Когато един човек е живял в измислена реалност и е смятал, че е всьо и вся, че всичко се върти около него, че с цялата власт в държавата в негови ръце, с покорната му и покорена съдебна система, с коленопреклонните медии, с огромното материално богатство е господарят на обществото и повелителят на процесите в страната,
то при срутването от пиедестала, при падането от трона, при сриването от Олимп, при повалянето на земята,
той обикновено – историята ни го разказва, показва и доказва – минава през няколко агрегатни състояния:
първо, не разбира какво всъщност се е случило;
второ, прави се, че това, което се е случило него не го засяга;
трето, удивлява се, че никой не си скубе косите и не зове На кого ни оставяш!?
четвърто, изтрезнява болезнено и губи всякаква ориентация;
пето, изпада в ступор, стрес, потрес, страх;
шесто, започва да прави и невъзможното да предизвика жалост и съжаление в обществото, да обяснява надлъж, нашир и навис как се е трепал за благото на всички, как се е лишавал от сън и покой, как си е разбивал здравето за нас, как не е мигвал от грижа за народа;
седмо, агонията му преминава в хленч, във вопли и стонове на показно отчаяние, на молби за справедливост и клетви за съчувствие, като изглежда жалък до непоносимост…
Вярно е, че ББ така и не разбра какво означава държавата, обществото и гражданите да са в Европа, в ЕС, затова имаше най-малко европейски вид от всички премиери, държеше се недодялано, недипломатично и нетактично, рискувайки да стане пословичен в Брюксел с поведението си и да се превърне в обект на анекдоти за релакс сред останалите лидери.
Но понеже България на нас ни е скъпа, аз се моля Богу горещо ако не докато бе на власт, то поне при падането си от власт ББ да помисли за България, за това, че тя е част от Европа, от ЕС и да намери сили, воля и желание да демонстрира европейско поведение – поне накрая да се държи достойно, да уважава институциите и законите, да надскочи своя политически и човешки ръст и да бъде на нивото на предизвикателството, пред което се е изправил.
Обществото, а не някакви тъмни сили, заговори, преврати, външни намеси - то го свали от власт. И направи това с избори, по законите на парламентарната демокрация, съвсем както е в Европа, точно както е в ЕС. Българските граждани, независимо, че той потъпкваше здравия разум на демокрацията, проявиха именно демократичен здрав разум и отвоюваха чрез демократични средства демократично властта от него, освободиха по демократичен начин себе си от него.
Моля се ББ поне в оттеглянето си от власт да спре да ни излага като държава, общество и граждани, да се примири и смири с падането си и да не го превръща в падение.
Моля се да се държи културно, с достойнство, без да минава през горните седем агрегатни състояния.
Моля се да помисли за България като за европейска, демократична, съвременна и нормална държава, която не бива да бъде обиждана и окарикатурявана с поведението на сваления от власт неин премиер.
Това дори на него би му било от полза. Разбира се, че ще се помни как е властвал, от това той няма как да избяга. Но ще се помни и как е слязъл от власт.
Ако го е направил с достойнство, по европейски, присъдата на историята за него ще бъде по-щадяща. А и на нас ще ни олекне, че макар и на края на властването си, той е разбрал най-сетне, че премиерът трябва да уважава своя народ, ако иска народът да го уважава и него и да го запомни с нещо добро…
