Следвайте "Буднаера" в Телеграм
Разгромът 1941
Сталинската стратегия за победоносна настъпателна война „малой кровью на чужой земле“ се превръща в най-голямото поражение в световната военна история
Александър Тацов, libertarium.net
22 юни 1941, новата граница между Германия и СССР. Нощта преди разсъмване. Откъм германска страна кипи трескаво раздвижване, бучат мотори, скърцат танкови вериги, чуват се приглушени команди. Някъде по това време границата прекосява поредната влакова композиция, тежко натоварена със съветска пшеница за Германия – Сталин стриктно изпълнявал задълженията на СССР по германо-съветското търговско споразумение. В 3 часа и 30 минути цялата германска артилерия открива огън и небето на изток се озарява в червеното зарево на пожарите, от Балтийско море до Карпатите. Германската армия навлиза в територията на Съветския съюз.
Започва най-голямата сухопътна операция в световната военна история
В това време германският посланик в Москва уведомява В. М. Молотов за акта за обявяване на войната и му връчва нота с три приложения, разясняващи решението на Германия. Същата нота по същото време е връчена на съветския посланик в Берлин (тези факти бяха държани в тайна от СССР до края на съществуването му).
Пред двете страни в бъдещият конфликт и настоящи съюзници, стоят специфични стратегически проблеми, които е трябвало да бъдат решени.
В СССР са проведени две оперативно-стратегически игри с участниците на декемврийското съвещание (1940) на висшия команден състав на РККА. Първата игра е проведена в интервала 2 – 6 януари (отработва настъпателни действия на северозападното направление през новата съветско-германска граница), а втората – от 8 до 11 януари 1941 г. (отработва настъпателни действия на югозападното направление през новата съветско-германска и румънската граници) под непосредствения надзор на Й. Сталин. Планът за игрите е утвърден от народния комисар по отбраната маршал Тимошенко.
След завършване на игрите с решаващото участие на Сталин е взето решение главният удар да се нанесе по югозападното направление, където да се съсредоточат главните сили, а северозападното направление да бъде спомагателно. Издаден е секретен документ, който стана известен на независимите историци в Русия в последните години. Там между другото е указано, че „в никакъв случай не бива да се дава инициатива на Германското главно командване, а да се изпревари противника в разгръщането и да се атакува германската армия в този момент, когато се намира в процес на разгръщане и още няма да успее да организира фронта и взаимодействието на родовете войски“. (т. I.). Документът представлява подробен и изчерпателен военно-стратегически план за действие, в който единствено не е указана конкретна дата за задействане на посочените операции:
Идеята е била всички сили на Червената армия в Първия стратегически ешелон да се разгърнат едновременно на самата граница, а Вторият и Третият стратегически ешелони – в дълбочина на 50-100 и 200 км, за да се нанесе мощен и неотразим удар на германската армия, с многократно превъзходство в жива сила и особено в танкове, самолети и артилерия, преди тя да се е разгърнала.
Затова с оглед
нанасянето на изненадващ първи удар,
командването на РККА (Рабоче-крестьянская Красная армия, за краткост нар. по-нататък Червена армия) разполага летищата (стотици на брой) в близост до границата – изтребителните не по-далече от 20-30 км, а бомбардировъчните – 50-60. Естествено, ако ВВС са поставени в ситуацията на отбрана (внезапно нападение на противника), това значи неминуема катастрофа – ако на летището се разполагат по 120 – 150 самолети, това значи, че в идеалния случай за операцията по излитането ще е необходимо повече от 1 – 2 часа. Обаче противникът ще пристигне след 30 – 40 минути, когато във въздуха ще има малко излетели самолети. В действителност събитията се развиват точно по този начин. По-голямата част от съветските загуби по летищата на 22, 23 и 24 юни 1941 са причинени от германските сухопътни части и артилерията, а не във въздуха, поради голямата близост до границата. Просто танковете прегазват самолетите, преди да могат да излетят…
