Следвайте "Буднаера" в Телеграм
Единствено по бедните страни от Източна Европа продължават да изповядват про европейска ориентация, за да не изпуснат ЕС като източник на евро субсидиите за "елита" и като пазар на труда за "мат'ряла"...*
Адв. Владимир Шейтанов: Европейският политически пожар
Адв. Владимир ШЕЙТАНОВ
ЕВРОПЕЙСКИЯТ ПОЛИТИЧЕСКИ ПОЖАР – част 1
Пожарът в Нотр Дам (Парижката Света Богородица) на 15.04.2019 г. озари европейската политика по феноменален начин. Броени дни преди Католическия Великден пламна 800-годишната светиня на Християнска Франция. Бе осквернен най-светлия християнски празник. По небрежност? Случайно? След серията атентати срещу християнски църкви в Косово, Франция и Германия?
Още от ученическите ми години Нотр Дам олицетворяваше за нас, учениците във Френската гимназия в София съкровеното тайнство на френската цивилизованост. За нас Нотр Дам беше Франция и Франция беше Нотр Дам. Това е кодирано в мирогледа на десетки хиляди възпитаници на френските гимназии в България.
Не ми е необходима никаква компетентност по противопожарна безопасност, за да отхвърля моментално версиите за битов инцидент в навечерието на Католическия Великден. За мен това бе палеж, при това квалифицираният състав на престъплението по чл.330, ал.2 от НК. В нравствен смисъл той е дори нещо повече - престъпление срещу духовността на Европа.
Едно символно престъпление, извършено на важна за християнството дата.
Чрез езика на символите и знаменията, някой сякаш ни казва, че дори втората икономика в Европа не е в състояние да опази от посегателства своето материално и духовно наследство. И това се случи 41 дни преди решителните избори за бъдещето на ЕС.
Оттук въпросите са безбройни. Какви са предизвикателствата пред ЕС в областта на мира, сигурността, борбата срещу международния тероризъм? В състояние ли е ЕС да намери решения? Как се управляват ресурсите за сигурност на най-голямата икономическа и търговска общност в света?
Нека пожарникарите да изяснят своята част от казуса.
Но за дипломатите, симптоматиката е ясна: дестабилизиране на международния ред чрез противопоставяне на цивилизациите. В лоното на международния тероризъм се е обособил отделен клон с изключителна взривна сила - религиозен тероризъм.
Наскоро, външнополитическият анализатор Симеон Николов постави пръст в раната, като запита: „На какво стана символ този пожар? Може би на упадъка на християнска Европа и нейните грешни политики. Защо се приспособяваме към пълзящата в Европа ислямизация, загърбвайки християнските църкви и идентичност, култура и традиции?“ (Симеон Николов: Как да дешифрираме поуките от пожара в катедралата Нотр Дам, ЕПИЦЕНТЪР, 19.04.2019г.).
Проблематиката не е нова. Периодът на нейното публично отразяване е рамково белязан от две знакови монографични изследвания: Сблъсъкът на цивилизациите и преобразуването на световния ред, Самюел Хънтингтън (1996) и Диалогът на между цивилизациите, Световният и българският преход, Александър Лилов (2004). Между двете дати излезе огромно количество литература за съвместното съществуване и взаимното влияние между основните религиозно-духовни общности в света. Темата не мина незабелязано и за специални служби на най-големите държави в света. Религиозният тероризъм от години е израсъл до нивото на геополитически фактор.
Пожарът в катедралата Нотр Дам от април 2019 г. болезнено напомня за изводите на двамата толкова различни автори, формирани при различни политически и икономически реалности, но дошли до едни и същи тревожни заключения.
Цитираните от Симеон Николов данни за нападения и поругаването на християнските религиозни обекти в Германия, Франция, и другаде, са потресаващи. Те илюстрират стряскащия извод на автора: води се война срещу християнството, а европейските лидери реагират както след атентатите – с цветя и с оптимистични декларации, че не ни е страх. В интерес на обективността, бих допълнил че в редица случаи войната е започната от страни от християнската общност.
Западни анализатори също достигат до интересни изводи, за въздействието на държавната политика върху междурелигиозните отношения в обществото(Global Uptick in Government Restrictions on Religion 2016, Pew Research Center, June 2018).
Междурелигиозните конфликти в Европа се наслагват върху други дезинтеграционни процеси в ЕС. Логически, редицата се оглавява от британския БРЕКЗИТ. Зароден някъде в дълбочината на британските икономически интереси, БРЕКЗИТ днес олицетворява намаляващата привлекателност на ЕС за страните-членки и дълбокото усещане, че членството в ЕС се разминава с националните интереси на националната държава.
