Глобалната политическа среда става все по-нестабилна.По признанието на генералния секретар на ООН международната система за
контрол на оръжията се срива. Големите държави търсят терени да
демонстрират силата си и да показват надмощието си в сферата
на търговията, енергетиката, сигурността, дипломацията. Това
води до влошаване на световните икономически перспективи.
Всичко изброено в най-голяма степен засяга Европейския съюз и Балканите.
Евросъюзът вече е в режим на предизборна кампания като тонът,
различията, цялостната динамика ще се изострят с приближаването
на изборите за Европейски парламент през май 2019.
Югоизточна Европа, почти навсякъде в региона, е обхваната от
политическа нестабилност по универсални теми „забравени“ от 80-
те и 90-те години, при които опозиционни движения се борят за граждански права като честни избори, свободни медии, независимо правосъдие, плурализъм, демокрация. Опозиционните партии в Албания,
България, Сърбия напуснаха съответните парламенти. Албанските депутати се отказаха от местата си с искане за незабавни избори. Сърбия е залята вече трети месец от непрестанни протести. В Румъния
президент и опозиция заедно се борят за запазване на независимостта
на съдебната система и гражданския контрол в политиката. Управляващите в Гърция поддържат съвсем крехко мнозинство, Преспанският договор не се приема добре в обществото, а опозицията има рейтинг три пъти по-висок от този на водещата партия Сириза.
В този паневропейски и регионален контекст е важно да се подчертае, че новите разделения нямат нищо общо със старата ос „ляво-дясно“. В идеен и идеологически смисъл те вече не означават почти
нищо, а са само остатъчни етикети.
Политиката се атомизира по оста статукво-промяна.
Първото иска стабилност, устойчивост, надграждане, а второто - смяна на лица, правила, модели и системи.
На този фон България не е изключение. Политическата динамика се
изостри още повече. За това повлияха както приближаващите избори,
хетерогенния и труден за дефиниране субект „управляващо мнозинство“ и най-вече - опитите за промяна на Изборното законодателство
към рестриктивна откъм граждански права и прозрачност на изборния
процес посока.
Българската опозиционна левица напусна парламента в
знак на протест. Не на последно място, за изостряне на ситуацията
през изминалия месец повлия импортът на външни теми и интереси,
които нямат особено общо с мястото на България в ЕС, икономическите и социални показатели – Венецуела.
Правителството работи във все по-тежка външна и вътрешна обстановка. Натискът върху България по геополитическия вектор нараства, а това катализира разделение и в управляващата конфигурация. Все по-често се чуват ултиматуми в рамките на голямата коалиция.
Борисов търси баланс или печели време. Това става все по-трудно в условията на остър геополитически сблъсък и на демонстрираната решителност на САЩ да поставят региона под свой контрол. Отчетливите им съюзници в тази посока са Украйна и Румъния.
България затъва в огромния проблем за икономиката си с демографската криза, която се разразява с много бързи темпове – от една страна поради по-високата смъртност, а от друга - поради сериозната емиграция, която продължава да се увеличава. Според доклад на МВФ за България населението в работоспособна възраст за периода 2015-2025 г. ще намалее с 12%, докато коефициентът на зависимост – отношението на хората в пенсионна възраст към работещите, ще се увеличи с 7%.
Дефицитът на кадри ще продължи да разтваря ножицата в нивото на заплащане и неравенство в България. Все повече ефектът
от намаляващото население в активна възраст влияе върху отчитането на заетостта.
Публикуваната за обществено обсъждане Национална стратегия за
детето може да се определи като част от опитите за заличаване на
идентичност – сексуална, национална, родствена. Налице са проявленията на сблъсъка либерализъм-консерватизъм. Под предлог за защита на децата от насилие има оправдан риск от тяхната „насилствена
институционализация“ и разграждане на семейството и семейните
връзки.
Отварянето за поправки на Изборния кодекс от страна на ГЕРБ
беше политическа грешка, която доведе до рязко влошаване на институционалната среда и разпали мини-политическа криза.
Остава огромно съмнение в обществото, че значителна част
от законите и измененията по тях са плод на лобизъм, прокарване
на корпоративни и бизнес интереси - без обществено обсъждане,
между двете гласувания и с неизвестно авторство.
Намесата на Борисов за отмяна на изборните промени показа три неща: първо - инстинктите му за улавяне на обществените настроения работят напълно, второ - има разминаване между него и парламентарната група по редица въпроси и трето - той запазва контрола върху партията и парламентарната є група, въпреки нейното негодуване.
С така предложените изборни промени е премината една граница,
което катализира съпротива от всички посоки.
Има опасност от делегитимиране на изборния процес.
Гражданският контрол, участието на гражданите в процеса на
вземане на решения върху работата на парламента и правителство-
то е сведен до минимум. Гражданските реакции са непоследователни, плахи, закъснели и вели.Стигаме до ситуации, при които президентът да се вслушва в техни становища до него и да връща законодателни промени, но когато трябва да се осъществи реалният натиск върху парламента от гражданското общество, той просто липсва и управляващото мнозинство без проблеми ги отхвърля.
Управляващите направиха „подарък“, който няма как да не се приеме от всяка здравомислеща опозиция. Опитите за прокарване на
спорни промени в изборното законодателство в последния момент и
отнемането на трудно извоювани права в изборния процес дадоха на
БСП шанс да стане институционален говорител и изразител на общественото недоволство.
Народното събрание се превърна в училище за политици, които
по време на своето пребиваване в парламента не схващат нюансите и особеностите на законодателния процес, функцията на парламента като контролен орган и неговата отговорност по отношение на конститутивната функция, какъвто е случаят с изтичащия мандат на Централната избирателна комисия (ЦИК).
