Следвайте "Буднаера" в Телеграм
Навършват се 143 години от Априлското въстание - Великата българска революция!
Навършват се 143 години от Априлското въстание.
Априлското въстание избухва на 20 април стар стил (1 май нов стил) 1876 г. в Копривщица и е организирано от Българския революционен централен комитет.
Въстанието избухва предсрочно на 20 април заради предателство на един от присъстващите депутати на Оборищенското събрание, местните турски власти научават за взетите решения и предприемат незабавни контрадействия.
Подготовката на въстанието е осуетена от османските власти.
От 95 въстанали села и градчета във въстанието участват едва около 10 000 мъже, въоръжени с огнестрелно оръжие.
На 19 април една конна полицейска група от Пловдив, предвождана от Неджиб ага, пристига в Копривщица, за да арестува ръководителите на местния революционен комитет.
За да предотврати тази акция, Т. Каблешков заедно със своите другари нападат конака, където се е установила турската полицейска част. При завързалата се престрелка част от турските заптиета са убити, а други, начело с Неджиб ага, успяват да се измъкнат и избягат.
Веднага след извършеното нападение Т. Каблешков изпраща до Панагюрище, където се намират ръководителите на IV революционен окръг, и до други места бързо писмо, с което приканва всички българи към повсеместен бунт.
Понеже е подписано символично с кръвта на едно от убитите заптиета, то придобива известност като “Кървавото писмо”.
Веднага след получаването на писмото в Панагюрище Бенковски обявява въстанието. Създава се Военен съвет, или т.нар. Привременно правителство, което става главен орган на революционната власт в IV революционен окръг. На него се възлага както ръководството на военните дела, така и осъществяването на новата гражданска власт в града.
Той изпраща чета начело със стотника Ив. Парпулов - Орчо войвода, която да подпомогне въстаниците в Стрелча и осигури връзката между Панагюрище и Копривщица.
Веднага след обявяването на въстанието П. Волов и Икономов се отправят към североизточните райони на окръга, а Бенковски, който междувременно организира своя конна дружина, т. нар. “Хвърковата чета”, се насочва към средногорските села Мечка, Поибрене, Мухово и др. и вдига населението на въстание.
Съгласно източници, причините за неуспеха на Априлското въстание могат да се обобщят по следния начин:
1. Липса на класа, която като авангард и лидер да организира и ръководи въстанието. Макар че едрата буржоазия била заинтересована от успешния резултат на националната революция, определена част от нея и чорбаджиите е спъвала подготовката, организацита и провеждането на въстанието и е изиграла дори контрареволюционна роля.
2. Няколкократно числено превъзходство на противника и неравни сражения на въстанниците. Прибързаното обявяване на въстанието, подготвеността на османските власти за евентуален бунт след Старозагорския опит за въстание и след Босненско-Херцеговинското въстание, крайно недостатъчното снабдяване с оръжия и не на последно място неопитността на апостолите, тяхната несъгласуваност и пълната липса на международна заинтересованост обясняват бързият му и кървав край.
3. Голяма разлика в количеството и качеството на въоръжението. Противника разполагал с модерни дългобойни пушки „Винчестери”, нови круповски оръдия. Въстанниците се противопоставят със стари кремъклийски пушки, шишанета, ножове, саби, ятагни изковани от коси, брадви.... Вместо куршуми завиват фишеци, които по време на дъжд се мокрят и отказват да стрелят. Използват стари или набързо изковани саби и ятагани, ножове, чифтета, пищови, артилерия състояща се от черешови топчета, които още при първите изстрели се разцепвали. Малко резултатни са били усилията на комитета в Гюргево да достави модерно оръжие. Не били изпълнени указанията за завладяване на турски складове с оръжие и боеприпаси.
4. Неедновременното обявяване на въстанието в четирите революцинни окръзи, поради предателство и преждевременното избухване спрямо предварително обявения общ срок – 1 май 1876 г. Това попречило на добрата съгласуваност, координация и взаимодействие между ръководставата при действията на въстанниците. в отделните революционни окръзи.
5. Недостатъчна материална обезпеченост и военна подготовка на участниците в сраженията.Малко са били военните ръководители с военно образование и боен опит.
6. Погрешна тактика. Вместо масово въоръжено въстание в много места е възприета тактика на отбрана с чети извън населените места с цел да се предпазят селищата от опожаряване и опустошаване.
7. Наличието на компактно турско население по българските земи. От всички балкански страни османският деспотизъм се чуствал най-тежко в България. Българските рволюционери и водачи на въстанието провеждали своята организационна работа под постоянна заплаха да бъдат разкрити от турските власти или заподозрени от местните власти и подкрепящото ги мюсюлманско население.