Що се отнася до Германия, планът „Барбароса“ е бил разработен първоначално в най-общ вид. Неговото активизиране и конкретно разработване става през втората половина на 1940. Когато Хитлер още воюва с Франция, Сталин се възползва и анексира балтийските републики, въпреки, че според тайният анекс към германо-съветския договор, една от тях – Литва, остава в сферата на Германия. Освен това Сталин се опитва да приложи балтийския сценарий и към България (изв. „Соболева акция“). Малко по-късно, СССР дава 24-часов ултиматум на Румъния, да опразни Бесарабия, като по този начин плътно се доближава до румънските нефтени находища, които са жизнено важни за Германия. Тогава Хитлер осъзнава, че Сталин може да го удари в гръб, докато той се готви за дебаркиране във Британия. Става му ясно, че такова развитие е неизбежно и започва да се готви за отпор, макар че е закъснял. В резултат, планът „Барбароса“ е разработен в екстрен порядък и стратегически се получава огледален на съветския, изложен в СООБРАЖЕНИЯ-та по-горе. Главният удар германците ще нанесат по спомагателната групировка съветски войски (северо-западното направление, съгл. съветските документи). Това се оказва важна причина за последвалите катастрофални последици за Червената армия. Въпреки това, германската недооценка на съветските възможности е огромна и след първите боеве, германското командвано е било потресено от гробищата на огромни количества военна техника, за които изобщо не са подозирали. Смята се, че Хитлер съзнателно е бил подведен от шефа на военното разузнаване адм. Канарис, който е бил таен противник на националсоциализма. Фюрерът обаче е знаел, че Сталин ще го нападне, въпреки че е недооценил силата му. Всички съображения на Германия относно нападението, под формата на три документи са приложени към акта, за обявяване война на СССР (документът беше укриван от СССР до разпадането му).
Най-големия суровинен проблем на Германия през XX век е нефтът,
което дава отпечатък върху военната подготовка на страната. Минималната потребност на Германия от нефт през 1941 г. е около 20 млн. тона. През 1941 тя получава 1.3 млн т. от окупираните Австрия, Чехословакия, Франция и Полша, както и от Унгария. Същата година е произведено 4.1 млн. т. синтетично гориво. Главният доставчик е Румъния – 5 млн. т. нефт за 1941. Или общо 10.4 млн. т., половината от минимално необходимото количество. До самия край на войната германците не успяват да решат този проблем. Синтетичното гориво е седем пъти по-скъпо от нефта и е с ограничен добив. Особено дефицитно е дизеловото гориво, добивано само от нефт, затова то отива най-вече за подводниците и корабите. Същото важи и за авиационното гориво. Изобщо снабдяването с гориво-смазочни материали ще се превърне в едно от най-слабите звена във военния потенциал. Това е причината в армията широко да се използватконе – около два милиона са зачислени в армията, като впрегатни животни, заместващи влекачи и товарни автомобили…Изобщо Червената армия е била „по-механизирана“ от Вермахта. Артилерийските влекачи във Вермахта са били в пъти по-малко от съветските, а леките оръдия масово са теглени от коне. Една от причините Вермахтът да има близо 6 пъти по-малко танкове, също е свързана с недостига на гориво.
Хитлер разчита на стратегическа изненада (азбучна истина е във военната стратегия, че когато две боеготови армии са изправени една срещу друга, предимство има тази, която нападне първа). Той смятал, че ще разгроми Сталин за 3-4 месеца (изглежда е било възможно, но при друга стратегия) и това е една от причините да не се бърза със зимното обмундироване (ако войната със СССР е била отдавна планирана, не е имало начин да не се планира зимна екипировка), въпреки че простата логика показва, че това е било необходимо – дори и да разгроми СССР до октомври, нали все пак германската армия е трябвало да остане там и през зимата на 1941/1942
И идваме до НАЙ-ВАЖНОТО – германската индустрия просто не е имала възможност да осигури, освен другото, и зимно оборудване в кратки срокове, защото не е била преминала НАПЪЛНО НА ВОЕННИ РЕЛСИ! Повече от половината индустриално производство е било ориентирано към гражданското стопанство (транспортна и селскостопанска техника, инструменти и оборудване, ширпотреба), гражданско строителство, услугите (работели магазини, театри, вариетета). На фронта не достигали камиони, но никой не посягал на гражданските. Германия произвеждала два пъти повече стомана от СССР, но по производство на военна техника (съпоставим брой) отстъпвала два пъти (до края на 1943). Положението се променя едва когато Хитлер заповядва цялата индустрия да премине на военни релси (декретът за „тотална война“, началото на 1943: затварят се 80% от театрите и увеселителните заведения, ограничава се производството на гражданска продукция, рязко се намалява броя на домашните прислужници, започва назначаване на жени в тиловите служби и във военното производство, изземва се част от гражданските транспортни машини и т.н. – неща които Сталин е започнал още 1935 г. и е ожесточил до крайност още 1939). Реализацията на мерките обаче се затягат чак до началото на 1944, когато Германия е в състояние да произвежда повече военна техника от СССР. Но започват грандиозните съюзнически бомбардировки над Германия и военното производството не се увеличава, а въпреки взетите извънредни мерки, в края на 1944 започва да намалява.
