Следвайте "Буднаера" в Телеграм

България с лавинообразен скок във вноса на чужда работна ръка и износа на секс работници...

България с лавинообразен скок във вноса на чужда работна ръка

/КРОСС/ Проблемът с липсата на хора на нашия пазар на труда се задълбочава. Една от възможностите за решаването му е вносът на работна ръка и тя вече се използва. Друг е въпросът дали това ще ни реши проблемите. Предоставени след запитване на Dir.bg официални данни от Агенията по заетостта показват, че само за година броят на чужденците, работили у нас е скочил близо 3 пъти.

Става дума за работна ръка от държави извън Европейския съюз, тъй като гражданите на съюза у нас не се нуждаят от допълнителни разрешения.

Най-голяма част от чужденците, работили у нас през миналата година идват от Украйна, Молдова и още няколко бивши съветски републики. Повечето от тях са сезонно заети, работят по хотелите на Черноморието и по зимните ни курорти.

Според предоставените ни данни, през 2018 г. Право на сезонна заетост до 90 дни в сектор туризъм и селско стопанство е предоставено на 8443 чужденци, граждани на трети държави. Предоставени са 219 разрешения на граждани на трети държави за достъп до пазара на труда във връзка със сезонна заетост от 90 дни до 9 месеца.

За същия период на 2017 г. е регистрирана сезонна заетост до 90 дни на 3547 граждани на трети държави, предоставените решения за сезонна заетост от 90 дни до 9 месеца са 10 броя.

Хиляди момичета от Видин, Силистра, Казанлък са секс работници в Лондон

/КРОСС/ По данни на полицията 80% от секс работниците в кметство Енфилд - Северен Лондон са от Румъния и България. Това каза Нишан Джингозян, основател на Български център за социална интеграция и култура в Лондон и представител на кметство Брент по време на среща с депутати от Комисията за политиките за българите в чужбина в парламента, цитиран от БТА.

Срещата бе посветена на проблемите на българската общност във Великобритания след Брекзит. По последни данни на Министерство на външните работи българите във Великобритания са над 200 хиляди души. Джингозян заяви, че те ще трябва да кандидатстват за статут за уседналост и да получат дигитален идентификационен номер за пребиваване във Великобритания.Нишан Джингозян отговаря за социалната програма в кметството в Брент. Българинът живее и работи на острова повече от 20 години.

Като представител на благотворителна организация, Джингозян е присъствал на среща в кметство Енфилд, където са представени данните на местната полиция. По думите му става дума за хиляди момичета от най-бедните градове на България - Видин, Силистра, Казанлък. "Нито едно локално кметство не би имало капацитета, за да се справи с този проблем", заяви Джингозян. По думите му това е класически пример за трафик. Джингозян обясни, че момичетата се набират в социалните мрежи в България, осигурява им се превоз до Лондон, настаняват се в жилища и често дори са на възраст под 18 години. Обикновено не говорят английски.

Джингозян настоя пред депутатите, че един от основните проблеми след Брекзит ще бъдат именно нелегално пребиваващите, нископлатените работници, които често не говорят английски език и нямат никакви дигитални умения. Най-често това са българи и румънци.

Пред народните представители той изтъкна, че един от най-големите проблеми пред властите в Лондон е високата престъпност сред ромската общност. Джингозян коментира още, че в Лондон няма нито една българска организация, която да работи с ромите там, а от данни на местните кметства, само в районите на Харингей и Едмънтън българските граждани от ромски произход са 15 хиляди.Джингозян каза още, че по официални данни на полицията престъпленията, породени от омраза след Брекзит, са нараснали с 200 процента. Основна жертва на тези престъпления са граждани от Източна Европа - българи и румънци. Три пъти се е увеличил и броят на бездомните българи в града, каза още той. Според Джингозян в световния мегаполис българите изпитват трудности с интеграцията си.

Пред депутатите той настоя за провеждане на информационна кампания, разкриване на горещ телефон по процеса на придобиване на статут и цялостна стратегия за българите в чужбина. Пред депутатите той изтъкна още, че през 2017 г. кметът на Лондон е определил българската общност като трудно достъпна за властите.

Източник/ци: http://www.cross.bg/durzhavi-zaetost-sezonna-1596640.html

http://www.cross.bg/dzhingozyan-london-kmetstvo-1596628.html

Следвайте "Буднаера" в Телеграм

Ако този материал Ви харесва, помогнете ни да го популяризираме. Благодарим Ви!