Автор: Мартин Карбовски за "Гласове"
Ако се чудите къде е коренът на нашите национални и човешки проблеми - аз ще ви разкажа. Като приказка ще ви го разкажа, но то си е урок по най-нова родна история.
Имало през 20-те години една фамилия у нас, богата и капиталистическа. Фамилия, която може хем да уважаваш, хем да се бориш със нея - зависи в кой Бог си кръстен. Ако тогава си вярвал в Христос - ще уважаваш фамилията. Но ако си вярвал в Ленин - фамилия Фабрикант биха ти се сторили врагове.
Но оставяме борбата и уважението към фамилията. Искам да обърнете внимание на имената в тази история. Фамилията се казвала Фабрикант. Какво е това име - италианско ли е, еврейско ли е, принадено ли е - историята мълчи. Но името на фамилията е истинско - Фабрикант.
В тая фамилия през 30-те години се ражда син. Заради културни особености или заради мода - синът го кръщават Адолф. Адолф Фабрикант - горе долу връстник на Симеон Втори.
Не давайте оценки. Най-новата българска история изглежда като кървава оперета защото всяка политическа мода се превръща в безалтернативност, после в насилие и после палачинката се преобръща. Нещо се случва и безалтернативната политическа мода трае винаги малко повече от десетилетие. После - или промяна, или застой.
Расте детето Адолф, Адолф Фабрикант, модите на райха отминават, идват руските моди. Към 1965-та година на българина Адолф Фабрикант му се ражда син. По една или друга причина, заради политическия мейнстрийм или новата мода момчето има отново нелепо за нашата традиция име. Кръщават го Леонид.
Четивото тук, както и историята, са за хора, които имат памет. Няма да толерираме други читатели, с риск да загубим маса от тях.
Историята и името са истински. Днес Леонид Адолф Фабрикант е към 60 годишен, успял българин с деца и внуци. Не ми беше удобно да го попитам как са кръстени децата и внуците му. Дори не бих искал да го притеснявам със споменаването му с три имена. Извинявам му се.
Но не можах да устоя. Най-новата ни история, цялата Българска история на ХХ век и досега - е история на чужди моди, които смятаме за вечни.
Колко продължи Хилядолетният Райх на Адолф Хитлер? Няма и 15 години.
Колко продължи борбата за комунизма? Няма и 40 години.
Времетраене колкото историческо намигване, което българинът смята за вечна религия, вярва в тия намигвания и лее кръв за мимолетната си заблуда - че сега и завинаги днескашната лудост ще продължи.
Адолф Леонид Фабрикант е чист българин. Не заради имената, а заради опита на неговите предци да са в крак с времето. С времето и епохите на други нации.
Оцеляла ли е фамилия Фабрикант? Несъмнено.
Но постигна ли своя традиция, етническа уникалност, свой прогрес? Съмнявам се.
Това е краткият урок по най-нова българска история. Някой ден ако срещнете дете, което се казва Владимир Ангела Седесар Леонид Адолф Фабрикант - не се присмивайте, не правете като мен. Просто прекъснете тая традиция.