Друг проблем за германската армия е мобилизационният резерв. По време на войната значителни мобилизации не са правени. Изключение правят последните месеци, когато е мобилизирано опълчението – фолксщурма. Парадоксът е там, че в самата армия е имало извънредно много „безделници“. Във ВВС например, имало личен състав, който фактически не е носел бойна служба. Това са били 1.2 млн войници и офицери. Във ВМС (където повечето надводни бойни кораби са били закотвени по пристанищата), „безделниците“ са били още повече – около 2 млн. През 1943, във връзка с подготовката на планове за „тотална война“, се взема решение тези воеНнослужещи да бъдат мобилизирани на фронта. Това обаче среща огромна съпротива от ведомствата на Гьоринг и Дьониц. Накрая Гьоринг се съгласява „да отпусне“ само 200 000 души, които обаче не се разпределят във вече придобилите боен опит съединения, а се изграждат нови „авиопехотни“ съединения, под командването на ВВС (OKL), съответно ВМС също се спазаряват с Върховното Командване (OKW) и извоюват да създават „морско-пехотни“ съединения, под командването на ВМС (OKM). В резултат сухопътните сили се оказват с ЧЕТИРИ щабове: на ВВС (OKL), на ВМС (OKM), собствено на Сухопътните сили (OKH) и на СС и фолксщурма (щабът на Химлер). А пък новосъздадените съединения, великолепно снабдени и въоръжени, но без всякакъв боен опит, били поголовно разгромени на фронта ….
Спекулативно се твърди, че
„наивният“ Сталин е бил излъган от Хитлер
и не е обръщал внимание на сигналите за нападението. Нещата изобщо не стоят така, защото в разузнаването непрекъснато са текли различни дезинформации и било много трудно да се отсее истината от измамата. Сталин лично е получавал и от военното разузнаване факти, които са говорели за струпване на големи германски сили (например от небезизвестния подполковник Новобранец), на база на детайлен анализ на разузнавателна информация. Но какви са били аргументите той да отхвърля такива съображения? Просто Сталин е знаел факти, които са били неизвестни на другите, защото САМО в неговите ръце се събирали нишките и на трите разузнавания, вкл. и на това, което лично докладвало само на него. Той знаел, че Червената армия има на запад петкратно превъзходство в танкове, вкл. близо 2000 бр. Т-34 и КВ, трикратно в артилерия и самолети и 1,5 пъти повече жива сила. В процес на формиране били Втори и Трети стратегически ешелони, вървяло гигантско, непознато във военната история прехвърляне на войски. Сталин е знаел, че през юли ще нанесе такъв удар на Германия, че за 2-3 мес. ще излезе на Ламанш и ще „освободи Европа“, затова не е допускал, че Хитлер ще се реши на такъв самоубийствен ход. Просто му е трябвало да удържи на всяка цена докъм средата на юли и затова стриктно е изпълнявал, дори преизпълнявал задълженията си по германо-съветското търговско споразумение. Между другото, един от главните аргументи срещу тезата за нападението на Хитлер над СССР, е било именно неокомплектоваността на германската армия със зимно облекло и оборудване (съветското разузнаване НЕ КОНСТАТИРАЛО никакви поръчки за зимно облекло – ватирано и кожуси, ботуши и зимни масла), този аргумент бил единственият, който дори често цитираният подполковник от Военното разузнаване Новобранец, не е можел да обори.
