Следвайте "Буднаера" в Телеграм

Защо БСП не вижда светлина в края на тунела

Иво Инджов


На кого ни оставяте, другарко Нинова?!"


Въпросът - апел, прозвучал на конгреса на БСП в неделя, на който уж подалият оставка след евроизборите партиен лидер Корнелия Нинова си я "оттегли", разкрива истинската драма в Столетницата. Тя не е за политическата съдба на Нинова, чиято оставка ще стане отново актуална само след няколко месеца при очертаващата се загуба и на местните избори. Драмата на социалистите е, че парцелираната опозиция, обединена единствено от омразата и желанието си за реванш срещу Нинова, не може да излъчи харизматичен и компетентен кандидат. За да има сериозни шансове да детронира влязлата късно в редиците на партията бивша приватизаторка, той трябва да може да гледа отвъд отстраняването на Борисов и ГЕРБ от властта. Конкурентът на партийния лидер трябва да стане лице на преродената социалдемокрация и


да вдъхне надежди за по-добър живот на фрустрираните, озлобени и обезверени българи.

С други думи – проблемът е не замяната на Нинова с "наш" човек, а каква партия иска да бъде БСП и с какви хора в редиците си иска да осъществи промяната, която рекламира че носи.


На конгреса Нинова предпочете да "поеме имиджови щети върху себе си", но да "предпази партията от хаос, битки за овладяването й, с нечисти цели, загуба на подкрепа и срив в доверието". И матира вътрешнопартийната опозиция. Силно беше посланието й към гравитиращия около партията капитал: "На тези бизнесмени, които отвън се бъркат в партийните ни работи, искам да кажа оттук: "Наиграхте се. Затворете си портфейлите. БСП не се продава. БСП не е стока. БСП е кауза." Тези патетични думи сигурно са били приети възторжено сред обеднелите и маргинализирани избиратели социалисти. Как обаче Нинова ще гради доверие и мостове към широката периферия и малкия и средния бизнес, каквито заявки дава от три години насам, с хора като Кирил Добрев зад гърба си и Румен Овчаров край себе си - само тя си знае.


В това отношение обаче опозицията й изглежда още по-зле, най-вече в очите на твърдия електорат на партията. Бизнес "отборът" около Георги Гергов, в който влизат хора като бившия сив кардинал Димитър Дъбов и др., е крайно непопулярен сред членската маса на БСП. Гергов например,


отстранен от партийния връх заради "ЦУМгейт", продължава да "коли и беси" в Пловдив,


където отново се задава изборна катастрофа за социалистите. Неслучайно критиците му продължават да сочат контролирания от него Пловдивски панаир и сделката за т.нар. дупка в центъра на Варна като нагледни примери за бизнес сътрудничество между държавата в лицето на ГЕРБ и БСП. Въпреки политическата конфронтация помежду им. Впрочем Нинова продължава да избягва да коментира двете парещи бизнес теми.


Вътрешнопартийната опозиция се дискредитира и с противопоставянето си на прекия избор на партиен лидер. Въпреки че той беше и продължава да бъде калкулиран за преизбиране на Нинова, с настояването следващият председател на партията да се избира постарому, от конгреса, критиците на Нинова заемат ретроградна позиция. Неслучайно в речта си на конгреса партийният лидер подчерта, че пряко се избират лидерите на социалдемократически партии в Португалия, Велкобритания, Франция и др. Във Великобритания в прекия вот могат да се включат не само партийни членове, но и привърженици.


С такъв бизнес и идеен багаж върешнопартийната опозиция, в която личат и стойностни имена като Атанас Мерджанов, Антон Кутев и др., е компрометирана в зародищ. На тясна подкрепа в партията, но не и на емоционална вълна, в тяхна полза могат да разчитат за вбъдеще "претенденти" като Валери Жаблянов и Красимир Янков. А фигурата на лидера на ПЕС Сергей Станишев, който е брандиран като "най-европейското лице" на БСП, ще продължава да избледнява. Над него и без това тежат прегрешения като въвеждане на неолибералния плосък данък, който задълбочава социалното неравенство,


избора на Делян Пеевски за шеф на ДАНС, макар и само за един ден,


и 11 загуби от ГЕРБ.


Най-големият проблем във вътрешнопартиен план обаче е, че няма ясно обособено и чуваемо ляво крило, което да бъде истински коректив на партийното ръководство. В БСП има отделни фигури, особено сред по-младите, които биха могли да изпълняват тази роля. Но ще отидат ли те отвъд вътрешнопартийната критика? На този въпрос все още не се наемам да давам отговори, макар че идейната безпътица води БСП все по-навътре в тунела без светлина.


