Следвайте "Буднаера" в Телеграм

Васил Василев за срещата Путин-Радев: Ами ако бе замълчал или се бе захилил като предшественика си?

Ето за какво ще говорим тази вечер по "Не се страхувай": 

- срещата Путин-Радев: прочит за реалисти. 
- честно за европейската конструкция – под лозунга за единство, всъщност всеки е за себе си, всеки срещу всички...но със задължителни вноски за общността. Утопия ли е проспериращият Европейски съюз или е пропукана кауза? 
- И още: реална критика ли са така наречените “звучни шамари“ от Евросъюза към България, или са еманация на изгодното лицемерие? 
- Тема на седмицата: в поредицата ни Хронология на робството – този път показваме документални свидетелства за поредните чудовищните белези на това, което разлигавените мозъци наричат "присъствие" – потурчването.
- Необичайни гости в „Не се страхувай“ - дванайсетокласници от Първа езикова гимназия във Варна – за родолюбието и за самочувствието да избереш пътя към бъдещето. Какво виждат в днешна България осемнайсетгодишните? Какво искат да се промени? Заслужава ли ни днешната ни младеж? Заслужаваме ли ние днешната младеж?

- Гледайте ни - това, което чуете тук, другаде няма да го чуете. 

Радев в Москва

 
"Ние сме дали на Русия религията и писмеността, тя ни е дала свободата."
Тези думи на президента Радев, казани миналата седмица пред Путин 
синтезират много точно великия смисъл на българо-руските отношения. Няма друг такъв случай в световната история. Всеки един е дал това, без което другият не може. Без този духовен бартер, циментиран с кръв, нито Русия, нито България биха били това, което са. Може ли да си представите Русия без кирилицата и без православието? Или България като турски вилает? 

Участието на Радев в Петербургския форум и срещата му с Путин бяха 
знакови по няколко причини. Първо, той беше единственият президент на страна от НАТО и Европейския съюз там. Второ, другият държавен 
ръководител там бе Си Цзинпин. Радев припомни, че България е втората 
страна в света, признала Китайската народна република, а след разпадането на Съветския съюз се оказва първата и предизвика с това много аплодисменти. Видяхме как на форума Путин беше седнал между Радев и Си Цзинпин. 

Но в Петербург имаше още един, много, много важен момент. По едно време Путин засегна провала на "Южен поток". Според него това не е било суверенно решение на страната ни. Да кажеш в присъствието на президента на една държава, че тя не взема суверенни решения, е в някаква степен предизвикателно, при всички случаи не особено дипломатично. Не изглежда тактично да намекваш, че една държава има ограничен суверенитет, когато до теб е държавният глава. Все едно той е с ограничени пълномощия. Не зная дали проследихте изражението на Радев докато слушаше и как търсеше своя отговор. Вероятно авиацията го е научила, че за да е ефикасна реакцията на едно предизвикателство, тя трябва да е мълниеносна и точна.
И той реагира. "Не мога да се съглася, че сме имали ограничен 
суверенитет. "Южен поток" бе европейски проект и решението бе общо", 
изтъкна президентът. Направи го с подчертана дипломатичност. Защити 
достойнството на България без да прехвърля топката към Станишев или 
Борисов, без да засяга някого, без да опонира публично на Путин. 

Показа как се отстоява честта на държавата. Представете си как щяхме да се чувстваме, ако беше замълчал или се беше захилил, като своя предшественик. 

Това трябва да е пример за подобни случаи, когато американци, руснаци, 
турци, французи, германци, всякакви се опитват с политико-икономически или кой знае какви цели да ни унизят и притиснат в ъгъла. България, българският народ имат достойнство и е дълг на всеки един от нас да го защитава. Какво пречеше на Борисов да натрие носа на холандския външен министър, когато той си позволи публично да ни категоризира. Защо нашите не проявиха твърдост към американците, когато взеха да ни изнудват за техния Ф-16. Всички, особено големите държави, стават арогантни, когато срещу тях има някой, с когото могат да не се съобразяват. Затова, за да оправим себе си, е необходимо, задължително е да престанем да раболепничим пред когото и да било и за каквото и да било. Смятате, че е много късно, ли? Че сме изпуснали влака със суверенното поведение? 
Докато съществува държавата, никога не може да е късно. 