Друг мит, с който често се спекулира, е тезата за
“унищожаването на командния състав на Червената армия“ от Сталин
Истината е съвсем друга – огромната част от репресираните са политически офицери и такива от специалните служби. От действащата армия от чистките са засегнати по-малко от 7 – 8% и това са предимно старите „ленински“ кадри, с никакво или ниско военно образование, но заемащи високи постове благодарение на партийни позиции (всъщност от тях оцеляват само Будьони и Ворошилов). В резултат на тези репресии към 1940 процентът на командирите от РККА на високи длъжности, които имат висше военно образование, почти се удвоява, а при средните и младши командири положението е още по-добро…
Разпределение на силите:
Войници и офиц., на фр. линия към 22.06.1941:
СССР – 3 300 000/190 див.
Германия и съюзници – 4 300 000/160 див.
Танкове, общо на фр. линия към 22.06.1941:
СССР – 9 910 (I стратег. ешелон), около 14 000 (I и II стратег. ешелон )
Германия – 3 400, около 4300 заедно със съюзниците
В това число:
Леки: СССР – около 8 000 (в I стратег. ешелон, повечето са с по-мощно въоръжение и по-дебела броня )
Германските танкове, повече от половината – Т-26 и БТ-7 с 45 мм оръдие
Германия – около 2100 (близо половината, 1000 бр. – T-I, само с картечно въоръжение)
Средни: СССР – около 1300 (в I стратег. ешелон, от тях 1100 бр Т-34, 200 бр. Т-28Э, имат по-мощно въоръжение от германските танкове)
Германия – около 1400 (от тях 440 бр. T-IV, най-модерният германски танк, но отстъпващ на Т-34 )
Тежки: СССР – около 610 (в I стратег. ешелон, от тях 560 бр. КВ-1 – няма подобен в никоя армия)
Германия – няма
Към 22.06.1941 СССР разполага по всички фронтове и в резерв, общо с около 25 000 танка, а Германия, общо с около 4 100 танка
Авиация, общо на фр. линия към 22.06.1941:
СССР – 10 800 самолети от вс. типове
Германия и съюзници – 4 800 самолети от вс. типове
Артилерия, общо на фр. линия към 22.06.1941:
СССР – 60 000 оръдия и миномети (в I стратег. ешелон)
Германия и съюзници – 42 000 оръдия и миномети
*съюзници на Германия: Финландия, Унгария, Румъния
Крушението
Разположената максимално близо до границата Червена армия, очакваща след броени седмици заповед за атака, е била в процес на досъсредоточаване по границата на редица съединения и части от тях. Всички жп възли са били задръстени от хиляди композиции с въоръжение и бойна техника, които на всичко отгоре трябвало да спазват маскировка и се придвижвали предимно нощем. Съгласно съветските планове (важни документи излязоха в Русия за последното десетилетие) главният удар трябвало да се нанесе в Югозападното направление, с цел овладяване на румънският нефт (единственият сериозен източник на гориво за немската армия) и отрязването на Германия от Балканите и Унгария. По това направление била струпана армейска група превъзхождаща близо 2 пъти противостоящите германски съединения.
На 22 юни най-силната германска група армии „Център“ нанася удар по съветските армии, съсредоточени в т. нар. Бялостокска дъга, северно от Припятските блата. В състава на германската групировка са половината от бронетанковите сили на Германия, обединени в две танкови групи – 2-ра и 3-та. Съветските сили са групирани в три ешелони, но Втори и Трети стратегически ешелони са в процес на съсредоточаване, за да нанесат заедно с Първи ешелон удар от Бялостокската дъга в сърцето на Германия, през Източна Прусия. Този удар е бил замислен от съветското командване, като спомагателен, докато главните сили били съсредоточени в най-мощния съветски фронт – Юго-Западния (на територията на Киевския военен окръг). Но германците изпреварват, и съветските армии, готвещи се за нападение, са изненадани и изпадат в катастрофално положение. В резултат на мощния удар на Вермахта още в първите минути на войната е нарушена връзката на Генералният щаб на Червената армия с фронтовете. Изхождайки от настъпателната стратегия, командването не взема мерки за създаване на устойчива връзка и за създаване на постоянни командни пунктове за големите съединения. Така например, в първите дни на войната Оперативното управление на самия Генерален щаб всяка нощ се прехвърляло в залата на метростанция „Белорусская“. Сталинската стратегия за победоносна настъпателна война „малой кровью на чужой земле“ се превръща в най-голямото поражение в световната военна история. Загубено е управлението в голяма част от военните формирования.
