Следвайте "Буднаера" в Телеграм

България се топи със 136 души на ден (Обзор)

24chasa.bg, Христо Николов

Младите раждат, но въпреки това вече сме под 7 милиона

През 2018 г. населението на България е намаляло с 49 995 души, което прави по 136 човека на ден.

Кърджали е единствената област у нас освен София-град, в която има прираст на населението през 2018 г. в сравнение с предната година. СНИМКА: Ненко Станев

“Към 31 декември 2018 г., докогато са официалните ни данни, сме стигнали 7 000 039 души. Но имайки предвид демографските процеси, със сигурност можем да кажем, че към днешна дата вече сме под 7 милиона”, каза в петък шефката на дирекция “Демографска и социална статистика” в НСИ Магдалена Костова.

Намалението на българското население се дължи най-вече на сравнително ниската раждаемост и високата смъртност, която е рекордна за ЕС. Емигрирането вече почти не играе роля, защото през 2018 г. страната е била напусната от 33 225 души, но за същото време от чужбина у нас са се върнали или са получили българско гражданство 29 559 души. Т.е. на миграцията се дължи

намаление на

населението с

едва 3666

човека

По принцип напускащите и пристигащите за постоянно в България хора са почти на една и съща възраст – най-много от тях са в активната между 20 и 39 години. Любопитното е, че сред хората, които се заселват у нас, най-висок е делът на тези, които идват от Турция - 29,9%.

Следват хората, които пристигат от Руската федерация – 11%, и Германия – 7,2%. Става дума както за хора с българско гражданство и от български произход, които се завръщат за постоянно, така и за хората, които тепърва получават българско гражданство.

България има отрицателен естествен прираст на населението още от 1990 г. насам и през 2018 г. той просто е продължил да намалява. През цялата година например

са се родили

само 62 576

деца,

като само 62 197 от тях са живородени, т.е. раждаемостта намалява с 2,7% в сравнение с 2017 г. В момента тя е на едно от най-ниските си нива от 30 години насам и е съвсем малко по-висока от рекордно ниската си стойност през 1997 г.

Единственото положително нещо е, че намалява детската смъртност - през 2018 г. у нас са починали 358 деца на възраст под 1 годинка, и коефициентът на детската смъртност е 5,8 промила. През 2017 г. той е бил 6,4 промила, а през 2001 - 14,4 промила.

Намаляват и жените в детеродна възраст, а тенденцията първото дете да се ражда от жени на над 40-годишна възраст продължава.

Но докато България далеч не е на последно място по раждаемост в ЕС, по смъртност сме твърдо на първо място.

С брой на умрелите 108 526 през 2018 г. - колкото е приблизително населението на една област като Смолян, страната ни има коефициент на обща смъртност от 15,4 промила при среден за ЕС 10,3 промила.

При това имаме градове, в които този коефициент е още по-голям: Видин – 23,2 промила, Монтана – 21,7 промила, и Кюстендил – 20,3 промила.

България има и много висок показател

преждевременна

смъртност,

който отчита броя на лицата, починали преди да са навършили 65 години. През 2018 г. той се отнася за 21% от умрелите и се е увеличил в сравнение с предишната година, когато е бил 20,9%.

При това има доста голяма разлика между мъжете и жените - при жените починалите, преди да са навършили 65-годишна възраст, са 13,8% от всички починали жени, докато при мъжете е 27,6%.

Най-големият демографски проблем на България обаче е продължаващото застаряване на населението и фактът, че

всеки 100 човека,

излизащи от

трудоспособна

възраст, се

заместват

от едва 66-ма

млади хора,

които тепърва могат да работят.

През 2001 г. положението е било обратното - на мястото на всеки 100 човека, излизащи в пенсия, са идвали 124 млади българи.

През 2018 г. българите над 65-годишна възраст са били 1 493 119, или 21,3% от населението, като са се увеличили с 0,3 процентни пункта в сравнение с предната година. Средното за ЕС ниво е 19,7% и в общността има само още 7 държави с по-лош показател от този на България.

От този проблем произтича следващият - в България има все повече хора, които са възрастово зависими. Това са хората под 15-годишна възраст и тези над 65 години, които не работят. На всеки българин в тези категории се падат вече по-малко от двама българи, които могат да работят и да се издържат. Този показател се влошава в сравнение с предната 2017 г., като съотношението е съвсем малко по-благоприятно в големите градове в сравнение с малките населени места и селата.

Всъщност през 2018 г. броят на трудоспособното население у нас е 4,2 млн. души, или 60% от населението на страната, като намалява в сравнение с предната година с 48 хил. души.

Тази тенденция не е от 2018 г., а продължава от почти 30 години. През това време населението под и над трудоспособна възраст се увеличава като дял от общото население, а в същото време

делът на

българите в

трудоспособна

възраст

намалява

През годините обаче е имало и изключения от тази тенденция и те се отнасят за времето на икономически бум в началото на хилядолетието. Между 2001 и 2005 г. например делът на трудоспособното население се увеличава макар и само с около 3 процентни пункта за 5 г., а след това се запазва на почти едно и също ниво чак до началото на кризата. И едва след настъпването ѝ започва отново плавно да намалява.

“Тих бейби бум” видя в данните Институтът за пазарна икономика

Анализирайки данните на НСИ, Институтът за пазарна икономика (ИПИ) заключи, че през последните години у нас може да се говори за “тих бейби бум”.

Става въпрос за сравнение на раждаемостта само във възрастовата група между 15 и 39 години. На всеки 1000 души от това население, което е в най-силната репродуктивна възраст, днес се падат средно 31 живородени деца. Точно толкова са били живородените в тази възрастова група и през 2008 г., в навечерието на кризата, а след това спадат.

Според ИПИ това е много по-показателно за раждаемостта, защото макар ражданията от жени над 40-годишна възраст да се увеличават, те все още са много малък дял. И подкрепя тезата, че раждаемостта в много силна степен зависи от икономическата конюнктура.

Изводът на ИПИ обаче с нищо не променя общата картина с раждаемостта, тъй като от своя страна населението на възраст между 15 и 39 г. намалява. Т.е. колкото и много деца да раждат хората на тази възраст, това няма как да промени общия коефициент на раждаемост.

Източник/ци: https://petel.bg/Balgariya-se-topi-sas-136-dushi-na-den--Obzor-__311087

Следвайте "Буднаера" в Телеграм

Ако този материал Ви харесва, помогнете ни да го популяризираме. Благодарим Ви!