Следвайте "Буднаера" в Телеграм
На старта на кампанията: ледът се пука във всички посоки
Александър МАРИНОВ
Началото на предизборната кампания за европарламента като че ли напомня до болка (в буквалния смисъл) електоралните мелета от последните години. Празни приказки, взаимни обвинения, черен пиар с компромати (верни и лъжливи) и готови на всичко медии, набираща скорост подготовка за всевъзможни измами и манипулации.
Но има няколко нови особености, които заслужават внимание. Не толкова заради отражението им върху резултатите от тези избори, а защото сочат за отприщването на тенденции, които назряваха отдавна. Както възкликва безсмъртният герой на Илф и Петров: „Ледът се пука, господа съдебни заседатели!”
Българското общество – което би трябвало да играе ролята на съдебно жури от най-висока инстанция – усеща и реагира инстинктивно на назряващите промени. Най-очевидното доказателство се изразява в едно уникално за последните 10 години обстоятелство – ГЕРБ влиза в кампанията като втора политическа сила. Това се регистрира от всички нормални социологически агенции, дори от известните като приближени до управляващите. Нещо подобно се наблюдаваше в началото на кампанията за предсрочните парламентарни избори през 2017-а, но тогава данните бяха доста противоречиви и неустойчиви. Причината бе, че мнозинството от българите все още не бяха решили в каква посока да обърнат палеца, решаващ съдбата на ГЕРБ. Днес картината изглежда доста по-ясна – за партията на Борисов няма да има пощада.
Това съвсем не означава, че хегемонът на управлението задължително и от само себе си ще загуби евроизборите. В последните месеци ГЕРБ консумира главно пасивите от собствените си пороци и грешки, но не е изключено да получи (не)очаквана помощ заради грешките на основния си опонент (за това малко по-нататък). Като цяло обаче тенденцията кристализира и набира инерция и много трудно може да бъде спряна в сегашната ситуация от сегашните актьори. Както сполучливо се изрази един социолог, кампания с лице Цветан Цветанов е обречена, независимо на какви обороти върти прословутата предизборна машина на управляващите. Със сигурност можем да прибавим състава на листата, в който се открояват фамилии като Габриел и Майдел, и поредния герберски бисер на „тъпота с взлом” – изплагиатствания слоган на кампанията. В това нелепо завръщане към делата на късното НДСВ може би има някаква символика – по всичко личи, че ГЕРБ тръгва към вече познатия епилог на царската партия.
И така, ГЕРБ влизат в кампанията в лоша кондиция, в състояние на ступор и неадекватност, в атмосфера на вече неприкриван обществен негативизъм. Последното е много лош знак за Борисов и Ко. Един от най-важните инструменти на политическото господство на тази партия (освен клиентелизма) бе страхът – ако не в друг смисъл, то поне страхът на повечето обикновени хора да изразяват на глас какво мислят за ГЕРБ. Машината за страх все още не е демонтирана, особено в по-малките населени места, но ефективността й пада. И, което е още по-лошо за управляващите, на мястото на страха идва ярост и жажда за отмъщение. Това ще придаде важен нюанс на гласуването, тъй като ще активизира наказателния вот срещу набелязания „обществен враг №1”. До неотдавна някои анализатори все още смятаха, че разкритията за злоупотреби с власт и ответните компроматни удари ще отвратят хората и ще доведат до апатия и много ниско участие. Но, ако не се случи нещо непредвидимо, ефектът ще е точно обратният.
Положението на ГЕРБ се влошава още повече и защото няма никаква странична опора. Партньорската „малка” коалиция не само е раздирана от противоречия, но и направи фаталната глупост да иде на избори, разделена на три. По всичко личи, че от трите крилца на патриотите до евродепутатски мандат има някакъв шанс да додрапа единствено ВМРО, и то ако през следващите 30 дни и те не бъдат пометени от вълната на публичните разкрития. Това не само ще намали политическата стойност на националистическото съдружие, а и ще изостри до крайност разправата между тях – все пак, някой трябва да бъде посочен пред електората като виновник за провала.
В тази изходна ситуация всичко би трябвало да се нарежда по прекрасен начин за основната опозиционна сила – БСП. Но не би. След безсмислено продължителния и ненужно остър спор за подреждането на листата, социалистите не само не спряха с междуособиците, а обратното – готвят се да направят невероятното, като влязат във вътрешнопартийна война точно по време на предизборната кампания. Наистина, всички в един глас се кълнат, че споровете са останали в миналото и сега е време за сплотяване, но делата са в противоположната посока. Колкото и да е парадоксално, в момента лагерите в БСП (макар и не в еднаква степен) правят това, в което обвиняват ГЕРБ. Засипват ни с инсинуации и компромати, разпространявани чрез възможно най-отвратителните информационни пошенски кутии, закани за политическа разправа, елементарни издайничества, демонстративно оскърбително отношение към вътрешнопартийните опоненти, разчистване на стари лични сметки - и всичко това не в навечерието на съдбоносен партиен конгрес, а пред решаващи избори. Не броим активната подготовка за масово преференциално гласуване, което само по себе си не е лошо, но ако бе предназначено да привлече периферния електорат, а не да насъсква една срещу друга отделни части от партията. Някакво оптимизиране на подредбата е полезно и вероятно необходимо, но сега на практика нито един участник в червената листа не може да е сигурен кое място ще му отреди лотарията на гласуването.
Дори да не предизвика пряко загуба на евроизборите, това „пропукване на леда” при БСП може да има фатални последици за по-нататъшните, още по-важни политически процеси в страната. Защото, както е тръгнало, „нощта на дългите ножове” в партията ще започне още в нощта срещу 27-и май, и то – колкото и да е нелепо – независимо от изборните резултати.
В това пързаляне по тънкия и пропукващ се лед засега най-добре стоят ДПС (полагащо титанични усилия за консолидиране) и правещата пореден опит за възкръсване традиционна „градска” десница. Техните сметки обаче изхождат от противоположни предпоставки, затова трудно могат да се осъществят едновременно.
ДПС би имало най-добри шансове при ниска избирателна активност, поради което стои настрана от изострящата се обществена дискусия за фрапиращите мащаби на злоупотребата с власт и необходимите мерки срещу тях. А това няма да им донесе ползи, особено ако се надигне силен наказателен вот. При „Демократична България” нещата стоят по обратния начин – те са в основата на кампанията за разобличения и разчитат по този начин да си върнат част от десните избиратели, прехвърлили се към ГЕРБ или демотивирани да гласуват от недомислиците на десницата на предишни избори. В известен смисъл, макар и по различни причини, тактическите интереси на БСП и десницата в момента съвпадат, което дава шансове, но и поражда уязвимости от разнообразен характер.
Истинската битка на тези избори – в степен, непозната досега – ще бъде дали (с всички възможни средства) да се мотивират или демотивират за участие гражданите. А самото наличие на такава дилема показва, че дискусията за резултатите от 30-годишния демократичен преход би трябвало тепърва да започне.
Източник/ци: http://www.banker.bg/
Следвайте "Буднаера" в Телеграм
Ако този материал Ви харесва, помогнете ни да го популяризираме. Благодарим Ви!