8. Крайно недостатъчна и кратка подготовка. Гюргевският комитет бързал с обявявнето на въстанието, тъй като е искал да използва обстоятелството, че турските въоръжени сили са съсредоточени в Сърбия във връзка с въстанието в Босна и Херцеговина..
Конфликтът между Сърбия и Турция, обаче избухнал по-късно и Българите е трябвало сами да се борят с противника. Най-добра подготовка и организиране на въстанието е извършена в райони и селища в които не е имало много турско население и съредоточени сили на противника, като Клисура Панагюрище, Копривщица. Батак и др. 9. Съществена роля изиграло и английското правителство подкрепящо Османската империя. Освен това, макар и косвена подръжка за Високата Порта имало и от страна на някои други велики сили.
Независимо от това въстанието имало народен общобългарски характер, макар че не са обхванати всички райони в Българско. Масов характер то е имало на много места в Пловдивския и Търновския революционни окръзи. Априлското въстание е върхът на изява на национално освободителното движение в Българско. То имало характер на буржоазно демократична революция.
Въстанието е потушено с присъщата на мюсюлманите Османлии прословути варварства, жестокост и терор.
За около един месец от 20 април до 20 май 1876 г. въстанието е потушено навсякъде по Българско.
Съгласно източници срещу въстанниците е била противопостваена армия от 20 000 редовен аскер и над 100 000 добре въоръжени башибузуци. Според „ свещенния” мюсюлмански закон, след като се ограбят и обезчестят въстаналите, накрая се избиват и изколват, а къщите им се опожаряват и разрушават.
Опожарени са 80 селища, 200 са ограбени.
Османлиите ограбват много училища, черкви, манастири.
Загиват и изчезват около 30 000 души, 3000 деца остават сираци. Създадените след потушаване на въстанието анкетни комисии не са регистрирали нито една турска жена и дете убити.
Голяма част от водачите на въстанието са избесени, малка част от тях доживяват до Освобождението.
За големи „заслуги” към Империята при потушаването на въстанието султанът награждава с ордени и издигане на високи постове прославилите със своите „бойни подвизи”, изпълнени с жестокости, варварство и мъчения главорези; Тусун бей действащ срещу въстанниците от Клисура, Хафъз паша в Търновски революционен окръг срещу героите от Епопеята в Дряновския манастир, Ахмед паша Барутанлията изклал батачани и др.
Много от водачите и организаторите на въстанието (като Цанко Дюстабанов, Г.Бенковски и др.) не са очаквали предварително успех на бунта срещу една огромна империя разпростряла властта си на три континента.
Целта и резултата от въстанието най-добре е оценена от Г. Бенковски.
Когато на 2 май 1876 г. при изгрев Слънце той видял горящото Панагюрище от връх Лесичец, за да не се подаде на униние от страшната и грозна гледка и за да не допусне отрицателно разочароващо въздействие върху следващите го другари въстанници, той изрича известните пророчески думи; „Моята цел е постигната. В сърцето на тиранина аз отворих такава люта рана, която никога не ще заздравее; вече никой няма да може да спре Русия да освободи България-нека тя да заповяда!”.
Извършените от османлиите варварски жестокости в Българско бързо станали известни на цяла Европа, чрез информации от дипломатическите предстваителства и чрез публикации в различни авторитетни вестници.
Прогресивната демократична общественост в страни като Англия, Франция, Италия, Чехия, Румъния и Русия излязла на улицата да изрази гневно своя протест срещу зверствата на Османлиите.
За варварските кланета, мъчения и разправа с българите на митинги говорят политици, известни журналисти, бележити поети и писатели, дейци на науката и културата, общественици и др. Дори в самата Англия, чието правителство е най-сигурния подържник на Османската империя в парламента постъпват петиции на протест и негодувание срещу Портата. Съгласно източници в над 200 европейски вестници и списания се публикуват над 3000 писма, документи, дописки и др. разобличаващи действията на Портата при потушаване на въстанието.
Създават се чуждестранни анкетни комисии с цел да разследват на място изтъпленията на османските турци. Портата е направила опит да защити своя престиж, изпращайки свои анкетъори със задача да оправдаят турските жестокости, но и самите те се натъкнали на много и силно разобличаващи империята факти.
Всички чуждестранни анкетни комисии потвърдили съобщенията и разкрили нови факти свързани с извършените кланета, опожарявания, обири, отвличания на млади жени, девойки и деца.
Известният кореспондент на вестник ”Дейли експрес” Макгахан започнал да публикува резултатите от разследванията на международната анкетна комисия при цялостната му обиколка в Българско, заедно с управляващия руското послство в Одрин княз А. Церетелев и Юджин Скайлер –генерален консул на американското посолство в Цариград, кореспондента на немски вестник К.Шнайдер и българския преводач П. Димитров. Потресен от видяното Макгахан пише;” Има неща твърде ужасни, за да позволят каквото и да е спокойно разследване; неща толкова позорни, че окото отказва да ги гледа, умът да ги обсъжда”.
