И точно тук се появява вторият фактор – цената на вредните емисии.
Задушаващите квоти
От началото на април CO2 емисиите два пъти счупиха историческите рекорди за цена на тон, като най-високата засега стойност е 44.39 евро от 12 април. За сравнение – през януари квотите се търгуваха за около 30 евро/тон, а през миналата година и за 20 евро/тон. Доколкото квотите определят средно около 50% от цената на електроенергията на ТЕЦ-овете, спокойно може да се каже, че при 100% ръст на CO2 емисиите, какъвто имаме, цената на тока от въглища се е повишила с поне 50%.
В нормални условия този скъп ток от ТЕЦ покрива само пиковото търсене сутрин и вечер, но когато големи мощности като ядрените блокове спрат за ремонт, въглищният ток започва да покрива базовото търсене и съответно вдига крайната цена на електроенергията.
Всичко това не става случайно, а е резултат от т.нар. Зелена сделка на ЕС за постигане на нисковъглеродна икономика. Замърсяващите производства като това на ТЕЦ са задължени да плащат за изхвърлени в атмосферата CO2, като тази цена по план постоянно ще расте в следващите години. Решението е да се търсят алтернативни източници на енергия, които да заменят въглищата. ЕС залага, че това могат да са ВЕИ в комбинация с батерии и т.нар. зелен водород, който се получава при електролиза на водата.
Подобни мощности обаче все още няма достатъчно и едва ли ще има в следващите поне 5 години въпреки финансирането от Брюксел и пазарните възможности за реализация. Което е ясен сигнал, че по време на трансформацията ще продължава да има екстремно високи цени. А ако България не започне скоро прехода към нисковъглеродна енергетика и икономика, със сигурност ще плати още по-висока цена за това.