Евроконструкцията се пропуква

Евроизборите и брекзитът показаха сериозни пукнатини в европейската конструкция. Едно сериозно сътресение и те могат да се превърнат в разломи. Не изглежда правдоподобно управляващите да са планирали реакцията ни при подобен ход на събитията. По-скоро са си заровили главата в пясъка, самозалъгват се и ако чакат нещо, то е какво ще кажат техните началници. Убийствена тактика за всяка държава. 

За да разберем значението на процесите, добре е да погледнем малко в историята. Сега в Европа се развиват процеси, сходни с тези, които са се развивали през 18 и 19 век. Тогава са се формирали националните държави. След това започват опитите за наднационални обединения. По скоро група държави на континента опитват да властват над други държави на същия континент. Първото е Свещения съюз между Русия, Австрия и Прусия. Следват Съюзът на тримата императори, после идват Съглашението срещу Централните сили и Първата световна война. След това се появява Третия райх с хилядолетната си претенция. Върху развалините му се изгражда противопоставянето между Варшавския договор и НАТО. През 60-те години на миналия век се оформя европейската конструкция, която претендира също за дълговечно съществуване, но и тя започва вече да ръждясва. 

Оказа се, че нито една от тези многонационални наддържавни структури не отговаря на интересите на народите. Нито една. Независимо как са формирани - дали с огън и меч като Третия райх, дали с меч и надежда, като комунизма или с надежда и локумче, като ЕС. Разликата между тях не в целта, а е в средствата. Средствата са били различни - от концлагерите на нацизма през идеологията на комунизма до кадифеното убийство на идентичността на народите от брюкселските параметри. Целта е една : една част от Европа контролира другата, вкл. Русия, поне части от нея. А народите не искат да бъдат контролирани или влафяни или изсмуквали от други народи. Искат свобода. Искат справедливост. Искат сигурност. Не искат да зависят от друг. Ние, например, си искаме държавата. Суверенитета. Искаме си кривите краставици. Искаме си Козлодуй. Не искаме джендърщината. Не искаме мигрантите. Наш дълг било да ги приютим.

А не беше ли ваш дълг да избегнете или спрете войните, които предизвикаха миграцията. Чие дело е колониализмът? Да не е наше? Кой разруши Либия? Франция и Англия. Чии самолети воюваха на страната на бунтовниците против Кадафи. Унищожиха преградата пред африканското преселение в Европа, а сега - мигрантите ги задушавали. Ами вие ги създадохте.

Каквото повикало, такова се обадило. Кой създаде многомилионната сирийско-иракска бежанска вълна? Кой? Запада. Унищожи Ирак, а-а да унищожи Сирия и хората тръгнаха да бягат. Те ги подгониха, сега викат - дръжте ги при вас. Ще ви дадем пари, лендровери, бодлива тел, парички ще ви дадем, дръжте ги. Ама тогава може ли поне в Шенген? А, не може, не сте съответстващи. Защо, нали си пазим границите? Пазите, ама ще трябва още да попазите. И точка. Млък. Не зная защо толкова принадлежността към Шенген се разглежда запазена за хора, които са от по-първа ръка, по-така, по-западните. Норвегия в Европейския съюз ли е? Не е. А в Шенген ли е? Да-а. Гърция в Шенген ли е? В Шенген е. Повече мигранти ли привличат от нас? Повече. По-малко корумпирани ли са им управниците от нашите? Не са, може да са и по-корумпирани, поне по-отдавна са корумпирани. Тогава?

Абе, това е положението, скръцнат със зъби онези и нашите млъкват. 

Мен ако ме питате не знам защо ни е Шенген. Да преминаваме през шенгенската врата на летищата? Голяма работа. Да се пъчим и ние като европейци от по-първа ръка? Колкото и да се пъчим, никога няма да признаят, че не сме по-долни. Ние трябва да знаем, че не сме и че няма нужда да им се доказваме. Докато не се измени Дъблинското споразумение не само не виждам интерес, но влизането в Шенген изглежда противопоказно на интересите ни. Така или иначе управляващите въобще не смятат за необходимо да обяснят какъв ни е интереса да сме вътре. Което предполага, че интерес имат те, самите те и затова се натискат. 