Въпреки фанатичната съпротива на убедените комунисти, масата, вследствие на паниката, масово бяга и/или се предава. Оказва се, че в своето мнозинство руският войник не желае да се сражава за Сталин. За описания период са осъдени от военно-полеви съдилища близо 1 000 000 войници и офицери, като 160 000 са разстреляни. Германските части навлизат устремно на съветска територия. Крайграничните новоизградени летища в голямата си част са унищожени от артилерията и мотопехотата. В първите дни на войната са унищожени 6-ти и 11-ти механизирани корпуси на Червената армия. Към 25 юни германските бронетанкови съединения навлизат на 250 км в съветска територия. На 27 юни 1941 двете германски танкови групи се съединяват при Минск. В обкръжение попадат 3-та, 10-та и 13-та съветски армии. Минск пада. Пленени са 300 000 войници и офицери, германците вземат, като трофеи 2500 танкове, 1 500 оръдия, 240 самолети.
Съветският Западен фронт се разпада
На 22 юни 1941 сравнително слабата германска 1-ва такова група отсича Лвовската дъга (където са разположени главните съветски сили за настъпление ), и заплашва три съветски армии с обкръжение – 12-та, 6-та и 26-та. Захвърляйки тежкото оръжие, те побягват на изток. 12 съветски дивизии са унищожени. На 7 август Югозападният фронт рухва. Под угроза е поставен целия Южен фронт. Съдбата му е решена на 20 септември, когато завършва битката за Киев и е обкръжена и унищожена огромна съветска групировка. Загубите на СССР в жива сила са 1 000 000. Само пленниците са 660 000, а германците вземат, като трофеи 3700 оръдия и 880 танкове. Смята се, че операцията е най-голямото еднократно обкръжение във военната история и с най-много пленници. На североизточното направление танковата група на Хьопнер на 9 юли завзема Псков. Изминавайки над 170 км бронетанковите части на 16 юли оформят позиция на 100 км от Ленинград, при река Луга за скок към града. Обаче Главното Командване (OKW) задържа танковете на Хьопнер за три седмици при р. Луга. Това позволява на съветското командване да се съвземе и да съсредоточи сили за защита на Ленинград, превръщайки го в мощна крепост. През юли и септември 19441 германската армия продължава успешно да напредва дълбоко в съветска територия. Червената армия търпи поредица от катастрофи. Най-голямата е при Киев на 19 септември 1941, където е разгромен целият съветски Юго-Западен фронт. Следва двойният чувал при Вязма- Брянск на 7 октомври, където са обкръжени и унищожени 9 армии, общо 70 до 80 дивизии и бригади. Пленени са 650 000 войници и офицери, унищожени са или взети, като трофеи 1200 танка и 5400 оръдия.
Обаче германската армия не смогва да разгромява новосформираните, зле обучени и набързо окомплектовани стрелкови дивизии, докато съветското командване изважда нови и нови, като пушечно месо. Значителна роля в обстановката играе и фактът, че Главното командване (OKW), често отстъпва от принципите на блицкриг-а, проявява мудност и предпазливост, които в тази обстановка помагат на съветския план за „тотална мобилизация“. Това и довежда до загубата на битката за Москва от германската армия.
Падането на Москва би предрешило изхода на войната. СССР е бил в колапс поради липса на командни и обучени военни кадри, защото цялата кадрова Червена армия е била унищожена, загубени били огромни промишлени мощности, моралният дух на армията бил паднал близо до нулата (цели войскови поделения организирано се предавали), армията се крепяла единствено на непрекъснатата „тотална“ мобилизация, който метод и решава хода на войната – германската армия била изтощавана и деморализирана от неспирното масово избиване на съветска жива сила (имало масови случаи на умопобъркване при германски картечари)
ЗАГУБИТЕ
Разгромът на Червената армия през лятото и есента на 1941 г. е най-голямата военна катастрофа в световната военна история. За 6 месеца Вермахтът разгромява НАПЪЛНО близо две Червени армии.
