Искрен Вълчев
България живее повече от година при пандемия. Това е един от най-странните периоди на държавата след Втората световна война, който онагледи доста състояния – управленски, народопсихологически, чисто политически или емоционални. Изминалото време е достатъчно за изводи в много посоки и те се правят. Но един не е осъзнат. Той е, че мисленето на обществото ни е изключително партизанско и провинциално. А това е прекрасна среда не просто за тържеството на премиера Борисов, който е еманация на народа си. Това е и среда, която не позволява ние, като общество, да разберем какво точно се случва, да направим адекватна оценка. Бидейки партизани и провинциалисти, вредим на себе си.
Поводът за пободен извод е всичко това, което се написа и изговори в социалните мрежи и медиите през тези почти 13 месеца. Коронавирусът стана огледало на яростни бесове. В дните на изпитание, вместо да сме диалогични, смирени и интелигентно търсещи истината, ние, българите, бяхме опустошителни.
Единият голям бяс бе породен от омразата към Бойко Борисов и схващането, че щом не го харесваме, задължително всяка негова постъпка е лоша. И че той е опасен колкото вируса.
Вторият бяс бе нeблагодарността на маминото детенце: задължително всичко трябва да ни е наред, угодно, при най-малкия проблем вием до небето – без да си даваме сметка решим ли е въобще проблемът. Това е неблагодарност не към управляващите, а живота по принцип, който може да предложи далеч по-ужасни изпитания (да чукнем на дърво, подминават ни). Общ знаменател на всичко това бе старата ни склонност да не виждаме по-далеч от родната стряха. В резултат истерията не просто ни вкара в измамен балон, но и ни попречи да видим това, в което Борисов наистина се провали. Пак уточнявам, че имам предвид като цяло общественото мнение, а не всички хора.
Нека си припомни какво точно се случи през тези 13 месеца:
В началото бяха умиращите хора в Китай и италианските болници. Държавите започнаха постепенно да затварят, светът обяви пандемия. Първият регистриран случай в България бе на 8 март, пет дни по-късно бе обявено извънредно положение. В промеждутъка до 13 март общественото недоволство бе по повод едно-единствено нещо: защо още не сме затворили летищата, след като Милано и Виена го направиха, защо пускаме чужденци... След 13 март воят бе обратен: какви са тези мерки, какви са тези ограничения?... Медиите изобилстваха с репортажи за семейства, които, кацайки в София, трябвало да чакат половин час, за бъде премерена температурата им.
Половин час, каква драма! В същото време в Милано умираха хора без лекарска помощ. Но на българина важен му бе този половин час.
И за медиите беше важен.
Отбелязвам един масово несхващан до момента факт: държавите предприемат мерките не за да унищожат вируса. А за да не се струпват наведнъж болни, на които няма да може здравната система да окаже помощ. Няма идеална здравна система в света, затова и ограничения бяха предприети навсякъде.
България остана затворена до края на май. Благодарение на този локдаун страната ни се размина със смърт, която върлуваше в далеч по-развити, мощни и уредени страни. Но нашите ограничения, на фона на чуждите, бяха просто смешни. Като изключим моловете, всичко друго остана да работи. Дори оплакваните кръчми работеха с консумция за дома. И докато на запад излизането откъщи ставаше чрез есемес, ние тук хайтосвахме къде ли не. Но вой до небето, че властта ни подлага на невиждан терор, съпътстваше всичко това.
Чужденците немееха, като разберат от какво недоволстваме.
А помните ли шведския модел, който според общественото мнение трябваше да следваме? Интересното не е, че после шведите сами се отказаха от него. А че Швеция, заедно с Беларус донякъде, бе единствената страна в страна с подобно поведение. Българският бяс искаше да следваме единствената страна в света, не другите 200.
А сещате ли са за брифингите на НОЩ? Съпътстваше ги мощно недоволство: „Защо стресират хората?!”. После брифингите спряха и пак недоволство: „Значи крият нещо, няма публичност!”. Това е болестно състояние. Съмнявам се, че болните могат да разберат въобще диагнозата си. Хора без свой център. Центърът им е единствено Бойко Борисов, по него се ориентират. Респективно в случая - НОЩ. Щом те правят нещо, значи е лошо.
Това е много дълбок патернализъм, видоизменен в демократични условия.
При тоталитаризма погледът благоговееше върху бащицата. Така Живков остана докрай положителен герой. При демокрацията бащицата може и да е лош. Общото е, че погледът все е насочен към него, няма друг ориентир.
През лятото мерките се разхлабиха, този път обвинението към властта бе защо е отворило стадионите и кръчмите. Е, как да не ги отвори? Нали, ако бяха останали затворени, трябваше и протестите да забрани, а тогава щеше да бъде обвинено в още по-нечувани репресии. Но в крайна сметка нищо лошо не се случи след като дискотеки, стадиони и площади се напълниха. През есенната вълна се породиха големи проблеми в здравен аспект, управлението определено не се справи. И други държави бяха като нас, което, естествено, не извинява нашето правителство. Но следва да се направи уточнението, че като слаба икономика ние не можехме да посрещнем с пълен локдаун новата вълна. Забравя се също така, че след дългогодишна разсипия на здравеопазването ни, а при свободен свят, в който всеки работи където поиска, няма как някой да замести емигриралите лекари и сестри.
По-любопитното е, че през ноември спешни мерки поискаха тия... които през лятото горяха маски на площада.
Дойде зимата, пристигнаха и първите ваксини. Имунизирането стартира трудно, продължи така, до днес се ваксинирани едва 100 000 души. Това е нулев резултат на фона на останалите държави. Ако има нещо, за което трябва да бъдат критикувани Борисов и здравният министър Ангелов, е точно ваксинирането – провалът е тук. Подборът на доставчиците очевидно бе лош, не са били оптимизирани алтернативите. Но пак се критикува не по същество.