Страшна и покъртителна е била гледката, която те са видяли в Батак и много други места; „Навред ужаси, ужаси и само ужаси”- заключава очевидецът Макгахан. Повече от 500 резолюции в подкрепа на българския народ били гласувани в Англия, събирали се помощи. Протестни движения имало и във Франция.
Гениалният френски писател Виктор Юго с прозорлив далечен поглед в бъдещето заявява; „ Диваците, които вършат злодеяния са страшни, а цивилизациите, които ги оставят да вършат тия злодеяния са грозни.... Трябва да се тури край на империите, които убиват, да обуздаем фанатизма и деспотизма. Стига войни, убийства и кланета”.
Италианската прогресивна общественост на митинги в защита на изстрадалия български народ също е изразила своето съчувствие. Националният водач и герой на Италия Джузепе Гарибалди в писмо от 10 октомври 1876 г. до българските емигранти в Букурещ съчувствно пише; ”Италианският народ има към вашия народ симпатии, заслужени поради неговите злощастия и неговия героизъм. Аз скърбя, че не мога лично да участвам във ващите боеве. Пожелавам Ви постоянство в светата ваша мисия”.
Априлското въстание има отзвук и в Германия, САЩ, Белгия, Швейцария, Испания, Полша, дори и в Австро унгария, раздирана от остри вътрешни и външни прблеми, където са осъдени позорните действия на Портата. Голям интерес в Австроунгария предизвикали действията на Ботевата чета използвала кораба ”Радецки” при техния въоръжен поход в Българско. Балканските народи били силно заинтересовани от отслабването на Османската империя. Много сръбски, харватски, черногорски и др. вестници, въпреки особеното си отношение към българските чети също изразили своето положително отношение към национално освободителните борби на българския народ.
Най-силно движение в защита на многострадалния български народ се организира и разраства в Русия. Начело на това движение застават известни големи писатели на ХIХ век, като Л.Н. Толстой, И.С. Тургенев, Ф.Д. Достоевски., В.М.Гаршин, В.И Немирович- Данченко и др., бележити учени като Д.И.Менделеев, И.С.Сеченов, И.Мечников и др., изявени художници, скулптури и др.
Достоевски с възмущение отбелязва; ”Това не е шайка от разбойници, появили се случайно във времето на смута и безпорядъка на войната. Не, тук има система, това е методът на войната на огромната империя. Разбойниците действат по заповед, по разпореждането на министрите, на управниците, на държавата и на самия султан”.
Прогресивното списание ”Дело „ открито зявява; ”Ако пред нас се постави дилемата; война или ново поробване на славяните, ново повторение на това българско клане, от което потрепера сърцето на целия цивилизован свят, то ние от цялата си душа, ненавиждаща пошлия шовинизъм, без колебание ще кажем; да война!”
Година по-късно Русия реализира тази своя свещена освободителна мисия. Вълни от протести срещу зверствата на Османлиите залели и Украйна, Армения, Грузия...
Въоръжените национално освободителни движения на Балканите в периода 1875-1876 г. особено Априлското въстание в Българско силно изострило кризата в Османската империя и поставило на дневен ред пред европейската политика разрещаването на крайно назрелия вече т.н. Източен въпрос.
Това създава благоприятни условия за подготовка на война, предпоставка за която са както протестите на Европейската демократична общественост, така и правото на българския народ да извоюва своята свобода и национална независимост.
Макар и мълчаливо Великите сили признават това право българите.
В резултат на активна дипломация и натиск от страна на Русия и в подкрепа на исканията на бългаската делегация (основно от Драган Цанков и Марко Балабанов) пред Европа, чрез изработения от нея меморандум за автономност на България и народно правителство, се достига през декември 1876 г до Цариградската конференция. На тази конференция с цел да се „избегне автономията пред вратите на Цариград, България се разделя на две провинции”
Всичко това подтиква Русия да се намеси със силата на оръжието и да извърши онова, за което българите се надяваха, започнаха с Априлското въстание и не можаха успешно да завършат, но ускориха събитията и възкресиха надеждите..
Само след една година през пролетта на 1877г. избухна десетата поред руско-турска война, за решаване на Източната криза, война която въпреки несправедливите решения по вина на западните велики сили и най-вече на Англия, за българите се оказва Освободителна.
Източник/ци: http://epicenter.bg/article/Navarshvat-se-143-godini-ot-Aprilskoto-vastanie/180701/2/0
Следвайте "Буднаера" в Телеграм
Ако този материал Ви харесва, помогнете ни да го популяризираме. Благодарим Ви!