Следвайте "Буднаера" в Телеграм

Одит на един тотален срив и агонията на един изчезващ? народ

Ако човек чете този документ и слуша оптимизма на управляващите, ще си помисли, че Европейската комисия и българското правителство живеят в различни реалности.

Авторът е председател на European Risk Policy Institute. Текстът е от профила му във "Фейсбук" и се публикува със съгласието му. Акцентите са на "Дневник".


Европейската комисия отправи в доклада си от 5 юни множество препоръки към предвиденото за следващите 12 месеца в българската национална програма за реформи и програмата за конвергенция. Това не е изненадващо за страна, която над 10 години след като е станала член на Европейския съюз продължава и да е една от най-слабо развитите.

Но обсегът на констатациите и препоръките този път е разширен и спрямо инвестициите в държавната политика. Ако човек чете този документ и слуша оптимизма на управляващите, ще си помисли, че Европейската комисия и българското правителство живеят в различни реалности.

Какво точно (не) е наред?


Ако използваме подхода за одит на управлението, лесно се установяват цели 54 несъответствия. Изводът от това, което те описват, е тотален срив на управлението и организацията:


1. В България са налице макроикономически дисбаланси.


2. Недекларираният труд и незаконната търговия с горива продължават да са предизвикателство.


3. Държавните предприятия страдат от слабо корпоративно управление, което се отразява в голяма степен на техните икономически показатели.


4. Още няма национална оценка на риска, свързан с изпирането на пари и финансирането на тероризма.


5. Недостатъчен национален надзор върху международните финансови сделки.


6. Недостатъчно внимание спрямо риска от корупция, който е предикатно престъпление за изпирането на пари.


7. Няма конкретни и трайни резултати, демонстрирани чрез окончателни решения по дела за корупция по високите етажи на властта.


8. Използването на финансовите разследвания и финансовото профилиране е ограничено.


9. Секторът на автомобилното застраховане представлява "известна уязвимост".


10. Няма ясно определени правила за обезщетяване.


11. Инфраструктурата страда от сериозен недостиг на инвестиции.


12. Трансевропейската транспортна мрежа не е завършена.


13. Емисиите на парникови газове от автомобилния транспорт са се увеличили значително през последните 5 години.


14. Равнището на свързаност и пречистване на градските отпадъчни води е ниско.


15. Равнището на замърсяването на въздуха и на депониране на битови отпадъци е високо.


16. Делът на рециклиране е значително по-нисък от средния в ЕС.


17. Недостатъчни инвестиции за устойчиво управление на водите.


18. Значителен недостиг на инвестиции в енергетиката и в смекчаване изменението на климата и адаптирането към него.


19. Висока енергоемкост на икономиката и бавния напредък по изпълнението на целите за енергийна ефективност.


20. В тази връзка - ниска конкурентоспособност на предприятията в страната.


21. Недостиг на целенасочени инвестиции в промишлеността, транспорта и сградния сектор.


22. Много слабо финансиране на научно изследователската и развойната дейност в частния и публичния сектор.


23. Бавни темпове на изпълнение на реформите и голяма разпокъсаност на системата за научни изследвания, развойна дейност и иновации не позволяват на инвестициите да допринесат за производителността и растежа.


24. Голям брой университети и научно-изследователски институти все още се представят слабо в сферата на висококачествените научни изследвания.


25. Сътрудничеството между науката и бизнеса е ограничено и с недостиг на човешки капитал в сферата на научно-изследователската и развойна дейност, а това буди сериозно безпокойство


26. Клъстерите са недоразвити.


27. Бавни реформи в публичната администрация и електронното управление.


28. Слаба бизнес среда.


29. Институционални недостатъци, регулаторна несигурност, корупция, недостатъчно предлагане на работна ръка – всичко това отблъсква инвестициите.


30. Непрозрачно управление в публичния сектор.


31. Недостатъци в изпитването и безопасността на продуктите, включително заради недостатъчни финансови и човешки ресурси.


32. Липса на мониторинг, контрол и оценка на обществените поръчки.


33. Пряко възлагане и единични оферти, което е заплаха за прозрачността и ефективността на системата за обществени поръчки.


34. Слаб административен капацитет на сектора на обществените поръчки.


35. Значително забавяне на въвеждането на електронни обществени поръчки, което не позволява по-нататъшно подобряване на прозрачността и ефикасността на процедурите за обществени поръчки.


36. Нарастващ недостиг на умения в България, изискващ значителни инвестиции.


37. Въпреки ратифицирането на конвенцията на МОТ за минималната заплата, все още не е решено прилагането ѝ и няма консенсус.


38. Образователните резултати са ниски.


39. България инвестира недостатъчно средства в образование и обучение.


40. Висок процент на преждевременно напуснали училище.


41. Все още недостатъчни са приложимостта на професионално образование и обучение за пазара на труда и наличието на дуално професионално образование и обучение.


42. Високо равнище на неравенство на доходите и висок риск от бедност или социално изключване.


43. Делът на бедност е 32.8% и е значително над средното равнище на ЕС.


44. Системата за социална сигурност не обхваща всички заети лица и е недостатъчна за справяне със значителните социални проблеми.


45. Ниско равнище на социалните разходи, неравномерна наличност на социалните услуги.


46. Доходите на най-богатите 20% са 7.7 пъти по-високи от тези на най-бедните 20%, което все още е сред най-високите равнища в ЕС.


47. Адекватността и обхватът на минималните доходи остават ограничени и няма механизъм за актуализиране.


48. Предоставянето на социални услуги е възпрепятствано от ниското качество и липса на интегриран подход към активното приобщаване.


49. Липсва всеобхватна подкрепа за най-уязвимите групи.


50. Ниски публични разходи в здравеопазването.


51. Ограничен достъп до здравеопазване поради неравномерно разпределение на ограничените ресурси и слабото покритие на здравното осигуряване.


52. Значителни преки плащания от страна на пациентите.


53. Ниска степен на наличност на общопрактикуващи лекари.


54. Недостиг на медицински сестри – броят им на глава от населението е сред най-ниските в ЕС.


При одит и оценка на фирмите, ако има 5-6 основни несъответствия, заключението е, че системата за управление е нефункционираща. Ако има над 10 несъответствия, системата за управление е в срив. За 20 години одиторски опит по света, включително и на мултинационални компании за милиарди долари, съм имал случай с най-много 39 несъответствия, довели до констатация за разпад на управлението - като се започне от липсващото лидерство и се продължи по веригата надолу.

Източник/ци: https://www.dnevnik.bg/analizi/2019/06/07/3921685_odit_na_edin_totalen_sriv/

Следвайте "Буднаера" в Телеграм

Ако този материал Ви харесва, помогнете ни да го популяризираме. Благодарим Ви!