Още през първите 18 дни на войната Червената армия търпи загуби в жива сила от 600 – 650 000 войници и офицери (убити, ранени, пленени). Съответно германските загуби за същия период са 30 – 35 000. А
през 1941 (юни-август) практически цялата довоенна Червена армия е унищожена
Тя губи 8 500 000 войници и офицери до декември 1941 – убити, ранени, пленени и изчезнали (включително дезертирали). Оттогава, до края на войната, срещу германците воюват не кадрови военни, а запасняци и опълченци. Същата година армията загубва 6 300 000 единици стрелково оръжие, предостатъчно да се въоръжи целия Вермахт. За периода Червената армия губи и над 12 000 танкове и повече от 14 000 самолети (в т. ч. само от 22 до 30 Юни: около 3 400), както и близо 40 000 оръдия и минохвъргачки. Врагът заграбва над 1 млн. т. боеприпаси и стотици хиляди тонове горива.
Пленени са общо 3 900 000 войници и офицери, включително повече от 100 генерали и 7 командващи армии. Изчезват безследно 20 генерали и над 180 000 офицери. Убити са 9 командващи армии. По този начин загубите сред ВИСШИЯ команден състав достигат 1/3, а сред средният и младшия команден състав – 1/2 !! (с други думи армията, до голяма степен е обезглавена) Истината е жестока – през 1941 г. загиват най-подготвените съединения на Червената армия. Към август-септември 1941, Червената армия губи фактически ЦЕЛИЯ т. нар. Първи стратегически ешелон – най-добрата кадрова част на армията. Затова и тоталната мобилизация хвърля в боя зле обучени, не сплотени, ръководени от запасни офицери и въоръжени с евтино мобилизационно оръжие дивизии, въпреки, че в началото на септември Червената армия има превес по жива сила в съотношение 2:1 спрямо германците. Дезертират близо 1 000 000 военнослужещи, а 3 900 000 се предават в плен, над 1 млн. войници и офицери преминават с оръжие на страната на Германия (по други данни – 1.5 млн.).
Има случаи цели съединения да преминават на германска страна
Тук следва да се отбележи, че съветските пленници не са унищожавани целенасочено, както е прието да се смята в съветската историография, а ако има такива случаи, те са единични и изолирани. Голямата смъртност се дължи на факта, че към декември 1941 в ръцете на германците попадат 3.5 – 4 млн. съветски военнопленници. Това е ПОВЕЧЕ от действащата германска армия и представлява огромен логистичен удар за тиловите служби – настаняването, охраната, обслужването и изхранването на тази ВНЕЗАПНО появила се човешка маса. Никой в тиловите служби на германската армия не е предвидил такова развитие, а и световната военна история не знае такъв случай. Така че главната причина за високата смъртност 1941/1942 в германските военнопленнически лагери е недохранването. Това развитие е можело да бъде до голяма степен избегнато, ако СССР беше подписал Конвенцията на ОН за военнопленниците. Тогава Международният Червен кръст е можел да подпомага съветските военнопленници (както става с англо-американските военнопленници в германските лагери). Същата е била съдбата и на германските военнопленници в СССР, въпреки че има някои немаловажни нюанси.
СЪЮЗНАТА ПОМОЩ
Смята се, че без помощта на Съюзниците, СССР не би могъл да спечели войната. Това нееднократно е казвано и от Сталин. Преизчислено в цени от 2003, доставките от САЩ достигат 110 млрд. долара, а заедно с британските и канадските – 130 млрд. долара Доставките по “заем-наем” (ленд-лиз) са не само на оръжие (самолети – 22 195, танкове – 10 000, оръдия – 9600, товарни автомобили – 376 000, джипове – 51 000, влекачи – 8000 и т.н.), но и на храни (най-вече месни консерви – 300% от производството в СССР за военните години, брашно, мляко на прах, варива, сушени плодове, плодови консерви и т.н.), както иоблекло – десетки милиони чифтове ботуши, бельо и др. дрехи. Именно по последните пера са най-големите доставки, сравнено на база производството в СССР – от 50 до 300%. Тук се включват стратегически продукти и метали: 200 000 т манган, 42 000 т хром, 350 000 т мед, 1 200 000 т прокат, 30 000 т суров каучук, 2 000 000 т нефтопродукти и т.н..