Това е малко като с еврозоната. Нашите се натискат да ни щракне капана около врата. Освен с вързани крака, за да няма къде да ходим, да се окажем и с вързани ръце, та да не можем да се храним. Те да ни хранят с лъжичка в устата и те да решават докога и колко ще стоим гладни. Загубим ли си националната валута, губим една от най-силните защити на държавата. Губим още самостоятелност, суверенитет. Може ли някой да ни убеди, че ще спечелим. Естествено, не. Ще спечелим точки като послушна, покорна държава, избрала сама участта да работи за процъфтяването на богатите си съюзници. 

Като разсъждаваме за Европа, не можем да подминем Турция. Тя, да ме прощават туркофобите, води особено далновидна политика спрямо Европейския съюз. Подритвана, гастарбайтерска Турция десетилетия се опитваше да се промъкне до Брюксел. Да стане и тя като другите, да викат на турците не ефендим, а мистър или мосю. Но когато турците разбраха, че никой няма да ги пусне в Европа, те не се обидиха, не се отдръпнаха, а продължиха да се правят на заинтересовани, докато проучат слабите места на европейците. И ги научиха. Създават ли Ислямската дъга? Създават я. Докъде са стигнали? До сърцето на континента. Имат ли огромно влияние. Могат ли да поставят на Европа ултиматуми - могат. Харесвали ни това на нас? Естествено - не. Харесва ли и на Европа. Също не. Но какво може да направи тя? Ще затвори пазарите си за Турция? Ще ги отвори Русия. Ще ги отвори Индия. Китай. В замяна Турция няма да пречи на Русия да стигне топлите южни морета и да се настани там, за да контролира морските пътища между Европа и Азия и Азия и Африка. Русия вече контролира изцяло Северния път, през ледовития океан. Ако обхване и южния, през Баб ел Мандеб и Суец, какво ще прави Брюксел? Та през южния път идва петрола, който движи Европа. А как ще се развиват отношенията между Турция и Съединените щати, между Европа и Съединените щати? Все загадки, които изискват максимална политическа съобразителност и змийска дипломатическа гъвкавост. 

И връщам се отново към началото. Къде сме ние и накъде се насочваме в тази джунгла от противоречия и различни интереси. Като че ли в подобни времена трябва много повече предпазливост и много по-малко доверчивост, трябва дипломатичност, когато е необходимо – твърдост, трябва трезва преценка на всички обстоятелства за всяко едно действие и комплекс от действия. Трябва сила, а ако я нямаме, трябва да показваме, че е скрита дълбоко в нас. Което не е лъжа. Трябват нови елементи във външната политика, трябва тя да изхожда само и единствено от интересите на държавата. Засега виждаме, че в тази посока върви единствено президентът Радев. За да оцелеем във водовъртежа от световни проблеми, трябва и правителството да поеме този път. Колкото повече се бави, толкова по-нанагорно ще ни е после. 

Еврошамари 

ЕК отправи в доклада си от 5 юни тежка критика към България. Ако човек я прочете, ще се хване за главата. Наистина ли сме толкова зле?

Вътре няма нищо положително. Всичко е катастрофа. Изброени са 54 несъответствия, предполагащи настъпването на тотален срив в управлението на държавата - екология, финанси, транспорт, доходи, образование, здравеопазване, корупция, бизнес среда, административен капацитет, макроикономически дисбаланси - още много до тези общо 54. Ужас. Изглеждат като смъртна присъда за правителството. Ако ги прочете, човек би си казал : край, изхвърлят ни от ЕС, нашата система на управление няма нищо общо с тяхната. 