С позицията си ДПС да не се регистрира, но да участва в последвалата работа, партията засилва своята роля, вдига цената си.Евентуалното излизане на ДПС от зала ще доведе до предсрочни избори. Няма как парламентът да продължи да функционира в състав ГЕРБ, ОП и „Воля“, както във вътрешнополитически, така и във външнополитически план.
С оглед на предстоящите избори – европейски и местни, България е изправена пред политическа несигурност и нестабилност.
Риск, който се засилва от покачващите се цени в енергийния сектор.
Темите, които ще доминират българската политика в следващите
месеци, са изборите (като технология и правила), енергийната сигурност, вътрешни сблъсъци, кампанията за европейския вот. Това ще
става в силно конфронтационен тон с тенденция към електорални
размествания и вътрешнопартийни и коалиционни разногласия.
Конференцията по сигурността в Мюнхен става поредното огледало на факта, че познатият международен ред се разпада, а контурите на новия още не са очертани.
От посещението на външния министър на Северна Македония Ни-
кола Димитров е видно, че Скопие няма склонност да прави отстъпки по отношение на езика, самосъзнанието, народа, идентитета. Тепърва и в Съвместната мултидисциплинарна експертна комисия по
историческите и образователните въпроси предстоят разговорите
по Възраждането, Илинденското въстание и особено на Втората све-
товна война, където са големите различия в начина на тълкуването и
възприемането на събитията.
Пъзелът за българското правителство става все по-сложен. Предстоящото посещение на руския премиер Дмитрий Медведев няма да е за поднасяне на цветя, а за поемане на конкретни икономически ангажименти. Руснаците искат да продават и транспортират газ, София иска същото, но нещата много трудно ще се реализират в този
план. Американците са твърдо решени да откъснат Сърбия, а и България, от всякакви руски зависимости и връзки, отвъд икономическа изгода и развитие.
Анализът е изготвен от авторски колектив:
Д-р Калоян Методиев - политолог
Валерия Велева - Изпълнителен директор на Институт за стратегии и анализи
Таня Джоева - Институт за стратегии и анализи
Международни наблюдатели:
Борислав Ангелов (Русия, Македония )
д-р Пламен Христов (Гърция)
Д-р Антон Панчев (Албания и Косово)
Румен Гълъбинов (Икономика)
Съдържание:
I. ИЗВОДИ И ПРОГНОЗИ
II. УПРАВЛЕНСКА ДИНАМИКА И ИНСТИТУЦИИ
ТРУДНОСТИ ПРЕД ИКОНОМИКАТА – НАМАЛЕН ГЛОБАЛЕН РАСТЕЖ И ДЕМОГРАФСКИ СРИВ
ПАРЛАМЕНТ – ИЗБОРНИЯТ КОДЕКС РАЗПАЛИ ПОЛИТИЧЕСКА КРИЗА
ПРЕЗИДЕНТЪТ – СЪС СПОРНИ ПОСЛАНИЧЕСКИ РЕШЕНИЯ
III. ПОЛИТИЧЕСКИ ПАРТИИ
ГЕРБ - С АВТОГОЛ ТРИ МЕСЕЦА ПРЕДИ ЕВРОПЕЙСКИЯ ВОТ
БСП НАПУСНА ПАРЛАМЕНТА. РИСКОВ ИЛИ СТРАТЕГИЧЕСКИ ХОД
ОБЕДИНЕНИТЕ ПАТРИОТИ – С ОКОНЧАТЕЛЕН РАЗВОД
ДПС ДЪРЖИ КЛЮЧА ЗА ОЦЕЛЯВАНЕТО НА ВЛАСТТА
IV. ПРОБЛЕМНИ ТОЧКИ
СЛУЧАЯТ „ГЕБРЕВ” – ФАКТИ, РАЗВИТИЯ И ВЪЗМОЖНИ ПОСЛЕДИЦИ
V. ГЕОПОЛИТИЧЕСКА ДИНАМИКА
КОНФЕРЕНЦИЯТА ПО СИГУРНОСТТА В МЮНХЕН – РАЗДЕЛЕНИЯТА ОСТАВАТ, ТРЕВОГИТЕ РАСТАТ
БРЕКЗИТ - ХАОСЪТ ПРОДЪЛЖАВА, ВСИЧКИ ОПЦИИ СА НА МАСАТА
РУСИЯ – ПУТИН ОТПРАВИ КЛЮЧОВО ПОСЛАНИЕ КЪМ ВАШИНГТОН И НАТО
ГЪРЦИЯ - ДОГОВОРЪТ С МАКЕДОНИЯ ЗАСЕГА НЯМА КОНФЛИКТЕН ПОТЕНЦИАЛ
СЕВЕРНА МАКЕДОНИЯ ВЕЧЕ Е МЕЖДУНАРОДЕН ЮРИДИЧЕСКИ ФАКТ
СЪРБИЯ - ОПОЗИЦИЯТА НАПУСНА ПАРЛАМЕНТА, МЕРКЕЛ Я ПРИЕ ОФИЦИАЛНО В БЕРЛИН
АЛБАНИЯ – ПОЛИТИЧЕСКАТА КРИЗА ЕСКАЛИРА
КОСОВО – ПРЕГОВОРИ СЪС СЪРБИЯ ЗА ПРИЗНАВАНЕТО НА НЕЗАВИСИМОСТТА Й
Пълният 53-страничен вариант е достъпен само за абонати.
За контакти и абонамент - 0878 852 713