Така например, през първата половина на 1942 СССР получава три пъти повече танкове, отколкото са загубите им тогава. Добивът на нефт в СССР през 1941- 1943 се свива драстично. През 1941 е 23 млн. т., а през 1943 – 12 млн. т.. Производството на нефтопродукти се свива още повече. Затова първите американски доставки са нефтопродукти, вкл. високооктанови авиационни бензини, от които СССР има дефицит до края на войната. Настъпателните операции на Червената армия през 1943-1945 са били невъзможни без доставката на стотици хиляди товарни и др. автомобили от САЩ (напр. известните „Катюши“ са монтирани на камиони Студебейкър). За сравнение – през 1941 Червената армия е загубила 58% от автомобилния си парк. Само 98 локомотиви са произведени в СССР през войната, а по линията на ленд-лиз са внесени 1860, както и 11 600 вагони. Освен това са доставени 128 товарни и 281 бойни кораби и 3 ледоразбивачи. Повече от половината самолети на СССР са изработени от алуминий, доставен по ленд-лиз. 25% от свинското месо отива в СССР, а за армията на САЩ остават 14%. В СССР се доставят огромно количество краве и овче масло, което довежда до криза на американския пазар. Американските доставки на храни са общо 4 915 000 т.. САЩ доставят дори повече храни от заявеното и така се стига до дефицити на техния пазар. Изчислено е, че
само доставките на храни от САЩ и Канада са могли да изхранват 10 милионна армия ПРЕЗ ЦЯЛАТА ВОЙНА!
ВЪПРОСИ
Тук обикновено се задава въпросът, защо победоносната германска офанзива през зимата на 1941 не успява и се задъхва пред Москва.
Един от отговорите: германското главно командване нееднократно отстъпва от принципите на бързата маневрена война, т. нар. „блицкриг“. Увлечението по превземането на Москва е било политически обусловено, като бил нарушен един от основните принципи на военната стратегия – цел на войната е преди всичко унищожението на противниковите въоръжени сили, а не завземането на конкретни географски позиции.
Защо обаче немската армия не успява?
Защото е имала преди всичко логистичен проблем: подвозът на нова техника, гориво-смазочни материали, боеприпаси, зимно облекло и продоволствие (което е кръвоносната система на войната) са били прекъснати през декември 1941 на 60–70 %. Зад едномилионната германска армия се била разтегнала рехавата съветска ж.п. мрежа и лошите шосейни пътища. Не достигали локомотиви – те били съветски,защото ширината на колелата не позволява използването на по-добрите германски. Локомотивите често излизат от строя поради замръзване на водата в котлите и по други, свързани големия студ причини. На фронта машините спирали поради замръзване и/или сгъстяване на маслата. Оръжията, за да стрелят, трябвало да бъдат загрявани с топлината на тялото или на огън. Преобладаващата част от армията била с летни униформи, допълнени от войниците с каквото намерят, а доставката на зимни се бавела поради транспорта, а и изобщо, поради некомплект в армейски мащаби. Влошено било извозването на ранените и цялата работата на медицинските служби. С други думи,
германската армия през декември 1941 става 50-60 % небоеспособна
От другата страна, Съветската армия няма значителни логистични проблеми, снабдителните линии са съвсем къси, обслужващият персонал е налице, нормално вървят доставките на гориво-смазочни материали, боеприпаси и храни (доставките по ленд-лиз вече са устойчиви), да не говорим за зимната екипировка на войниците. Всъщност кампанията се решава в полза на Червената армия не поради митичните „сибирски дивизии“, а ЕДИНСТВЕНО поради небоеспособността на Вермахта. Тук не става въпрос за някакво „стратегическо майсторство“ на съветското командване, то си остава под нивото на германското (общо взето – до края на войната), тук става въпрос за ефективно числено превъзходство. Ако разгледаме количествено германския неуспех под Москва, ще видим парадоксални числа. Червената армия осъществява настъпление с 20 % по-малко жива сила, танкове и артилерия и малко повече самолети! Числата обаче заблуждават – боеспособната част от германската армия – жива сила и техника е била средно два пъти по-малобройна от съветската. И точно майсторството на полевото германско командване спасява фронта – въпреки често неадекватните действия на главното командване и въпреки грешките на Гудериан.
Веднага възниква въпросът: защо германската армия няма зимна екипировка и снабдяване? Отговорите са прости и са два.
Първо – решението за нападение се взема в извънредно екстрен порядък (дори планът „Барбароса“ е изготвен няколко месеци преди това, но не е бил привеждан в действие в оперативен порядък), защото едва в края на април 1941 Хитлер се уверил, че Сталин се готви да го нападне и това е една от причините да не се бърза със зимното обмундироване (ако войната със СССР е била отдавна планирана, не е имало начин да не се предвиди и зимна екипировка).