Да ви успокоя. Няма да ни изхвърлят. Не е в техен интерес. Ако нямаха 
интерес от нашето членство, отдавна щяхме да сме зад борда. Вдигат малко пушилка, но зад нея нищо няма да се промени. Какво, ще спрат фондовете ли? Ще замразят членството на управляващите в политическите си семейства? 
Ще им наложат санкции? Моля ви! Нищо няма да последва. Само си умиват ръцете, за да кажат, от кумова срама - а, ние ги следим, строги сме, критикуваме. После ще се обърнат, ще му ударят едно око и пак ще има: 
Скъпи Бойко! Ние те подкрепяме! Тези хора са усъвършенствали 
лицемерието с хилядолетия, естествено, че го прилагат. Критикували били. 
Нищо, дума дупка не прави. Просто успокояват собственото си обществено мнение: вижте българите колко са зле, как лошо ги ръководят, вие не се оплаквайте, ние не сме като техните управници, ние сме по-добри. Можело да спрат фондовете. Как ще ги спрат? Нали и те ще загубят. Смята ли някой, че нашите когато крадат, не делят краденото. 

Глупаво е да очакваме ЕК или Съединените щати да решат нашите проблеми. 
Това насажда колониално мислене. Всеки един от нас е отговорен за съдбата на нашата държава. Колкото повече се осланяме на външна помощ, толкова повече затъваме. Решенията трябва да дойдат от тук и е крайно време да бъдат предложени и наложени. 

ХРОНИКА НА ЕДНО „ПРИСЪСТВИЕ“ – ПОТУРЧВАНЕТО 

Връщам се отново към епохата на робството, за да погледнем от друг ъгъл скандалното твърдение на едно лице, представящо се като социален деец. Та този Харалан Александров обяснява как българите приемали по време на робството исляма, за да се измъкнат от плащането на данъци. 
Чудовищното твърдение предполага, че по време на робството по-хитрите и мързеливи българи, за да не плащат данъци, нахлузвали чалмата. Правили си един вид данъчно планиране, данъчно оптимизиране някакво, чалмата служила за нещо като офшорка. Изглежда безумно, при хилядите свидетелства за безкрайно насилие, кланета и зверства, с които е била налагана чуждата вяра, но може бе е политически изгодно за управляващата върхушка, затова не среща и никакъв официален отпор. Нали и авторът е сочен за съветник на 
Борисов. 
Не може да не се запитаме : какво искат да постигнат отрицателите на 
робството. Твърдят, че не е имало насилствено потурчване, налагано с 
ятаган и кръв. Че времето разделно не е съществувало? Защо? 

Да изкарат по някой лев? Да наложат теза, в която изведнъж и спонтанно са повярвали. Следват уроците на Гьобелс, че лъжата, повтаряна хиляда пъти, става истина. И какво от това? Могат ли да излъжат историята? Ще 
излъжат някои деца за някои неща за някое време, но не могат да излъжат всички завинаги. Достатъчно е някое дете да прочете впоследствие Ботев, Вазов, Левски, Антон Дончев, да чуе за Балканджи Йово, да се докосне до историческите свидетелства и хрониките, за да изхвърли твърденията на безродниците на боклука, а самите тях да обрече на погнуса и забвение. 
Със история като нашата, с трагедиите, които е преживял нашия народ, 
усилията на безродниците са обречени. Колкото ще накарат евреите да 
забравят Холокоста, толкова ще ни убедят и нас, че не е имало робство, 
кръвен данък и потурчване. Колкото и пари да ви дават благодетелите ви, 
колкото и лъжи и фалшификации да съчинявате, няма да постигнете нищо трайно освен презрение, любезни. 
Но, да не бъдем голословни, а да видим какво казва по този въпрос 
историята и свидетелствата от онова време.

Васил Левски за насилията над българите 
Из дописка на В. Левски до в.”Свобода” от 1871г. 

Ние, българите, от отдавна се напъваме с всичката си сила да викаме към човечеството и свободата! Всекидневните ни убийства, потурчвания на невръстните ни грабнати деца от турчина, обезчестяванията на девойките ни и на жените ни все от турчина, е било всекидневно оплакване с кървави сълзи пред европейските консули. 
****** 
Из писмо на В. Левски до Г. Милев 10 май 1871г. 
На кого ли капят тия сиротински кървави сълзи!?... Турчат децата /на българите/, безчестят по-младите и дъщерите им!! 

