Следвайте "Буднаера" в Телеграм

Проф. Пламен Киров: На вота имаше над 5000 грешки при преброяването, през 2017 г. бяха

3000!

Снимка Кадър БНТ

2000 сбъркани протокола! В някои не може да се разбере резултатът, в ЦИК сигурно са гледали звездите, посочи юристът

На изминалите избори за Европейски парламент се отбеляза един сериозен проблем - много голям брой грешки, които е трябвало да бъдат отстранявани: грешки между преброяването в районните избирателни комисии (РИК) и повторното въвеждане в ЦИК, които вече са около 5 000. При парламентарните избори през 2017 са били 3000 при по-висока избирателна активност. 

Това заяви в предаването "Сутрешен блок" на БНТ юристът проф. Пламен Киров, бивш конституционен съдия.

"От 3000 да скочи на 5000 това е вече тенденция и трябва да се вземат мерки. Освен това имаше много сбъркани протоколи - около 2000. Запознах се със сканирани изборни протоколи, от които не успях да разбера какъв е изборният резултат. Не знам ЦИК как е отстранявала грешките - сигурно са гледали звездите, за да видят резултата, защото от кова, което има на хартия не е ясно", заяви проф. Пламен Киров. Той посочи, че това е картината в отделни секции и едва ли би могло да се отрази върху генералния резултат. 

Но отбеляза, че европейските избори са "лесни", защото има национална листа в сравнение с парламентарните, където има 31 листи за всеки регион и особено в сравнение с местните. 

За организацията на изборите проф. Михаил Константинов, също гост в студиото, писа много добър 4.5.

Той посочи, че на места машините не са отчели преференциите, които за евроизбори трудно би променило резултата, но при местни избори не е така. Там всеки глас е важен, особено в малки общини с по сто гласоподаватели, където един глас сменя кмета. 

Основният дефект е слабото обучение на някои комисии. Сред причините за това е и подмяната на членове в последния момент без подготовка. В момента се прави анализ на машинното гласуване, което според проф. Константинов не е било много сполучливо, имало е доста проблеми. Където е имало машини, упражнилите правото си на вот по този начин са са 27%, толкова, колкото и през 2016, когато имаше 500 машини, подчерта той. Подкрепя предложението на председателката на ЦИК за отпадане на квадратчето "Не подкрепям никого" от изборната бюлетина, което е "пълна глупост" според математика.

Според проф. Пламен Киров ЦИК като цяло се е справила с организацията на изборите, но има тенденции, които трябва да отчетат, защото през октомври предстоят местни избори, които са най-трудните за провеждане. Подкрепи оценката на проф. Константинов за слабата подготовка на секционните избирателни комисии. "Това се повтаря като мантра, ние го констатираме, обаче никакви мерки не се вземат", подчерта юристът.

ЦИК трябваше да избърза с методическите указания, особено с това за машинното гласуване. При представяне на указанието за машинното гласуване 4 дни преди вота се предполагаше, че ще има проблеми и такива имаше, посочи проф. Киров.
Бившият конституционен съдия обърна внимание, че в момента машините за гласуване са със заличена памет, при положение, че срокът за обжалване на изборите е двуседмичен. Освен това в едномесечен срок Конституционният съд се произнася по законността на изборите, ако има спорове. "Сега, ако някой оспорва, Конституционният съд откъде ще вземе информация, за да се произнесе? От някакви флашки, в които има информация, но не е ясно дали е точно тази, която би била в паметта на машините", каза юристът.

Източник/ци: http://epicenter.bg/ar

Следвайте "Буднаера" в Телеграм

Ако този материал Ви харесва, помогнете ни да го популяризираме. Благодарим Ви!