Второ – германската индустрия не е имала възможност да осигури, освен другото, и зимно оборудване в кратки срокове, защото не е била преминала напълно на ВОЕННИ РЕЛСИ (както беше отбелязано по-горе). Например на фронта не достигали камиони, но никой не посягал на гражданските. През 1941 в Германия, окупираните страни и съюзниците, са произведени общо 680 000 автомобили, но повечето отиват в гражданския сектор, а в армията има дефицит. За сведение, към 22 Юни 1941 във Вермахта има 500 000 автомобили и полугъсенични влекачи. Положението се променя, едва когато се обявява декретът за „тотална война“, но вече е късно…
Истината е обаче, че Сталин побеждава с едно главно оръжие – „перманентната мобилизация“. Мобилизират се набор след набор и незабавно се хвърлят в месомелачката на войната. Вермахтът не смогва да унищожава новите попълнения, задавя се в кръвта руските войници, хвърляни на бойното поле като пушечно месо.
ПОСЛЕДСТВИЯ
Войната през лятото на 1941 започва да се превръща в гражданска: цели съветски формирования се предават, заедно със знамената и военната музика (възрастните софиянци помнят такива кадри от немските пропагандни кинопрегледи). Хиляди войници и офицери искат да се запишат в новата Руска освободителна армия. Но Хитлер, въпреки ходатайствата на голяма част от генералитета, е категоричен – германската армия идва като завоевател, а не като освободител. Обикновеният руснак бързо разбира, че Хитлер с нищо не е по-добър от Сталин, а е чуждестранен завоевател и грабител. Руски армейски части се създават чак 1944 (РННА, РНА, РОНА, РОА, Казашки дивизии и полкове – общо около 250 000 души, съединения от т. нар. Ostgruppen – около 20 000 души). Въпреки това много германски командири на Източния фронт намират начин да назначат руски граждани като „спомагателни части“, т. нар “хиви”та – „Hilsfwillige“. В края на 1942 те представляват почти ¼ от състава на Вермахта на Източния фронт.
В края на декември 1941 германската армия под Москва губи повече от 50% боеспособност, поради големите материални и човешки загуби, пробивите в логистиката, вследствие на големите студове, както и заради стратегически грешки на командването. Вермахтът се задъхва в самите покрайнини на Москва, на 20-на км от Кремъл. Страшните студове правят 70-80% от въоръжението и транспортните средства негодни, няма резерви, ранените не могат да бъдат евакуирани. В това време руснаците непрекъснато изваждат нови и нови резерви – набързо обучени, слабо боеспособни, но топло облечени и подходящо въоръжени за зимните условия. Настъплението спира още преди прословутото контранастъпление на Червената армия. Това контранастъпление, така успешно започнало в последните дни на 1941, в началото на 1942 завършва със серии от катастрофи, довели до унищожаване на цели съветски армии, в гигантски чували (Харков, Сичовка, Ржев). Съотношението на силите на южния фланг на фронта рязко се променя – германската армия започва голяма офанзива на юг, към единствените тогава нефтени находища на СССР…
ИСТОРИЯТА
Както е известно, историята се пише от победителите. В това отношение съветската историография бие всички рекорди.
Преобладаващата част от западните историци, пък безкритично ползват всички съветски източници за войната. Те просто не могат да си представят, че е възможна такава манипулация на фактите, каквато се извършва от съветските казионни историци. В началото на века обаче, се появи едно ново поколение от руски историци, които извършиха огромна работа по разрушаване на държавната историческа митология за войната, насаждана в СССР и Русия повече от 70 години.
Съветската победа, погледната от дистанцията на времето, е типична „пирова победа“. Победа, от която народите на бившия СССР и най-вече руският, едва ли ще могат да се възстановят. Това показват и последните данни за загубите: СССР – около 17 500 000 убити/загинали военни, и около 3 000 000 граждански лица в зоната на военните действия и окупираните територии, Германия – около 4 200 000 (на всички фронтове, не само Източния) и около 2 500 000 граждански в зоната на военните действия и окупираните територии.
Източник/ци: https://www.faktor.bg/b
Следвайте "Буднаера" в Телеграм
Ако този материал Ви харесва, помогнете ни да го популяризираме. Благодарим Ви!