Из „Исторически бележник, в който се записват важните случаи, станали над това и от това население в Кръстогорската област”, писан от светогорски монаси, обслужвали /Средните Родопи/ през ХVІІІ и ХІХ век. 
1. В 1661 година /по-точно: 1669/, в двадесет и първата година от царуването на султан Мехмед ІV, излезе заповед да се потурчат българите в Кръстогорието. 
С огън и меч турците успяха и потурчиха населението в следните села : Виево, Смолен /дн.Смилян/, Упорово /дн.Влахово/, Бяла река, Подвис, Витлово /дн.Рудозем/ и една малка част от селата Езерово /дн.Смолян/ и Беловидово /дн.Златоград/. 
А селата Райково, Устово, Долно и Горно Руеново /дн.Момчиловци и Соколовци/, Кутлово /дн.Славейно/, Петково, Очинево /дн.дн.Чокманово/, Левочево, Пещера, Осиково /дн. Полк. Серафимово/, оказаха голям отпор на насилниците турци и запазиха вярата си. 
2. Когато стана страшното и с насилие помохамеданчване на българите в областта около Смолен, турците направиха много пакости. От жителите едни помохамеданчиха , други избиха, а трети избягаха из горите. Изгориха църквата „Св. св. Апостол Петър и Павел”, митрополията и богословското училище. Всички книги и помагала унищожиха, а скъпоценностите разграбиха. 

Сведения за помохамеданчвания и отвличания на българи в Нишко за времето от края на 1859 до март 1860г. във връзка с извънредния съд в Ниш на 4 септември 1860г., на който присъствал и великият везир. 
В Хамуджи, Хюсеин бей завлякъл в харема си двете дъщери на Йоан; Исмаил бей – дъщерята на Марко; в Каналнище Сали ага, син на Мусли ага, отвлякъл Павлина, дъщерята на Яни ханджи; Миса бей – Милица, Стайковата дъщеря; Иса бей от Дескурвац – Алавадовата дъщеря; в Габровица Суля, Мехмедовият син, отвлякъл дъщерята на Христо, а Салих ага – Тричовата дъщеря. В Поляница Абдул завлякъл в своя харем една мома, а пък нейната сестра изпратил в харема на брата си в Голямо поле. Същият Абдул в това село стрелял на сина на земеделеца Стоян и обезчестил снаха му и трите му дъщери. В гр.Лясковица Сюлейман, синът на Абдул, грабнал дъщерята на един кожухар, именуван Коста; в същия град синът на Молак Афик – съпругата на един християнин; в Страйковац Ателах Параджибаши - дъщерята на Павло, а Хасан бей – дъщерята на Стойко. В Турнакочи Сюлейман бей отвлякъл едно десетгодишно момиче, което вследствие на туй е умряло, а изпъдил баща й от къщата. Синът на Хаджи Ибрахим обезчестил едно седемгодишно момиче, което веднага издъхнало. В Чифлик синът на Ава – Тарнека, изнасилил Петковата дъщеря. В Прещович турците уловили една мома, която отвлекли, но християните се притекли на помощ, та я освободили. В Подвеч Алтей, Байрактаров син, грабнал Марковата дъщеря; в Самарница Хасан, син на бюлюкбашията – Ставревата дъщеря, а пък Арнаут Осман – Пеховата дъщеря. 
…… 
„Трябва да се отбележи, че сред българите има повече от един милион мохамедани. В това число не са включени нито татари, нито черкези. Тези мохамедани не са дошли от Азия, както обикновено се мисли. Това са потомци на същите тези българи, преобърнати в исляма през епохата на завоеванието и през следващите години. Това са чеда на същата тази страна, на същата тази раса, произлезли са от същото това коляно. А между тях има една част, които говорят само български.” 

Мидхат паша /1822-1884/ 
Управител на Дунавския вилает, 
а после велик везир 

Източник/ци: http://epicenter.bg/art

Следвайте "Буднаера" в Телеграм

Ако този материал Ви харесва, помогнете ни да го популяризираме. Благодарим Ви!