Независимо от крайния резултат, в последна сметка БРЕКЗИТ ще остане завинаги в историята на ЕС като признание на недостатъците на ЕС да реши по хармоничен и солидарен начин проблемите на отделните страни-членки. И това не е популизъм, нито анти-европеизъм, а здравословен реализъм на всеки обективен анализатор.
Противоречията между „стара Европа“ и новите страни-членки, и най-вече на Вишеградската четворка, отдавна преминаха границата на чисто институционалната проблематика. Очертаха се същностни различия между финансовите и икономическите интереси на отделни групи страни, както и техните възможности да изпълняват общите стандарти на европейско членство.
Между двете групи легна плътната сянка на миграцията, като механизъм за решаване на проблема с недостига на работна ръка за Германия, и заплаха за етническата и религиозна идентичност, за бреме за икономиката и бюджета на Унгария, Словакия и Полша и др..
Разходите за поемане на мигрантската вълна станаха сериозен препъни-камък пред една обща съгласувана политика на ЕС по въпросите на миграцията. Следващата ябълка на раздора между Германия от една страна, Италия, Гърция, Испания и др. е бюджетната политика и механизмите за финансиране на кризисната икономика. Различното икономическо равнище на развитие на отделните европейски държави създава фундаментални противоречия в методологията на преодоляване на кризата и решаване въпросите на дълга, бюджетния дефицит, инфлацията, и др.
Независимо от бодрите лозунги, европейските държави не са в състояние да приемат и подържат единна фискална и валутна политика, емисионна дисциплина, политиката на финансиране на отделни развиващи се отрасли на икономиката. Намирайки се на различно икономическо ниво, европейските икономики не могат да се финансират по един-единствен унифициран модел. По-слабите икономики се нуждаят от по-либерален начин на финансиране, по-свободна фискална политика, докато по-силните икономики могат да се задоволят с по-рестриктивна форма на финансиране, обвързано с определени икономически показатели.
Израз на структурните и концептуалните проблеми на ЕС беше бялата книга на Жан-Клод Юнкер от 2018 г., с известните 5 пътя на развитие на общността. Тя бе опит за обозначаване на зависимостта между същностните икономически противоречия в ЕС и институционалните решения.
В последствие, предложенията от Бялата книга бяха почти забравени и на тяхно място се появиха предложенията на Германия-Франция, Вишеградската четворка, Италия и Полша, Манифестът на френския президент Макрон като самостоятелно предложение. Брекзит и договорът на Великобритания с ЕС се оформи като отделно самостоятелно предложение за решение, чрез регулирано напускане на ЕС. Корпоративна Европа предложи свои собствени проекти за развитие на индустрията на ЕС, като „Плана от 10 точки на европейските работодатели от СЕЕМЕТ.
За състоянието на интеграционните процеси в ЕС свидетелства подемът на националистическите настроения в полза на национални решения на общите проблеми, чието политическо представителство става все по-осезаемо в Германия, Франция, Италия, Австрия и др. Единствено по-бедните страни от Източна Европа продължават да изповядват една силно изразена про-европейска политическа ориентация, поради липса на други политически алтернативи и представата, че те ще загубят ЕС като източник на евро-субсидиите и като пазар на труда.
Днес европейската политика в буквалния смисъл на думата се разтриса от тектонични трусове с неясен период на затихване. В такава ситуация ще се проведат изборите за Европарламент на 26 май 2019г., които много наблюдатели определят като съдбоносни за бъдещето на ЕС.
Според мен, въпреки очертаващите се политически размествания, тези избори няма до доведат до някакви дълбоки качествени промени в управлението и институционалната рамка на ЕС. Причината е липсата на съществени икономически размествания в обществената структура на повечето страни от ЕС. Няма всеобща дълбока икономическа криза, която да изведе на повърхността общи интереси от дълбоки институционални промени. Процесите на дезинтеграция ще продължат и след изборите, въпреки опитите за тяхното спиране от различни източници и икономически кръгове.
Основната причина за това е, че икономическите различия между отделните страни-членки не могат да бъдат преодолени чрез досега съществуващите кохезионни механизми. Тяхната неефективност се предпоставя от присвояването на кохезионните средства на ЕС от съсловни кръгове, възползващите от привилегировани връзки с управленски структури. Това води до социално разслоение на европейските общества, особено забележимо в Източна Европа, и до корумпиране на властта.