Миналата година Ана Пиринска например направи съкрушителен анализ на прехвалената от Нинова и обкръжението й "Визия за България" в статия за списание "Ново време". Но той остана нечут сред по-широкия кръг от симпатизанти на БСП. Основно послание в него е, че, "битката срещу разрушителния неолиберализъм няма да бъде спечелена с войнстващ национализъм, а с радикална прогресивна социалистическа алтернатива". Тя изброи колко пъти се повтарят клучови думи в документа: "солидарност" - два пъти, "прогрес" – нито веднъж, "работници" - два пъти, "експлоатация" – нито веднъж, "неравенство" – 4 пъти, "класа" – веднъж, "олигархия" - нито веднъж, "капитализъм" - нито веднъж, "държава" – над 30 пъти, "икономика" - над 25 пъти, "бизнес" - над 15 пъти, "инвестиции" с разновидностите на думата - над 20 пъти. "Наред с някои добри идеи и инициативи, "Визията" нескрито фаворизира ролята на държавата. И тук въпросът е не дали, а каква държава? В каква рамка ще облечем онези така необходими социални политики, регулации, правила, защита на колективни интереси и т.н.? Социална и правова държава, полицейска държава или може би


"корпоративна държава", приложена за първи път от Бенито Мусолини във фашистка Италия."


Очевидно партията, в чието ръководство няма работници и хора на труда, която продължава да се срамува да говори за капитализъм и класова борба в условията на глобализация, не си е написала домашното докрай. Неслучайно уж "заплюти" от социалистите теми като прогресивното подоходно облагане и необходимостта от стриктно законодателство срещу "модерното робство" в много сектори на производството и услугите и др. се изговарят с крайно неудобство от водещи представители на партията. Или дори се премълчават.


Освен това, въпреки "всенародното" обсъждане на "Визията", което всъщност си беше кръжочна дейност на функционери и активисти на БСП, до началото на кампанията за евроизборите, в която заложиха на антикорупционната реторика, Нинова и обкръжението й сърфираха на съвсем друга вълна. С консервативен плам в очите, с дяснопопулистки обосновки и окрилени от техния нов идол – унгарския автократ Виктор Орбан, те громяха Истанбулската конвенция, джендъра и Плана на ООН за миграцията и популяризираха "традиционните семейни ценности". Тази идеологическа линия продължи и с остра критика на Стратегията за детето, която междувременно, след гласовита съпротива на всички консервативни среди в България, беше оттеглена от правителството.


БСП вече е заприличала на орел, рак и щука.


От партийната програма, в която като пътеводна звезда продължава да грее демократичният социализъм, непредубеденият читател може да остане с впечатление , че чете документи на социалдемократическа партия. Наследството на Станишев пък тежи с направения тогава завой към неоиберализма и ограничаване на трудовите права, омекотяван със социална реторика, а Нинова води бащината дружина към консерватизма, националпопулизма и "консервативното ляво".


При тази идейна какафония е ясно защо БСП не може да спечели за своите планове нови групи от електората. Нито в центъра, накъдето тегли Нинова, нито от прекариата – онази широка, но аморфна маса от трудово и социално незащитени хора, включително прохождащи на трудовия пазар младежи. Имено липсата на каквито и да е бродове към младите е стратегическият проблем на БСП, който виси с огромна сила с продължаващото застаряване на елетората й. Специфично негово отражение е липсата на каквато и да е работеща концепция и челен опит за работа на партията в социалните мрежи, където са активни и "живеят" потенциалните нови гласоподаватели на социалистите. Вместо това ръководството им продължава да държи на тромавата, насочена към твърдия електорат партийна БСТВ.


На евроизборите БСП успя да затвърди твърдия си електорат, не мотивира широката си периферия и


въобще не успя да генерира наказателен вот срещу ГЕРБ.


Въпреки понесените загуби формацията на Бойко Борисов запазва позицията си на партия на "средния" българин. Профилът на гласувалите според екзит пола на "Галъп" сочи, че Столетницата е трета политическа сила сред младите (18–30 г.), след ГЕРБ и ДПС. В почти всички възрастови групи доминира ГЕРБ. БСП е първа само сред най-възрастните – с вот от 41% сред пенсионерите и 39% сред тези на и над 60-годишна възраст. Така БСП изостава фатално зад "младия" вот на партии и коалиции като ДПС, "Демократична България" и ВМРО.


А без разтваряне на електоралното ветрило и мобилизация на нови прослойки, които да гласуват за нея, и най-добрите намерения на БСП ще си останат само в скучно написаните и неразбрани партийни документи.


Авторът е доцент по журналистика във ВТУ "Св. св. Кирил и Методий", експерт по политически комуникации.

Източник/ци: https://www.dnevnik.bg/analiz

Следвайте "Буднаера" в Телеграм

Ако този материал Ви харесва, помогнете ни да го популяризираме. Благодарим Ви!