Защо не сме били внесли „Спутник”? А кой ще носи отговорност, ако се появят проблеми със „Спутник”?
Леля Пена от Долно Нанагорнище ли? Не, при проблеми тя пак ще обвини Бойко, че е внесъл непозволена в ЕС ваксина. Когато пък се появиха проблемите с „Астра Зенека”, Борисов веднага бе нападнат, че е внесъл нея приоритетно, а не друга. Сякаш е можел да знае коя ще е добра. И другите държави се набълбучиха с „Астра Зенека”. Но у нас после се появиха още по-изумителни критики защо временно бе спряна ваксинацията с нея. Естествено, ако не бе спряна, яростните критики щяха да бъдат защо Борисов избива народа си с препарат, спрян в половин Европа.
Така стигнахме до днес, когато в Берлин се влиза с писиар тест в магазин. А у нас пак е врява до небето под какви тежки ограничения живеем. Децата ни се били побъркали от стоене вкъщи, получили били тежки психологически проблеми... - знайни и незнайни специалисти осребряват звездния си час. Сякаш децата, като ходеха на училище, нямаха психологически проблеми.
През целия този период големият провал на Борисов е един – ваксинирането. Това е.
И други неща не бяха перфектни. Но не бяха и по целия свят, а провинциалният ни мироглед пречеше да го забележим. Ако гледахме с широко отворени очи, щяхме да видим, че всичките други неразбории, освен ваксинирането, се случваха и по света. „Адекватните действия”, за които настояваме у нас, ги няма никъде, следователно не са и възможни. Просто коронавирусът наистина е изпитание за всички. А нашият свят почва и свършва с Борисов.
Ще дам един пример от реалния ми живот. Мой познат, съвсем добронамерен и нормален човек, ми каза тези дни, че не вярва на българската статистика. Обясни, че не отрича вируса, страхува се, но мисли, че нарочно завишават жертвите, за да не излязат хората да гласуват на 4 април. „Бойко нарочно ги прави тези неща”, каза ми той. Погледнах го и отвърнах: „Какъв Бойко? Вълна, жертви и локдауни, при това много по-свирепи, има във всички други европейски държави в момента. Остави Бойко и нашите избори, а ми кажи само в България ли има вълна, че нашите да си измислят?”. Погледна ме, запецна. Блокира.
Ето това е средностатистическият български мироглед – до Бойко, нито сантиметър напред.
Светът е в пламъци, а той се чуди поради каква местна конспирация гори дувара му. Правя уточнението, че ако премиер бе Корнелия Нинова или Слави Трифонов, мисленето щеше да опре в тях, самата персона няма значение.
В момента у нас ваксинирането не само крета едва, но има и купища други проблеми по него – неработеща система за записване, пререждания и т.н. Тези неуредици са факт. Но въпреки олелията, те са бели кахъри.
Ще дам пак реален пример, този път от Фейсбук. Там вчера се появи снимка на окаян наш ваксинационен център – тесен, малък, мръсен, с ръждясала врата, допотопен... Наистина потресаваща гледка. Но успоредно в развитата и уредена светлинни години по-напред Германия бе забранено да се ваксинират с „Астра Зенека” хора под 60 години, след като вече 2 млн. души под 60 години са го направили с първа доза. Не е ясно какво ще става с втората им. Ваксината вече щяла да се слага на възрастни хора, след като досега бе на по-млади.
И кой хаос в крайна сметка е по-страшен? Този с олющената барака, с прережданията? Или онзи с 2 млн. и повече германци, за които не се знае какво се случва?
И двете информации са достъпни еднакво във Фейсбук, но припадания от ужас има само при първата. А утре, ако същият безпорядък с „Астра Зенека” настане и у нас, ще се изненадаме и виновен ще излезе... Бойко. Няма как да е друг – ето как провинциализмът и партизанщината ни пречат да схванем обективно случващото се.
А самият Бойко не страда от тези неща. Лумпенизацията му помага, защото той може да бъде цар единствено в лумпенизирано общество – с лумпенизирани привърженици и критици.
Още един пример, този път партиен. Иронично някак се получи, че партиите, смятани за част от статуквото – ГЕРБ, БСП и ДПС – много или малко подкрепяха ограниченията. Обратно: тези, които са срещу статуквото, горяха маски на площада или вкараха в листите си Чорбанов и Мангъров (единствено при ДБ се получи преосмисляне – сега подкрепят мерките, а в началото считаха, че маските им пречат да говорят).
Всичко това бе единствено защото тия, които са срещу статуквото, имаха глупостта да сложат равенство между Борисов и вируса.
По същия начин постъпи и президентът Радев. Единствената причина да не насрочи изборите през май, когато гласуването дори можеше да е на открито и безопасно, бе фактът, че е враг на Борисов. Щом е враг – значи изборите трябва да са възможно най-рано, независимо от вируса. Ще умираме, падаме, линейки ще подготвим... важното е Борисов да го бием! – ето това е еманацията на цялата глупост. Не се намери човек, който да предложи избори през лятото, когато щеше да е най-безопасно. А други държави направиха именно това – отложиха изборите си.
Накрая все пак трябва да се отдаде заслуженото и на всички онези хора, които все още не смятат, че има опасен вирус, че срещу него трябва да се вземат ограничителни мерки. Техният спор не е с Бойко, а с целия свят. Нека си го водят. Истината е друга - вирус има, целият свят не знае какво да прави срещу него, незначителната България също не знае, което е напълно нормално. И все пак България в сравнителен план се провали единствено във ваксинирането. Чипът в главите пречи да се оцени обективно всичко това.