От друга страна, ЕС до този момент показва неспособност за успешно участие в конкуренцията между основните геостратегически центрове в света. Причините са както икономически, така и институционални и регулативни. В сегашния си институционален вид ЕС не може да се съревновава по ефективност с управленската кохезионност на националните държави. Особено осезаемо се чувстват неразвитостта в областта на отбраната и сигурността, на външната политика, инвестициите и технологиите. Поради това, ЕС не е равностоен партньор на глобалните сили като САЩ, Китай и Русия и няма единна политика в тези сфери. ЕС не само не намалява зависимостта си от САЩ в областта на сигурността и отбраната, но и продължава да разширява тяхното военно присъствие на своя територия.
Така, ЕС се отдалечава от създаването на собствена европейска отбрана. Увеличава се риска от въвличане във военен конфликт, с участието на ЕС, заради чужди икономически и геостратегически интереси. Причината за тази зависимост разбира се е финансова и икономическа и произтича от обвързаността на икономиката и финансите на европейските държави с тези на САЩ, което е съществен дебалансиращ фактор в европейската политика.
ЕС изостава и в конкуренцията в областта на дигитализацията, изкуствения интелект, високите технологии, фундаменталната и приложните науки. Европейската икономика днес не е в състояние да се конкурира с водещите икономики в света. В своето сегашно състояние, тя не е в състояние да осигури социалната държава като модел за социално-икономическо развитие. В навечерието на евроизборите, европейската секторна работодателска организация СЕЕМЕТ представи пред широката публика своя План от 10 точки, за конкурентоспособна индустрия, като да направи Социална Европа устойчива.
В няколко случая, ЕС или отделни негови членове, бяха дестабилизирани, но и допринесоха за дестабилизиране на международните отношения. Дестабилизиращата роля на някои европейски страни бе тяхното участие във войната в Либия, Сирия и Украйна, както и чрез подкрепата за ударите на НАТО срещу бивша Югославия.
ЕС бе дестабилизарана от войната на мигрантите и пренасяна на войната на международния тероризъм на нейна територия.
Нестабилността днес има вече много европейски адреси. Бяха атакувани редица знакови обекти в столиците на различни европейски страни - Лондон, Берлин, Париж, Брюксел, Мадрид. Заплахите с терористичен характер се допълват от заплахи, породени от нарастващото социално недоволство – жълтите жилетки във Франция, екологичните маршове в Белгия, надигането на крайно десни настроения. Подпалването на банки, магазини, ресторанти и др. обекти на градската инфраструктура в най-големите градове на Франция напомнят за подпалена национална идентичност. Стигна се до оскверняване и подпалване на църкви и духовни храмове, до убийства на духовници на входа на църквите. Опасно често започна да гори материалната и духовна култура във Франция и други страни от „стара Европа“.
Гори идеята за европейска солидарност, пример за което е пакета "Мобилност“ или двустранния договор между Франция и Германия от януари 2019г. Появиха се първият кандидат за напускане на ЕС и неговият пример заплашва да се превърне в опасен прецедент. Всичко това подкопава политическа стабилност.
Институционалните и концептуални промени в ЕС трудно могат да се реализират в ситуация на нестабилност, неяснота, волатилност, социални трусове.
Този анализ напоследък печели все по-голяма политическа територия. Твърденията, че той е израз на евроскептицизъм имат концептуално-идейна основа. На концептуално ниво, анализаторите на проблемите в ЕС се щамповат като глобалисти, евроскептици, националисти.
Идеолозите, които доведоха ЕС до днешното проблематично състояние, и подпалиха огъня на едно масово неудовлетворение в европейските общества, поведоха идеологическа война срещу обективната действителност. Целта е запазване на властови позиции и възможности, запазване на статуквото, срещу всеки глас на несъгласие, недоволство, всеки глас който оспорва тези властови позиции.
На този фон, отново със значително закъснение, започна предизборната кампания на партиите в България за участие в европейските избори, насрочени за 26.05.2019г. с указ на Президента от 19.03.2019г.
До участие в изборите бяха допуснати 27 регистрирани участника: 8 коалиции, 13 политически партии и 6 независими кандидати. Това е картина на фрагментиране на избирателния корпус.Подобно състояние освен че е огледало на обществото, ще има и съвсем конкретни политически последици на изборите.
Следва с продължение…
Б.Р. Статията отразява личното мнение на автора и не ангажира никаква институция
* Заглавието е деликатна интерпретация на незадоволимите чувства на бедните европейци към джоба на богатите ;)
Източник/ци: http://epicenter.bg/article/Adv--Vladimir-Sheytanov-/181173/11/0
Следвайте "Буднаера" в Телеграм
Ако този материал Ви харесва, помогнете ни да го популяризираме. Благодарим Ви!