Следвайте "Буднаера" в Телеграм
Емил Радев: Мониторингът за България е дискриминационен, покрили сме всички изисквания за Шенген – (апартаменти, къщи, офшорки, какво повече искат? Усвояваме неуморно)
Успяхме да извоюваме допълнителни 4 млрд. лв. за България в позицията на Европейския парламент за Многогодишната финансова рамка за периода 2021-2027, с което общата сума, която ЕП смята, че България трябва да получи, е 18 млрд. лв.
Емил Радев е кандидат за евродепутат от ГЕРБ, поставен под №8 в листата на партията.
Роден е на 26 март 1971 г. във Варна. Женен с едно дете. Владее немски руски и английски език.
Юрист, възпитаник на Икономическия университет във Варна. Докторант по Гражданско и семейно право към Нов български университет.
От 1999 г. е адвокат към Адвокатска колегия – Варна. Специалист в сферата на търговското, финансовото, административното, международно-частното и гражданското право.
С политика се занимава от 2007 г., когато е избран в Общинския съвет на Варна от листата на ГЕРБ.
През 2009 г. става депутат в 41-то Народно събрание от ГЕРБ във Варна, а през 2013 г. и в 42-то Народно събрание.
На изборите за Европейски парламент през 2014 г. е избран за евродепутат.
- Ако бъдете избран отново за евродепутат, какви ще бъдат следващите ви стъпки за преодоляване на двойните стандарти в ЕС?
- Последователен съм в работата си и се стремя да доведа до успешен край всяка кауза, с която съм се ангажирал. Поведох борба срещу двойните стандарти при храните и напитките и заедно с колегата Андрей Новаков извоювахме европейска програма на стойност 1,3 млн. евро и в интерес на потребителите. Обявих се и за по-високи санкции за нарушителите, но само общоевропейски контролен орган може да противодейства адекватно на нелоялните търговски практики на мултинационалните компании, затова усилията продължават. Крайната цел е ясна – да се защити здравето на 100 млн. граждани на Източна Европа, които заслужават същото високо качество на храните и напитките, каквото има в Западна Европа.
Като двоен стандарт определям и неприемането ни в Шенген, тъй като отдавна сме покрили всички изисквания. Намирам за дискриминационен и мониторингът за България. Крайно време е да бъде заменен с общоевропейски механизъм за демокрация и върховенство на закона. Оставам ангажиран с тези теми и занапред ще продължавам да търся консенсус и подкрепа за позицията на България, защото не трябва да допускаме Европа на две скорости.
- Съгласен ли сте, че в ЕС трябва да има минимална европейска заплата, базираща се върху процент от средната работна заплата на съответната страна?
- Минимална европейска работна заплата звучи малко заблуждаващо, тъй като си представяме как в целия Европейски съюз всички взимат една и съща минимална заплата. Не за това става въпрос обаче. Идеята е въвеждането на минимална заплата във всяка една държава-членка. Ние в България вече разполагаме с такава мярка.
Важно е, обаче, да имаме активни политики, които дават възможност на хората да се включат в пазара на труда възможно най-бързо, да имат работа и по този начин да получават заслужени доходи. В това отношение европейската солидарност е лост, от който трябва да продължим и занапред да се възползваме. Ключът към икономическия ръст и по-високите доходи, които всички очакват, е конкурентоспособния бизнес, а ЕС гарантира подкрепа за предприемачеството, за подобряване на инвестиционния климат. Нека не забравяме, че и обновяването на инфраструктурата, което ускорихме чрез европейските проекти, е стимул за развитие на бизнеса. В крайна сметка съвременната икономика е на колела.
- Как ще продължите битката за приемането на България в Шенген?
- България в Шенген е мисия възможна и аз ще продължа да се боря, за да стане реалност. Досега успях да извоювам включването на България в Европейската гранична и брегова охрана, в резултат на което получихме техническа подкрепа от новата агенция в разгара на бежанската криза и в момента натискът по българо-турската граница е почти нулев. Гарантирах подкрепа в ЕП за включването на България във всички информационни системи и системи за сигурност, като Шенгенската информационна система, Визовата информационна система, системата Вход/изход. Иначе казано, ние прилагаме изцяло европейското законодателство за границите и сме де факто част от Шенген.
Надявам се, че неколцината държави-членки, които се противопоставят на нашето приемане, ще се убедят в готовността на страната ни чрез доброто практическо сътрудничество в сферата на сигурността.
Факт е, че вече сме доказали, че пазим много добре външната европейска граница и това се признава от всички европейски партньори. Аз от своя страна ще продължа да отстоявам позицията, че България трябва в най-кратки срокове да стане част от Шенген. Постигнахме категоричната подкрепа на Европейския парламент, а и на Европейската комисия.
- А срещу ограниченията от пакета „Мобилност“?
- За съжаление, по време на гласуването на пакета „Мобилност“ в пленарна зала не надделяха диалогът и консенсусът, а силовият подход. Ние - българските евродепутати работихме обединено, използвайки абсолютно всички процедурни възможности, за да отложим гласуването след изборите. Целта беше спокойно да се обсъдят предложенията, да се проведат допълнителни консултации, така че да постигнем наистина балансирани решения в интерес на всички. Заради няколко гласа обаче този план не се осъществи. Ясно се видя и голямото разделение между различните държави в ЕС.
Нека бъда ясен - реформи са нужни, но не и чрез прокарването на протекционизъм, скрит под формата на социални права.
Това, което предстои след изборите, са преговори между Европейския парламент, Съвета и Комисията. Съставът на Парламента може да окаже влияние върху преговорите, така че в важно как хората ще гласуват, защото борбата продължава.
Естествено, ако крайният резултат не удовлетворява България, ние винаги можем да се противопоставим на приемането на пакета и страната ни дори може да заведе дело в Съда на ЕС, но се надявам, че в рамките на тристранните преговори българската позиция ще бъде защитена.
- В кои сфери ще бъдат насочени тези 4 млрд. евросредства, които България извоюва допълнително в сравнение с предишния програмен период?
- Нека първо направя едно уточнение - успяхме да извоюваме допълнителни 4 млрд. лв. за България в позицията на Европейския парламент за Многогодишната финансова рамка за периода 2021-2027, с което общата сума, която ЕП смята, че България трябва да получи, е 18 млрд. лв. Предстоят т. нар. тристранни преговори със Съвета и Европейската комисия, които ще започнат след изборите. Постигнахме огромна крачка напред, но пътят все още не е извървян докрай. За да защитим този рекорден за страната ни бюджет, е важно да съхраним доверието, което България си е спечелила, да запазим европейския си курс на развитие и своя силен глас в Европа. Вотът на 26 май ще има своето решаващо значение.
Европарите ще открият нови възможности за обновяване на инфраструктура, за регионално развитие, грижа за околна среда, подкрепа за бизнеса, обучение на младите хора, сигурност и защита на границите.
Убеден съм, че хората ще продължават да виждат положителните резултати, които постига правителството на премиера Борисов с помощта на европейското финансиране.
Следвайте "Буднаера" в Телеграм
Ако този материал Ви харесва, помогнете ни да го популяризираме. Благодарим Ви!